~Полянката на Първи курс~

Една фигура крачеше безшумно към полянката, където се провеждаха часовете по ГЗМС. Вървеше толкова безшумно по меката трева, че учениците не забелязаха присъствието й.
- Здравейте - провикна се бодро професор Старк, за да надвика берборещите ученици. Денят беше слънчев, но още имаше следи от вчерашния дъжд и повечето ученици бяха насядали върху разпръснатите на тревата възглавнички. - Днес ще проведем един практически урок, който се надявам, да ви хареса.
Учениците отново забърбориха развълнувано, но Стелла отново се провикна, молейки за тишина:
- Та, ще имаме практически урок, но е нужно да знаете малко за животните, с които ще работим днес.
Децата, усетили за какво им говори русокосата учителка въздъхнаха тежко.
- Е, няма как. Така... да започваме.
Днес ще разучим гномовете. Те са кикотещи се гадинки, с които трябва да се бориш, както с всеки друг вредител.
Тези създания са могат да достигнат най-много 20 см височина, имат голяма, много приличаща на картоф глава, груби крака и остри като бръснач зъби. Кожата им е с цвят на пръст (сива или кафява) и много добре се сливат с околността.
Те живеят в почвата. Способни са да преминават под земята, без да копаят тунели... както рибите в морето. Разпространени са в Англия, Германия и целия Скандинавски полуостров.
Гномовете могат да говорят, но за сметка на това не са особено умни. Това много помага на магьосниците при обезгномяването - когато се започне една такава процедура, гномовече отиват на светлина, тоест на повърхността и така на нас ни е много лесно да ги заловим. Друга черта на тези гадинки е, че са много наблюдателни - могат да забележат натрапник от 200 фута, което в доста случаи не им помага, защото те са скрити под земята и трябва първо да чуят някакъв звук, за да излязат навън.
Повечето ученици гледаха разсеяно към небето или стояха с отворени усти и гледаха някъде в пространството. Стелла забеляза това и каза:
- Хей, това, че днес имаме практически урок, не означава, че не трябва да си записвате... Както и да е. Сега ме последвайте, за да отидем в градината.
Стелла изчака децата да съберат нещата си и ги поведе зад къщичката си, където беше заленчуковата градина. След няколко минути вече няблюдаваха малките гномчета, които унищожаваха един храст.
- Е ученици, задачата ви днес е да обезгномите тази градина...
- А, как става това? - попита едно момиченце с руса коса, сплетена на плитки.
- Точно това щях да обяснявам сега - каза Сти и се усмихна - За да обезгномите градината, трябва да хванете гномчето за краката и то здраво, за да не ви охапе, завъртвате го, докато се дезориентира и го мятате надалеч от градината. По този начин то загубва представа къде се намира и му трябват дни за да намери отново досегашния си дом. Не е много сложно... Хайде започвайте.


Искам да напишете по ДВА РП поста. Това ще ви е домашното. Между двата ви поста трябва да има поне един писал. И трябва да се получи като историйка, т.е. свързано по смисъл... Имате време до 4.07 ^^

Старк стана от тревата, откъдето наблюдаваше как учениците обезгномяват градината, за да покаже на някои как точно да направят това. Няколко човека вече бяха охапани по пръстите или краката, явно от самото им невнимание.
- Хайде ученици, по-експедитивно, защото часа напредва - извика тя и всички деца я погледнаха. - След това всички охапани да дойдат отзад в 'кабинета' ми и да оправя ръцете им.
Няколко от учениците кимнаха, а след това отново продължиха със 'заниманието' си...

П.П. до два дена, който не е писал да пише... въпреки, че бая се съмнявам, ама надеждата умира последна...

Майкъл вече беше хвърлил един гном и в момента държеше друг.Когато професор Старк каза на ранените да отидат в кабинета й.Точно тогава Майкъл се беше отпуснал и беше забравил за гнома в ръцете си.Гнома го охапа по пръстите.Майкъл го пусна и тръгна към кабинета на проф. Старк.

