Класната стая на Първи курс

Класната стая по ЗСЧИ на първи курс, представляваше обширно помещение с висок таван. Срещу вратата имаше серия от арковидни прозорци, покрити с тънки червени пердета, през които преминаваха червени снопове светлина, които придаваха странен вид на стаята. Подът беше покрит с буков паркет, а стените бяха боядисани в червено. На тях бяха накачени десетки картини в черни рамки, на които бяхя изобразени различни опасни магически създания.
В три редици бяха наредени големи дървени чинове за по двама, а зад тах - по два стола. В дъното на стаята имаше нередени няколко големи гардероба, пълни с всевъзможни джунджории - като се започне от пергаменти и пера и се стигне до малки омагьосани фигурки на магически животни.
В другия край на стаята, точно до вратата величествено стоеше бюрото на Стелла Старк. Беше отново от бук, но по-тъмен. Имаше множество малки чекмеджета и шкафчета, в които преподавателката прибираше съчиненията на учениците и важните си записки. Зад бюрото имаше голям стол от червен плюш.
Всяка седмица 'зайците' идваха притеснени в таи стая за часовете си по ЗСЧИ...

~Първи Урок - Богърт~

Професор Старк стоеше в празната все още класна стая по ЗСЧИ и преглеждаше някакви записки, като се мръщеше леко.
Малко по малко кабинета се напълни и когато всички първокурсници вече бяха насядали по чиновете, Стелла остави настрана пергаментите и се изправи:
- Здравейте мъници – усмихна се тя – някой отсъства ли?
Чуха се глухи отрицания и учителката продължи, обикаляйки около чиновете и изучавайки първокурсниците:
- Искам да си разясним някои неща за часовете ми. ЗСЧИ е много сериозен предмет, един от най-важните. Това е един от предметите, от успехът на който ще зависи бъдещата ви кариера, затова искам да се отнесете сериозно към него. Когато аз или някой ваш съученик говори, не искам да го прекъсвате. Не искам да говорите в час, да си шушукате или да си подхвърляте бележки. Ще наказвам с отнемане на точки и задържане след часовете. Не искам да се провиквате или да ръкомахате като вятърна мелница, за да привлечете вниманието – просто вдигайте спокойно ръка, аз нито съм сляпа, нито - глуха. Искам да участвате в часовете, защото крайния ви успех ще преценя именно на това, а не на оценките от домашните ви.
Старк се върна отново на бюрото си и взе някакъв пергамент:
- Според плана, днес трябва да ви въведа в черните изкуства... – тя взе пръчката си и пергамента изгоря в сини пламъци – ... Но какъв е смисъла, след като ще изучаваме опасните магически създания... Та, предлагам направо да започваме... Днес ще се запознаете с... богърта. Той е доста популярен. Някой може ли да ми каже нещо за него?

-Аз, аз! - заподскача Бил
- Да, Дейвис?
- Богърта е създание без определен облик. Когато застане пред нас той приема облика на това, от което най - много се страхуваме. Най - добре е при работа с богърт да сме най - малко двама, за да се обърка и да не може да се превърне в нещо страшно. Мрази смеха. Това го отблъсква. Магията за защита от богърт е Ридикулус. Докато я правим трябва да си мислим за нещо смешно, в което да превърнем богърта.

