Класната стая на Първи курс

First topic message reminder :

Класната стая по ЗСЧИ на първи курс, представляваше обширно помещение с висок таван. Срещу вратата имаше серия от арковидни прозорци, покрити с тънки червени пердета, през които преминаваха червени снопове светлина, които придаваха странен вид на стаята. Подът беше покрит с буков паркет, а стените бяха боядисани в червено. На тях бяха накачени десетки картини в черни рамки, на които бяхя изобразени различни опасни магически създания.
В три редици бяха наредени големи дървени чинове за по двама, а зад тах - по два стола. В дъното на стаята имаше нередени няколко големи гардероба, пълни с всевъзможни джунджории - като се започне от пергаменти и пера и се стигне до малки омагьосани фигурки на магически животни.
В другия край на стаята, точно до вратата величествено стоеше бюрото на Стелла Старк. Беше отново от бук, но по-тъмен. Имаше множество малки чекмеджета и шкафчета, в които преподавателката прибираше съчиненията на учениците и важните си записки. Зад бюрото имаше голям стол от червен плюш.
Всяка седмица 'зайците' идваха притеснени в таи стая за часовете си по ЗСЧИ...

~Трети Урок - Червеношапковец~

Професор Старк влезе в кабинета по ЗСЧИ, помъкнала няколко големи плаката, навити на руло. Остави ги на бюрото и се обърна към учениците:
- Здравейте. - поздрави ги с чаровна усмивка тя и продължи - Първо да ви похваля за домашните от предния урок. Почти всички бяхте предали, а това е добре... Искам специално да поздравя Хариет, чието домашно много ми хареса или по-точно картинките. Та, да започваме с урока, а?
После извади пръчката си и замахна към плакатите, които се развиха и застана във въздуха.
Spoiler:
- Някой може ли да ми каже кое е това създание? - попита учителката. Веднага няколко ръце се вдигнаха във въздуха и Стелла посочи едно дребничко момиче, стоящо на първия чин:
- Това е, ъм... червеношапковец... - каза колебливо момичето.
- Точно така. Само, че по-смело. Аз не ям хора, закусих вече. - учителката се засмя и продължи - Това е червеношапковец. Апчих!
- Наздраве, госпожо.
- Благодаря... Та... Наричан също 'кръвошапковец' или ' червеногребен' - продължи с урока професорката - червеношапковецът е зъл таласъм произлязъл от Англия. Обитава руини на замъци, където са се водили кръвопролитни сражения.
Това създание има дълга сива коса, огненочервени очи и щръкнали зъби. Той би могъл да мине за невероятно грозен старец, ако не беше характерната му червена шапка, която дължи цвета си на пропитата в нея кръв. Червеношапковецът носи бастун, увенчан с метален шип, и с радост го използва срещу всеки, който е достатъчно глупав, за да се мотае из разрушения замък. В края на краищата, той се нуждае именно от прясна кръв, за да освежи цвета на червената си шапка.
Ако ви нападне червеношапковец, само трябва да започнете да четете Библията на глас и той ще нададе писък и ще изчезне, оставяйки ви един от ужасните си зъби. Но пък ако не ви се намира Библията под ръка, с червеношапковец можете да се справите с едно заклинание вода... Като Агуаменти например.
Стелла изчака всички да спрат да пишат и попита:
- Някакви върпоси?

Майкъл вдигна ръка
-Да Майкъл-каза проф.Старк
Майкъл стана и попита.
-А червеношапковците на групи ли се движат или самостоятелно?

- Червеношапковците не са като гриндилоу, не се движат на групи, а по отделно. Както разбрахте те са доста хищни и кръвожадни същества, в буквалния смисъл, така че ако са по повече на едно място ще се... самоизядат взаимно.

Никол гледаше с любопитство рисунките на червеноопашковците.
-Проф.Старк-провикна се Никол-червеноопашковците до колко години живеят.

- Aми те живеят горе-долу колкото хората. Около 60 години, но разбира се има някои, които доживяват по-дълго, а други - по-малко...

Хариет вдигна ръка нависоко.
-А защо се плашат от Библията и оставят един от зъбите си, професоре?

- Ами това всъщност са остаряли вярвания. Сега никой не използва този метод, а и не мисля, че ще е особено ефективен. Може би хората са мислели така, защото Червеношапковецът е... зло създание и са мислели, че е дошло от ада. Следователно се страхува от Библията и разни подобни... Не съм сигурна, но просто аз така си го обяснявам... А, само да кажа домашното, че да не забравя. За домашно искам да намерите от библиотеката някоя легенда с червеношапковец и да ми я представите. Срока е до пети юни... Нещо друго?