- Много добре, Анн. Десет точки за Рейвънклоу - усмихна се Стелла на Анн, на чието лице цъфна широка усмивка - А сега да кажа и аз няколко думи за хипогрифа и д асе залавяме с практическата работа.
Русокоската махна назад с пръчката си и зад нея се появи голяма черна дъска и няколко тебешира.
- Както Анн каза, хипогрифът е наполовина кон, наполовина орел. Потомък е на древен вид грифон (наполовина орел, наполовина лъв) и кобила.
Родината му е Северна Европа, но сега е разпространене из целия свят. Хипогрифите са много горди създания. Могат да бъдат опитомени, но само от опитен експерт. Ако искате да се доближите до хипогриф, трябва да поддържате зрителен контакт без да мигате много и да се поклоните ниско. Поклона показва вашите добри намерения. Ако и животното се поклони, това означава, че е безопасно да се приближите. Първият магьосник опитомил хипогриф се казва Атланте преди около два века.
Тези създания се хранят с птички и малки бозайници, но не отказват и насекоми, зеленчуци и риба. Размножават се чрез яйца, големи някъде колкото драконовите. След като ги снесат, ги заравят в земята, но не надълбоко, а просто ги покриват с почва и след двадесет и четири часа се излюпва. Малките хипогрифчета се разждат без крила, но те поникват до около седмица. До два-три месеца те заякват и вече могат да летят с родителите си на по-дълги разстояния.
Сти спря да говори и видя, че учениците все още преписват информацията от черната дъска. След няколко минути всички пера спряха да дращят по пергаментите и тогава Старк каза:
- Така... това беше урока ви за днес. Хайде сега приберете нещата си и да отидем отзад, при хипогрифите.
Учениците набързо прибраха нещата си и последваха учителката си.
- Сложете раниците тук и да се приближим при хипогрифите. Който се справи добре дори ще може да поязди хипогрифа. - Стелла се обърна към един от хипогрифите и извика - Черилийййй!
Хипогрифа се обърна и пристъпи грациозно напред.
- Сега вижте какво ще направя, а вие след това ще го поеторите с другите хипогрифи - нареди Стелла, усмихна се на поизплашените деца и пристъпи напред.
Наведе се ниско долу срещу хипогрифа и го погледна с широко отворени очи. След няколко секунди хипогрифа подгъна предните си крака и също се поклони. Стелла се приближи до животното, погали го по гривата и се обърна към учениците:
- Ето това е. Сега опитайте вие. Само да знаете, че не опичат да ги дърпат за гривата и опашката - добави тя и се засмя. - Хайде, вие сте.


Това ви е домашното... домашното на Аня всъщност. Да напишете РП пост тук как отивате при някой хипогриф и ала0бала, каквото там си решите. Да е около 15-20 реда. Срока е до 27 юли.

Джун се приближи до хипогрифа.Той беше с чисти пера и гледаше гордо напред.Джун я беше малко страх,защото създанието беше доста по-голямо и високо от нея.
Момичето се приближиоще малко,потрепери и се поклони ниско,докато гледаше хипогрифа в очите.Той издаде стряскащ писък,от който Джун се стресна още повече и отскочи назад. Но не искаше да се провали и за това отново отиде до животното. Отново се поклони, този път по-ниско и отсъпи назад. Хипогрифът също се поклони. Джун се приближи и нежно погали създанието по главата. Учителката каза, че ако иска, Джун може и да полети малко с хипогрифа. Момичето беше развълнувано, защото се страхуваше от високо, а и никога не бе летяло по-на високо от 5 метра с метла, но все пак се съгласи, защото мислеше, че ще е страхотно. Качи се на гърба на хипогрифа, с помощ от учителката и полетяха. Обиколиха училището, минаха над Забранената гора, над езерото и покрай куидичното игрище. И наистина беше страхотно изживяване. Върнаха се на полянката, където бяха другите ученици с учителката. Джун отново се поклони ниско на величествения хипогриф.

Поста на nikolas...