Стелла се намръщи леко и каза строго:
- Господин Дейвис, аз какво казаха за подскачането и викането? Още едно такова изпълнение и ще Ви отнема точки... Както и да е. Добър отговор, но много общо... получавате пет точки.
Старк записа нещо в кожения си масленозелен тефтер и продължи:
- Както Бил каза, богърта е създание без определен облик. Демон по-точно. Произлезли са от северна Англия, но сега са разпространени из целия свят. Повечето богърти обичат да плашат хората. Някои са просто пакостливи...
- По-бавно, госпожо – помоли едно момиче, седящо на първия чин.
- Всичко го пише на дъската. – замахна с ръка учителката. Действително един тебешир записваше всяка дума на учителката, дори това, което в момента си говореха - Сега слушайте, а после ще препишете. – жената се подсмихна и каза – По-хитрите от вас вече са се сетили да направят самопишеща магия на перата си... Та както казвах някои богърти са просто пакостливи и напомнят на полтъргайст в опита си да всеят хаос в подредения дом. Според преданието човек разбира, че наблизо има такова досадно същество, когато вратите се затръшват сами, свещите ненадейно гаснат, изчезват инструменти и из къщата отекват тайнствени звуци. Други богърти с по-злобен характер дебнат по тъмни пътища и плашат самотни пътници, понякога до смърт.
- В средновековието, хората смятали домашните богърти за тъмни, космати и грозни, с несъразмерно големи длани и ходила. Отгоре на всичко се обличали с дрипи. През миналите векове, когато се смятало, че в някой дом има богърт, собственика полагал големи усилия да се отърве от него. Ала богъртите били упорити и понякога семейството се принуждавало да се премести в друг град. И даже това понякога не помагало. Разказва се, че един селянин, на когото омръзнали опустошенията от домашния богърт, решил да се пренесе в новия дом заедно със семейството и цялата си покъщнина. Тъкмо излизал от двора си, когато един изненадан съсед го попитал дали се изнася. Преди да успее да отговори, от куфарите на селянина се разнесъл весел глас: „Да, заминаваме си!” Селянинът и неговото семейство тъжно се обърнали и се прибрали вкъщи, тъй като разбрали, че не могат да избягат от лукавия богърт.
- Мъгълските истории, пък разказват за торбалана – свръхестествено същество, което се крие в гардероба, под леглото, на тъмното стълбище и на всяко друго тъмно място. Той е потомък на други два зли духа – шотландския таласъм и английския караконджул.
Учителката спря за малко и погледна класа. Повечето ‘зайци’ я гледаха съсредоточено, правейки се, че разбират всичко, което казва Стелла, а други просто драскаха лениво по пергаментите си.
- Както преди малко, господин Дейвис каза, магията, с която можете да се предпазите от богърта е Ридикулус. Повторете всички след мен. Ридикулус.
- Ридикулус – повтори класа и замълча.
- Много добре. Освен заклинанието, за да се предпазите, трябва да мислите за нещо смешно. Това, в което искате да се превърне богърта. Резултата винаги е изключително весел и смешен. А и страха ви мигновено изчезва... Някакви въпроси?
Старк рязко се обърна и се насочи към гардеробите в дъното на стаята.
- Елате насам, де.
Учениците наставаха и след секунди всички се бяха скупчили около един от гардеробите:
- Ето в този гардероб има богърт... – чуха се изплашени ох-кания и ах-кания, но Стелла надвиквайки ги продължи – Всеки от вас ще се изправи срещу богърта този час... Кой ще е първи?
Надгробна тишина.
- Не се притеснявайте. Аз ще съм тук и ако не успеете да се справите с богърта, ще ви помогна. Хайде... кой иска да опита?

Бил, аз оценявам предимно РП-то, а ти пишеш едно и също във всичките часове... Малко оргиналност, креативност?...

Срамежливичт Алан, който стоеше по средата на групата, побутна детето пред себе си. Излезе отстрани на групата и тръгна към учителката с бодра крачка. Професорката възкликна:
- О, ето го и първият желаещ. Това би трябвало да е г-н Смит. Заповядайте.
И тя направи път на момчето. То застана пред гардероба и зачака, да отворят вратата.
- Отварям вратата на 3. Така... 1, 2, 3.-извика професорът.
В стаята застана едно грамадно куче. Алан пристъпи леко назад, но се съвзе. Насочи пръчката си напред и извика:
-РИДИКУЛУС.
Под кучето вече имаше кънки и то започна да се пързаля. Целият клас се разсмя, но нещо стана и кънките изчезнаха. Момчето пак изкрещя:
-РИДИКУЛУС.
Но този път бе по-силно. Вместо кънки този път по кучето се появиха пъпки. То падна на земята и започна да се чеше.