П.П. всъщност ще си измислите легендата, щото не вярвам да намерите в библиотеката ^^

Ема Браун слушаше без особен интерес урока, седнала на чина до приятелката си Хариет. Ема беше подпряла с ръка брадичката си и гледаше как съучениците й от време на време задават въпроси за урока на професора, а тя им отговаря. Момичето не се сещаше за въпрос, затова гледаше да записва всичко на пергамента си, за да може да го прегледа по-късно в Грифиндорката кула.

Алан седеше на последните чинове и записвашел. По едно време се сети за нещо:
-А, професоре, какво става с шапката на червеношапковеца, когато няма с какво да я напои дълго време?

- Koгато шапката на червеношапковецът загуби цвета си, а това става за около две седмици, той умира. Сега може би ще кажете, че не са много хората, които сами се разхождат около раздушени сгради, как така той може да доживее до 60 години. Червеношапковецът се нуждае от кръв... но не е задължително да е човешка, все пак.

~Четвърти Урок - Капа~

Стелла излезе от Голямата зала все още дъвчейки една от онези вкусни понички, ммм... Насочи се към класната стая по ЗСЧИ, защото май вече закъсняваше. Коридорите бяха празни и Стелла забърза крачка. След няколко минути изкачване на стълби и бягане по дългите коридори, професорката най-после беше в кабинета.
- Добро утро, ученици. Съжалявам за закъснението...
Децата измърмориха нещо, но учителката не ги чу и затова продължи:
- Първо за домашните от предния час... Много съм недоволна. Само три предадени домашни. И то само едно... хубаво. Поздравявам Ема Браун, защото нейното беше наистина добро... В библиотеката има толкова много книги, а вие да не намерите нито една легенда. Написах ниските оценки, но все пак, който каквото си е изкарал. А и както вече сигурно сте разбрали изключих някои, защото вече три домашни не са ми предали...
Повечето деца сведоха виновно глави, докато няколко от тях се усмихнаха широко. Учителката се усмихна и каза:
- А сега да започваме с урока... Днес ще изучим капата.
Учителката махна с пръчката си към черната дъска и там започнаха да се записват думите й:
- Капата е земноводен дух, срещащ се в Азиатските страни и най-вече Япония. Той привлича хора и животни във водата, удавя ги и ги обезобразява.
Тези същества живеят в реки и езера, но винаги са готови да излязат на сушата в търсене на нови жертви. Те са изключително зли - изсмукват вътрешностите на жертвата - тук някои от момичетата направиха отвратени физиономии, но учителката се направи, че не е забелязала - и им изпиват кръвта. Особено обичат човешкия черен дроб.
Въпреки, че правят ужасяващи неща, капите са много интелигентни. Хората усвоили изкуството да наместват счупени кости именно от един капа, който им предал това знание в замяна на ръката си, откъсната при спречкване с човек. Когато бъдат върнати, крайниците на капите само за няколко дни зарастват и стават като нови.
Възрастният капа е висок колкото десетгодишно дете. Кожата му е люспеста и жълто-зелена, има маймунско лице и коруба на костенурка, дланите и ходилата му са ципести, за да може да плува по-добре. Може би най-специфичната му физическа особеност е вдлъбнатината на главата му, в която винаги трябва да има вода, за да запазва свръхестествените си способности и огромната си сила на душата.
Най-добрият начин да победите капа е неколкократно да му се поклоните. Тъй като е необикновено любезно същество, той се чувства длъжен да отговори на поклоните. След няколко поклона цялата течност се излива от главата му и той е принуден да се завърне във водата.
Друг начин за укротяване на капа е да го нахраните с краставици, известни като любимата му храна. Ако изрежете имената на близките си от краставици и ги хвърлите във водата, ще защитите семейството си от капи, които, приемайки краставиците, се задължават да не ви вредят. Разбира се, този метод е много остарял и вече не се използва. А и ние не трябва да се притесняваме за това, защото все пак капи не се срещат по нашите земи...

Ема Браун седеше кротко на чина си и слушаше с интерес новия урок на професор Старк, като си записваше информацията за капите. Времето навън беше прохладно и приятно, така че повечето ученици в класа също внимаваха, понеже нямаше какво да ги изморява и отвлича. Изведнъж Ема се сети за въпрос по урока и когато професор Старк довърши изречението си и замълча за миг, момичето вдигна ръка:
- Професоре, казахте, че възрастния индивид е висок колкото деветгодишно дете. Тогава до колко години живеят капите?

- В интерес на истината, капите са едни от най-дълго живеещите създания. Някои могат да доживеят до над сто години. Една от основните причини за това е, че когато някой иска да се избави от капа, той не я убива, а просто я... изгонва, не като при повечето същества...

