~Полянката на Първи курс~

Близо до къщичката-кабинет на професор Старк имаше една малка полянка обградена от всички страни с високи дървета. По меката зелена трева, бяха нахвърляни шарени възглавнички, на които учениците сядаха по време на часовете. Пред всичките тези възглавници, имаше един голям кух дънер, на който професор Старк слагаше нещата си. До него стоеше една голяма черна дъска с множество бели и цветни тебешири струпани на земята под нея.
По два пъти в седмицата, първокурсниците идваха на тази полянка, разполагаха се на меките възлглавници и слушаха уроците на професор Старк...

~Първи Урок - Въведение~

Стелла седеше по турски на тревата в началото на зaбранената гора и чакаше първокурсниците да дойдат за първия си урок.
След няколко минути от училището се зададе малка групичка ученици и след още няколко те вече насядали по меките възглавнички. Професора помоли (или по-точно изкрещя) за тишина и заговори:
- Здравейте ученици - поздрави ги с чаровна усмивка преподавателката, а после продължи - Както вече разбрахте, аз съм учителката ви по Грижа За Магическите Създания - Проф. Старк. Искам да ви разясня някои неща... Както виждате, аз не съм строга... сега. Но мога да стана много строга, ако ми се качите на главата. Не искам да говорите в часовете ми, защото така или иначе с всичките тези пеещи птички наоколо трудно се чуваме... Не искам да ме прекъсвате - ако имате някакаъв въпрос, просто вдигнете ръка и изчакайте да свърша. Аз ще ви посоча. Не искам да крещите неща, когато вдигате ръка - аз все още не съм ослепяла. Както виждате и очила още не нося. Хубаво е да слушате в часовете, защото след всеки предаден урок ще изпитвам и ще давам или отнемам точки...
Стелла се прокашля леко и продължи със същия спокоен тон:
- А сега малко и за самия предмет - Грижа За магическите Създания е много интересна наука, от която ще научите много за магическите създания. В тези часове вие ще разберете, че някои магьоснически създания са опасни, други са безобидни, а има и такива които изглеждат безобидни, но се оказват опасни. За това трябва много да се внимава когато се срещнем с непознато за нас животно...
След тези думи, учителката замахна с ръка и на дъската се появи новия урок. Всички ученици извадиха пера и пергаменти и се захванаха да преписват. След няколко минути на всеки пергамент се виждаше това:

Отделът за контрол над магическите създания класифицира всички известни зверове, същества и духове. Класификацията е одобрена от Министерството на магията и всеки, който се занимава с магически същества трябва да е наясно с нея. Петте категории са както следва:
1."X"- скучно създание, неспособно да причини вреда.
2."ХХ"- безвредно, може да бъде опитомено.
3."ХХХ"- само компетентен магьосник може да се справи с него.
4."ХХХХ"-опасно,трябва да имаш се специални познания за да можеш ,например, да го държиш в ръката си.
5."ХХХХХ"-познато като животно-убиец;невъзможно да бъде опитомено.
Това са начините,но въпреки че са приети от министерството понякога не са чак толкова верни.

Когато всички пера спряха да дращят по пергаментите и професор Старк започна отново да говори:
- Това беше днешния урок... Изобщо не е трудон и се надявам да го научите добре, защото тази класификация на магическите животни е много важна... А сега, за домашно искам да напишете есе а тема "Какво са магическите създания за мен и кое ми е любимо?". не по -малко от 250 думи. Срокът е до 20 май... Някакви върпоси???

Едит: Само да ви напомня, че ако не напишете РП пост в темата ще имате отсъствие... така че... =)

Анн беше седнала на тревата както и съучениците й.Тя гледаше с интерес професор Старк и следеше всяка нейна дума.От време на време си записваше по нещо което й се струваше по-интересно.Когато часа свърши Анн стана от земята и заедно с класа си се отправи към Хогуортс доволна от днешния урок по ГЗМС. :P

Никол слушаше с интерес проф.Старк.Тя и останалите й съученици бяха наобиколили учителката и я слушаха.От време на време Никол записваше най-важнота или това,което й беше интересно.Тя хвърляше и любопитни погледи към Забранената гора, зад нея.Чудеше се какви ли магически създания се спотайваха там.Когато звънецът би тя и съучениците й станаха от поляната,взеха чантите и тръгнаха към замъка за обяд.