В какво ли може да се превърне ,ако застана пред него?"-мислеше си Дийна.Сърцето и тупкаше силно,сякаш щеше да изкочи.От какво се страхуваше най-много?Толкова неща изникваха в съзнанието й....Кое от всичките можеше да бъде?Мразеше най-много насекомите...А те бяха толкова много....Паяци...Да сигурно щеше да е паяк...Но как щеше да се справи с него?И се сети...
-Има ли други желаещи?-чу се гласът на професора.
Дийна бавно протегна ръка.
-Аззз...бих искала...да опитам...-каза тя с леко треперещ глас.
-Браво!Първото усмелило се момиче!-професорката й се усмихна.-Как се казваш?
-Дийна...Джоунс...
Погледът на професорката се плъзна по дневника пред нея...
-От Хафълпаф?
Дийна кимна.
-Добре.Застани тук.Помниш ли магията?
-Ридикулус...-отвърна момичето.
-Да,но не забравяй да я каже ясно.Разбра ли?
Дийна кимна отново и решително се приближи напред.
Професорката замахна с пръчката си и вратата на гардероба се отвори.Първите няколко секунди не стана нищо.Дийна беше вдигнала ръката си,здраво стиснала пръчката.Дишаше бързо,повтаряше си заклинанието на ум.Но изведнъж се чу странен шум.Сякаш се чуваха стъпки...Дийна съжерчаваше тъмнината в гардероба.Два голями крака се появиха от там.Главата на съществото се показа.Еднометров скорпион излезе отвътре.Опашката му ,с отровното шило сочеше към Дийна.Момичето изписка.Не беше очаквала това,но бързо се взе в ръци.Същия план като при паяка би подействал.Скорпионът се приближаваше към нея,а Дийна направи две крачки назад.След това замахна с ръка и извика с ясен глас:
-РИДИКУЛУС!
От пръчката на момичето излезна светлосиня светлина,насочена към пода.Подът от момичето към съществото започна да променя цвета си.Той се заледяваше...Целият как до гардероба.А на краката на скорпиона се появиха кънки.Той започна да се пързаля.Не можеше да се задържи на краката си и постоянно падаше.Беше адски смешна гледка.Дийна също се засмя.Професорът замахна с пърчката си и богърта полетя назад и пак попадна в гардерода,чийто врати се затръшнаха.С още един замах и подът отново беше същият....

ПП:Ох,много съжалявам!Не видях,че някой е писал преди мен! Ако има проблем ще редактирам.. :(

Стелла се усмихна чаровно и се обърна към класа:
- Много добре деца... Господин Смит получава десет точни, а мис Джоунс - 15. Опасявам се, че часа всеки момент ще свърши, така че да дам домашното... искам да ми опишете история, която ви се е случила с торбалан или богърт. Тези от магьоснически семейства да пишат за богърт, а тези от мъгълски – за торбалан. Домашното да е не по-късо от половин пергамент (30 реда във форума). Може да приложите и картинки... Срока е до 23 май...
Изведнъж се чу силния звънец, оповестяващ края на часа.
- Свободни сте.

През цялото време Ема Браун слушаше леко разсеяно и с половин ухо какво пита учителката, и какво отговарят съучениците й. Записваше си някои неща, ама не всички...Урока на професор Старк не беше скучен, но на Ема явно не й беше ден и не се чувстваше добре. Почувства се доста по-облекчена при края на часа, когато леко смутено излезе от стаята.

Хариет Девелор слушаше какво говори учителката, защото и беше интересно за богъртите (вече беше се срещала лице в лице с един такъв). Отвреме на време поглеждаше към съученичката си Ема, тъй като тя и бе също толкова интересна колкото урока.Звънеца иззвъня и Хариет видя как Ема прибира нещата си и излиза от стаята. Хариет я последва.

Никол слушаше учителката и си записваше това ,което 'и беше интересно.Б еше малко разсеяна,но се стараеше да не изглежда така.Беше чувала за богъртите от родителите си,но пак слушаше.Гледаше с интерес опитите на съучениците си.Беше 'и интересно от какво се боят те.Смееше се заедно с тях.Чудеше се в каво ли ще се превърне богърта,ако учителката застане пред него.Звънецът оповести края на часа.Тя и съучениците 'и излезноха от класната стая.Урокът 'и беше много интересен.