Хариет, която стоеше до Ема стрелна ръката си нагоре и попита:

-Професор Старк, от това, което ни казахте останах с впечетлението, че капите не се срещат често, и че има доста малко индивиди от тях.

- Ами по нашите земи, т.е. в Европа, те не се срещат. Изобщо. Но в Азия могат да се 'похвалят' с голям брой от тези същества. Определено не може да се каже, че са изчезнал или намаляващ вид там...

Още от началото на урока Никол искаше да попита нещо.Когато всички започнаха да задават впросите си Никол стрелна ръката си право нагоре.
-Да,Слейър-каза учителката.
-Проф.Старк-започна нетърпеливо Никол-в началото казахте,че капите привличат хората и животните във водата.А как го правят?

- Може би не съм се изразила правилно. Те не ги привличат, те ги завличат. Чрез сила. Нахвърлят се нърху някого и го завличат във водата, където м уизпиват кръвта и изяждат черния му дроб... Не си мисли, че се превръщат в красиви феи и омайват пътниците с красивите си песни, хах.

Алан знаеше, че ще дойде време за въпроси и затова най-сетне можеше да вдигне ръка:
-А, професоре, къде живеят капите? Тоест, не в кои континенти, ами на плитко или на дълбоко?

- Aми капите живеят предимно на дълбоко. Няма как да живеят на плитко все пак. Но отиват на плитко, за да дебнат дали минавата хора, които могат да им послужат за обяд...

Явно мозъка на повечето ученици се бе скашкал от топлото слънце, затова Стелла реши да прекрати 'мъчението' им като каза:
- Така... явно нямате повече въпроси. За домашно трябва да сравните капата с гриндилоу. И двете са водни същества, така че няма да в ие много трудно. Поне по пет прилики и разлики. Надявам се този път повече хора да предадат. Срока е до 12 юни. Също да предупредя Майкъл Финс, който след още едно непредадено домашно изхвърча от предмета, както и да напомня на Алан да си предаде домашното от предния час... И това е. Свободни сте.

~Пети Урок - Хинкипънк~

Професор Старк влезе безшумно в стаята и може би затова разговорите продължаваха. Тя застана на мястото си зад катедрата и поздрави класа с равен глас, но явно никой не я забеляза:
- Добър ден - каза малко по-високо учителката и стаята утихна. - Благодаря за вниманието... - няколко ученици се засмяха, но щом видяха строгата физиономия на Стелла замлъкнаха - Първо искам да започна с домашните от предния урок. Получих само три, които на всичкото отгоре не беха много добри... Доста неизчерпателни, но... както и да е. Изключих вече Майкъл Финс, така че класа остава от четири човека.
Всички ученици наведоха засрамено глави, но Сти се направи, че не забелязва и продължи:
- А сега новия урок - Стелла махна с пръчка и на дъската се изписа 'Хинкипънк', а учениците извадиха пера и пергаменти и също записаха заглавието. - Хинкипънка е дребно еднокрако създание, направено сякаш от струйки дим, което изглежда хилаво и безобидно. Обитава цяла Англия и най-вече районите, в които има тресавища и блата.
Тези създания дебнат нощем на уединени места в очакване на приближаващ се пътник, за да запали фенер и да се появи пред него. Зарадвам при вида на светлина в далечината, умореният пътник се запътва натам. В следващия момент той пада в канавка, затъва в тресавище или се препъва в скала - за огромна радост на хинкипънка.
Някои от хинкипънковете са демони, други - пазители на съкровища, които дразнели хората с видения на богатства, завинаги оставащи извън обсега, докато човека не падне някъде.
Перата дращеха по пергаментите, а тебешира записваше урока на дъската. Стелла спря за момент и след това продължи:
- Имате ли някакви въпроси или да продължавам?

Анн наблюдаваше учителката,но не я слушаше,мислеше си за домашното си.Беше го предала,а професора каза,че предадените домашни не били добри.Проф.Старк зададе някакъв въпрос,но никой не й отговори.Тя забаляза,че учениците не я слушат и повтори въпроса с по-висок тон:
-Има ли въпроси или да продължавам?!
Анн този път чу:
-Не,професоре,продължавайте.

- Aнн, миличка, ти не си записана на ЗСЧИ... какво правиш тук

Анн се изчерви цялата и измърмори:
-Ъъ...госпожо...аз си мислех,че съм в час по ГЗМС....
След което стана и се изнесе от стаята.

- Mда... добре тогава... Някой от записаните на предмета да има въпроси? Или да давам направо домашното?