~Втори Урок – Пихтиест червей~

Професор Старк задъхано дойде при учениците и седна на дънера пред черната дъска.
- Здравейте ученици, съжалявам за закъснението, но един от раконогите огнемети беше подпалил клетката със съчковците и... както и да е... - учителката си пое дълбоко въздух, поуспокои се и заговори:
- Първо да започна с домашните от миналия урок. Изключително съм недоволна от резултатите... Само двама предали от пет записани... А и също, когато пишете домашно, в него трябва да има и РП, а не само самото домашно... както и да е. Надявам се този път да предадете всички и да се справите по-добре - учителката се усмихна окуражително на децата - Та... днес ви предстои да се запознаете с първото създание, което съм ви подготвила, а именно пихтиестия червей.
Стелла замахна към дъската и един тебешир записа заглавието на урока. След това застана във въздуха и зачака учителката да продължи.
- Пихтиестите червеи представляват... дебели и кафяви червеи. Дължината им достига до десет сантиметра. Единия му край е неразличим от другия. Живеят предимно във влажни места, тресавища. Любимата им храна е марулята, но обичат и хляб.
В повечето книги, ще ги срещнете описани като скучни и безполезни, но това не е така. Слузта, която отделят при движение е много полезна - използва се за сгъстяване на някои отвари, също и като съставка за някои мехлеми. Те отделят и тор, която е много полезна и служи за подхранване на почвата.
Професорката изчака всички да препишат от дъската и продължи:
- Въпреки, че Министерството е класифицирало пихтиестите червеи с 'Х', те не са толкова безвредни. Слузта, отделяща се при движението им е вредна за кожата. Ако я пипате без защитни ръкавици, може да причини изгаряния, обриви и мехури по ръцете ви.
След няколко минути перата спряха да дращят по пергаментите и учителката каза:
- Някакви въпроси???

Вместо да пишете безсмислено РП, как седите и си тъпеете, може да ме питате нещо... всъщност препоръчително е.

Анн огледа класа.Явно никой нямаше намерение да пита нищо.И тя нямаше въпроси,но учителката явно имаше огромното желяние някой да й зададе въпрос.Анн се засмя.Пак се огледа.Беше й толкова скучно...мразеше червеи и почти не слушаше какво говори професора...момичето си мислеше за съвсем различни неща.Накрая не издържа и вдигна ръка.
-О,чудесно!Имаме въпроси-каза учителката,зарадвана,че някой най-накрая е проговорил-Кажи,Анн.
-Ъъъ...ще имаме ли домашно?-зад себе си Анн чу пуфтене и разни коментари от учениците,които се надяваха домашното да им се размине.

- О, добре че ме подсети... За домашно искам да напишете кратко есе, в което да опишете впечатленията си от това създание. Допадна ли ви? Ако да, защо? Ако не, защо? По-добре със или без него в природата? Да не е особено сълго, но да е поне десетина реда. Предавайте ми го до 30 май...
Изведнъж от далеч се чу звънеца, оповестяващ края на часа. Учениците веднага грабнаха раниците си и затичаха към замъка, а Стелла прибра записките си и се насочи към 'кабинета' си...

~Трети Урок – Хорклъмп~

Стелла седеше на една от възглавничките на полянката, където се провеждаха часовете по ГЗМС и преглеждаше домашните от предния урок, чакайки децата да дойдат в двора. След няколко минути звънеца би и малката полянка се напълни с бърборещи деца.
- Тишина, моля - извика професор Старк и разговорите веднага секнаха. - Първо за домашните от предния урок... Само едно предадено домашно, може ли така. От... - учителката обходи с поглед полянката и набързо преброи децата - пет записани, само едно домашно. Това е Ъпсурд. А пък колко присъстваха на предния час да не говорим... Та, сега урока.
Професора извади един голям мастиленозелен тефтер и го разгърна.
- Днес ще се запознаем с Хорклъмпа. Надявам се, към него да проявите повече интерес. Не много известно животно и може със сигурност да се нарече скучно и безвредно, не като пихтиестия червей, от който все пак има някаква полза.
Хорклъмпа идва от Скандинавския полуостров, но сега се е разпространил из цяла северна Европа. Той прилича на розова гъба, покрита с рядка, черна четина. Това създание може да покрие голяма градина със своите пипала за около два дни. Като казвам голяма, разбирайте наистина голяма. - усмихна се леко преподавателката, вече почти забравила за лошото си настроение. Все пак, денят беше прекалено хубав, за да си разваля настроението заради някакви си домашни - То спуска жилестите си пипала в земята, пипала, не корени, за да търси любимата си храна - червеи.
Хорклъмпите са любимата храна на гномовете и ако случайно градината ви е завзета от тези розови гъби - гномовете са решението.
Стелла погледна към часовника си, за да види колко време остава до края на часа и каза:
- Ако имате някакви въпроси, въпреки, че се съмнявам...

Този час на урока присъстваха само Анн и още 1-2 ученика.Анн изслуша преподавателката и отговори на зададения й въпрос:
-Ами по урока-не,госпожо.А,аз имам един въпрос.Може ли да ни кажете кога ще изпитвате или пък кога ще пускате контролно(ако ще е скоро,де)за да може да се готвим

- Ще изпитвам, когато сметна за добре. Пък контролното ще е накрая на годината...

-Добре.А,ще имаме ли домашно?Защото тези дни съм свободна и спокойно мога да пиша домашни

- Mда, домашно ще имате. Щеше ми се и някой друг да прояви интерес, ама уви. Та, домашното... съжалявам, ама няма да ти се наложи да пишеш. Едно леко домашно - да нарисувате на пейнт или друга компютърна програма един Хорклъмп. Няма да гледам да е особено хубав, ама трябва да е по описанието, което дадох... Срока е до втори юни. Предостатъчно е времето за такова лесно домашно. Това е. Други въпроси, Анн?