~Втори Урок - Гриндилоу~

Професор Старк влезе в стаята, бутайки пред себе си огромен аквариум покрит с черен плат. Всички разговори секнаха и децата се вторачиха в аквариума с любопитство.
Две момичета станаха бързо и помогнаха на учителката да 'завлече' аквариума до бюрото.
- Здравейте ученици - поздрави ги приветливо тя - днес ще изучим едно много интересно, но и опасно създание - Гриндилоу.
Учителката замахна с пръчката си и покривалото на аквариума се издигна и падна върху бюрото. Някои от учениците загледаха грозното създание със страх, други с любопитство, но всички бяха приковали погледите се в аквариума.
След това един тебешир записа името на урока на дъската и зачака учителката да започне да говори, за да запише и урока.
- Това, както разбрахте, е Гриндилоу. - посочи с ръка към животното, което в момента беше притиснало лицето си към стъклото. - Гриндилоу са хилави същества с дълги жилави крайници. Предните им са снабдени с дълги пръсти, увенчани с остри нокти, а задните са свързани с ципа, затова са идеални плавници и помагат на гриндилоу да плуват добре. Кожата им е зеленикава до кафява. Тя не е защитена от люспи, затова гриндилоу са особено чувствителни към температура, затова най-добрият начин човек да се защити от тях е чрез някое огнено или затоплящо по друг начин заклинание. Само гриндилоу е безобидно, но тези създания имат навика да се движат по повече и тогава вече стават опасни. Обикновено нападат, когато човек нагази в тяхна територия.
Професора изчака децата да препишат от дъската. Някои бяха направили самопишеща магия на перата си, затова доста погледи отново се бяха насочили към аквариума.
- Някакви въпроси? Нещо ви е интересно, но не съм го споменала? Питайте, питайте. – Стелла се усмихна на класа и започна да барабани с пръст по бюрото си.

Не съм казала всичко възможно за Гриндилоу, т.е. има още какво да се каже, така че ми задавайте всякакви въпроси =)

Никол огледа стаята.Имаше толкова много въпроси за гриндилоу.Никой не беше вдигнал ръка.За това тя се реши и вдигна ръка първа.
-Въпрос ли имате,г-це... -проф.Старк заръзгъща дневника.
-Слеъйр.Никол Слейър.-довърши момочето.-Да,имам въпрос.
-Питайте тогава.
-Щом гриндилоу са магически създания би трябвало да имат и някакви магически сили.Нали?Чудех се какви са им силите?Също... по какъв начин нападат врговете си?И с какво се хранят?А хората имат ли влас над тях?
Проф.Старк се изненада от всичките зададени наведнъж въпроси.Никол седна на мястото си и зачака отговора на учителката...

Стелла се обърна към грифиндорката и й се усмихна, а после започна:
- Гриндилоу няма определени магически сили. В смисъл, те нямат магически сили, каквито са например на еднорога - кръвта му да е магическа... Не, просто е магическо животно... Храни се с дребна риба и някои други обитатели на езерата, в които живее...
Учителката спря и се замисли за момент, а след това отново продължи да говори:
- Както казах, те нападат на групички от по пет-шест Гриндилоу. Понеже имат много дълги пръсти на предните крайници, с тях много добре захващат и нападат. Те са хищници, така че не е изключено да нападнат и хора, за да се нахранят... А дали хората имат власт над тях... Не, а и не е нужно. Те нямат някакви специфични магически сили, така че не са особено полезни за хората. Обаче интересно е, че езеряните имат власт над тях, те много лесно опитомяват Гриндилоу... - Старк се усмихна отново на Никол и попита - Някакви други върпоси?

След отговорите Алан се замисли за въпроси. Изведнъж му хрумна нещо:
- А, къде живеят? В смисъл крият ли се някъде за да причкават плячката си? А как езеряните ги опитомяват?
Момчето се облегна на чина си и мило се усмихна.

Ема Браун седеше леко подпряла се на чина и също като съучениците си беше запленена от гриндилоу, който в момента надничаше от аквариума си. Следеше диалога между професор Старк и учениците и размишляваше и върху въпросите на децата, и върху отговорите не учителката, като записваше всяка дума. Въпросът на съученика й Алан ненадейно събуди у нея въпрос, който даже нямаше нищо общо с неговия. Ръката на Ема се стрелна във въздуха, но спокойно, за да изчака реда си. А когато госпожата отговори на Алан, момичето зададе и своя въпрос с ясен уверен глас:
- Професоре, а знаете ли нещо повече за размножаването на гриндилоу - колко месеца протича бременността на женската, колко малки се раждат?