След като професор Старк свърши със практическата част на урока,всички ученици се насочиха към задната част на полянката при хипогрифите,където професора им показа как трябва да се държат със хипогрифите,за да ги накарат да се поклонят.Когато приключи,професор Старк се обърна към първокурсниците и каза,че всеки от тях да си избере по един хипогриф и да се опита да го накара да се поклони.Лека полека групата от първокурсници се раздели и всеки си избра по един хипогриф и започнаха да им се кланят,както бе направила професор Старк.Томас целият трепереше,докато приближаваше към своя хирогриф.Момчето беше изпаднал в ужас, като му видя острите нокти и огромният му клюн,който застрашително потракваше.Той се приближи на известно разстояние от животнтото,да не би да го нападне и го пгледна.Той беше много красив със снежно-бяла кожа и чисто бели криле.Клюнът му бе стоманено остър,а оранжевите му очи гледаха заплашително,докато момчето се доближаваше към него.Томас целият трепепеше пред вида на хипогрифа,гледайки острият му клюн
и пеннайсетметровите му нокти на краката,момчето беше се сковал уплаха.Изчака да мине време,за да се отърси от страха си и Томас леко притеснен се наведе пред хипогрифа,за да му се поклони,но от уплаха се спъна във камъни и падна на земята.Хипогрифът се ядоса и нададе такъв писък,че момчето стоеше като заковано.Мина известно време,преди да стане от земята и беше решил,че трябва да опита поне още веднъж,тъй като имаше желание да поязди създанието.Томас се доближи внимателно до хипогрифа,поклони се почти до земята и гледайки го във очите,зачака да види каква ще реакцията на създанието.Този път всичко премина нормално и хипогрифът се поклони грациозно и
величествено,в знак на доверие и уважение.Момчето протегна ръце и внимателно почна да гали хипогрифа,гледайки да не го ядоса и раздразни.Професорът наблюдавайки всичко което се бе случило,се приближи към Томас и му предложи ако иска може да полети с хипогрифът.От вълнение той не можа да отговори,само кимна с глава в знак на съгласие и тогава професорът му помогна да се качи гърба на хипогрифа и полетяха в небето.Чуството,което изпита момчето полетял в небесата заедно със хипогрифа ,беше неописуемо и незабравимо.Той не можеше да го опише със думи,но за самият него това беше най-голямото изживяване,което е имал и едва ли щеще да го забрави.Направиха обиколка над училището.От долу се виждаха и куидичното игрище,парка,Забранената гора,езерата и след като направиха няколко обиколки над територията на училището,се върнаха на полянката при другите първокурсници,който бяха приковали поглед към хипогрифа,който правеше невероятни движения,докато летеше във небето.Напълно щастлив и развълнуван от преживяното,Томас още веднъж се обърна към хипогрифа и му се поклони в знак на благодарност,затова че му даде възможност да изживее най-хубавият момент,който е имал.

Стелла излезе от къщичката си в началото на Забранената гора и се насочи към полянката, където се провеждаха уроците й по ГЗМС. Там вече се бяха събрали всички ученици и чакаха пристигането на учителката.
Стелла ги изгледа един по един, като задържа погледа си повече на някои и след това седна на кухия дънер. Отвори бавно кожения си тефтер и проследи имената на учениците с показалеца си. След това тихо каза:
- Ученици, това е последния ви урок тази година. След няколко дни ще ви пусна и теста. Направила съм го максимално лесен (според мен) и се надявам да нямате проблеми. Но за теста ще говорим следващия час...
Учителката се изправи и започна бавно да пристъпва от крак на крак между учениците:
- Сега да започваме с урока... Саламандър. Саламандрите са малки животни, подобни на гущерчета, които се хранят с пламъци или по-точно огън. По принцип те са искрящо бели, но обикновено изглеждат сини или червени - в зависимост от топлината на огъна, в който стоят.
Тези животни могат да живеят само в огъня. Могат да издържат до шест часа извън него, но само ако опашката им се посипва с черен пипер (за да не окапе) или направо яде червен пипер. Според мен по-ефективен е втория вариант...
Саламандрите се излюпват от яйца, подобни на драконовите, но значително по-малки. Женската снася само по едно яйце и много внимателно го пази в огнището си. Излюпва се след седмица.
Тези създания са много полезни, всъщност кръвта им е полезна - тя има изключителни лечебни и възстановителни свойства...
Стелла спря за момент и се замисли, а след това продължи:
- Ученици, това беше урока ви за днес. Знам, че не е много дълъг, но не искам да ви натоварвам ненужно преди теста. А и ако имате някои въпроси... Както и да е, домашното ви е да си помислите къде се срещат саламандрите. Имам предвид в кои места по света, кои континенти, страни... Искам и да обясните защо. Не искам романи, но да е поне десетина реда и да има РП! Предайте ми ги до 16 август, на лично.


Ако имате въпроси пишете, щото утре вечер заключвам темата.