Хариет Девелор внимателно следеше урока и записваше всичко, но вниманието и бе изцяло приковано в грозноватото създание седящо в аквариума.Ема Браун, която днес стоеше до нея на чин, попита професор Старк за размножаването, но Хариет не обърна внимание.Тя просто не можеше да откъсне очи от този Гриндилоу.

Стелла много се зарадва, че учениците проявяват интерес към това създание и на лицето й цъфна широка усмивка. Първо се обърна към Алан и започна да говори:
- Гриндилоу са сладководни животни – т.е. живеят в езера и реки, но предимно в езера. Много рядко можеш да срещнеш Гриндилоу в някоя река. Както казах, те се движат на групички, а заедно те са доста силни. Обикновено, когато някой навлезе в тяхната територия, те мигновено нападат. Не им се налага да причакват жертвата си... а и честно казано, те не са толкова умни... А на втория въпрос... както знаете малко магьосници могат да говорят езика на езеряните, а и ако и ние можехме – те са доста потайни и не биха разкрили такива неща. Никой не знае как ги опитомяват, но все пак езеряните имат силни магически сили и не е чудно, че именно те имат власт над водните животни...
- Колкото до въпроса на госпожица Браун – разбира се, че знам. – тя се засмя и продължи – Бременноста им протича изключително кратко – около четири, максимум пет седмици. Раждат се само по едно и затова те много защитават малките си. Въпреки че не им се налага да го правят дълго. Само няколко месеца след раждането, малките са готови за полов живот и да раждат своите деца. Така че, те много бързо развиват поколение... Ааа, докато не съм забравила, да ви дам домашно... домашното ви е да намерите картинка на Гриндилоу. Не повече от три обаче. Срока е до 29 май... Има още малко време до края на часа, така че, ако имате други въпроси...

При отговора на въпроса на Алан Смит,Никол се сети нещо.
-Проф.Старк, в езерото в двора на Хогуортс живеят ли Гриндилоу?-попита тя.

- Не, по принцип не живеят, а пък ако живеят, то че е чак в другия край на езерото, където не се ходи... Обикновено за тримагическите турнири пускат там гриндилоу...

Хариет Девелор стрелна ръката си на високо и попита:
- А Професор Старк как можем да се преборим с Гриндилоу?

Алан си записваше отговорите и въпросите. Изведнъж се сети нещо и стрелна ръката си нагоре заедно с перото което държеше:
-А ако не намерят плячка с какво се хранят.

- Хариет, изглежда не си слушала урока, защото аз още в първата част казах как... Както и да е, ще повторя. Можем да се преборим с Гриндилоу много лесно - едно огнено заклинание ще свърши добра работа. А пък ако Гриндилоу е само един (т.е. не са цяла групичка) и ритник ще помогне.
След тези думи учителката се обърна към слидеринеца и продължи:
- Aлан, повярвай ми, те винаги ще си намерят с какво да се хранят - я някоя дребна риба, я някое малко водно същество... пък в краен случай, ако съвсем, ама съвсем останат без плячка, ще изядат някое водорасло и пак няма да останат гладни...

Майкъл стрелна светкавично ръката си нагоре.
-Да Майкъл попитай нещо-каза учителката
Майкъл стана и зададе въпроса
-Гриндилоу до колко години приблизително живеят?

- Ами при нормални условия, т.е. не са убити или не са се разболяли от нещо, те могат да доживеят до около... 30 години. Не повече.

След като Старк не забеляза повече вдигнати ръце, погледна часовника си и каза:
- Така... остават още няколко минути до края на часа, но понеже Голямата зала е доста далеч, а не вярвам да искате да закъснеете за обяд... - засмя се учителакта - Хайде, ще се видим утре.
Учениците наставаха от иновете и прибраха нещата си. Стелла също прибра записките си и се приготви за часа по ГЗМС...