Майкъл вдигна ръка
-Да кажи-каза проф.Старк
-Ами Хорклъмпа до колко години жевее?

Анн също вдигна ръка,но не изчака да я посочат,а направо зададе въпроса си:
-И...как така да го нарисуваме?На тези програми ужасно трудно се рисува...просто не си представям какво ще излезне...И то това домашно е по-трудно.Аз на лист не мога да го нарисувам,та на пейнт...

- Майкъл, Хорклъмпа живее много кратко. То не е особено... развито животно, а и е любимата храна на гномовете. Гномове се срещат в почти всяка градина. Прави си изводите.
След тов Стелла премести погледа си на Анн и продължи:
- Анн, не мисля, че е особено трудно. Аз не искам да е красиво, а просто да е по описанието, което дадох - да е розово, с черна четина, пипала... Ако стария форум не беше изтрит, можех да ти покажа някои сполучливи картинки на сегашните второкурсници. Ама уви.

Никол внимателно изслушваше въпросите и отговорите.Записваша някой неща.Тя вдигна ръка.
-Проф.Старк,с какво се храни хорклъмпа?-попита Никол.

Учителката се обърна със строго изражение към грифиндорката и каза:
- Ъм, Никол... слушай по-добре уроците, защото вече го казах - 'То спуска жилестите си пипала в земята, пипала, не корени, за да търси любимата си храна - червеи.'

~Четвърти Урок – Съчко~

На полянката, където обикновено се провеждаха часовете по ГЗМС се бяха събрали доста деца и чакаха професор Старк да дойде. Когато учителката най-после дойде, помоли за тишина (или по-точно изкрещя) и след като я получи каза:
- Днес ще се разходим малко, за да видите създанията, които ще изучим в естествената им среда - децата зашушукаха оживено - Какво чакате? Хайде.
Стелла ги поведе навътре в гората между дърветата, които ставаха все по-гъсти и скриваха пътечката.
- Госпожо... - каза едно дете - гората не е ли опасна?
- Aми... всъщност да, но вие сте с мен, така че няма опасност... Само не се отклонявайте от пътечката.
След още десетина минути вървене през тъмната гора, достигнаха до една малка полянка обградена от дървета. Учителката направи знак на децата да спрат и да запазят тишина. Тя се приближи тихо към едно от дърветата, извади пръчката си и вцепени... един клон, който всъщност не беше клон...
- Това, ученици, е съчко - всички се скупчиха около Стелла, опитвайки се да видят падналия на меката трева съчко. - Хайде, хайде, разпръснете се.
След като всички се настаниха по тревата, професорката заговори:
- Както разбрахте, това е съчко. Това същество е нещо като пазител на дърветата... - жената се замисли за момент. - Ама вие защо не пишете - и в действителност, децата само гледаха втренчено в съчкото, който в момента се размърдваше и правеше опити да стане. Учителката видя къде гледат децата и отново вцепени съчкото - Е, да се надяваме, че повече няма да бяга...
Ta... до къде бях стигнала... а, да. Съчкото е разпространено в западна Англия, южна Германия и в повечето гори из Скандинавския полуостров. Живее по дървета, от чиято дървесина се правят магически пръчки.
Съчковците са малки дървени духчета, високи около 20см, с чворести кафяви ръце и крака, с по два клечести пръста с със странно лице, плоско и грапаво като дървесна кора, върху което проблясват бръмбарокафявите му очи
Тези създания са много злобни, но могат да бъдат омилостивени като им да дадете от любимата им храна – мокрици или яйца на фея. – Стелла свали малката раница от рамото си и извади от там торбичка пълна с някакви кафяви неща. – Ето, това са мокрици. – отвори торбичката и изсипа съдържанието и на тревата пред падналия съчко, а след това му направи магия и прекрати вцепенението му. Съчкото скочи и се нахвърли към мокриците, а секунди по-късно от няколко от по-близките дървета скочиха още няколко, които се присъединиха към първия.
Децата се вторачиха с погнусени физиономии в съчковците на тревата. Стелла привлече вниманието им като се изкашля и каза:
- Сега може да дойдете тук да видите съчкото, но ЕДИН ПО ЕДИН - изкрещя Стелла, защото всички започнаха да се бутат, за да го видят - И внимателно, защото да знаете, че с тези тяхни тънки пръсти могат да ви извадят някое око... Така, ако имате някакви въпроси, знаете процедурата.

Албена Сиййдър вдигна ръка.
-Да,миличка? - обърна се към нея професорката.
-Ами тези съчковци...ъъъ...опасни ли са?Например,ако нямаме да им дадем от любимата им храна какво могат да ни направят? - попита Албина и премести погледа си от професора и погледна с погнуса към съчкото....

- Aми честно казано не са много опасни. Не бълват огън и не парализират... и не могат да ти навредят сериозно. Но както преди малко казах, те могат, ъъъ, да ти извадят накое око, да те порежат или нещо такова. А пък ако нямаш от любимата му храна - мокрици или яйца на фея, можеш просто да го вцепениш, както направих аз преди малко и нищо няма да ти стори.

Никол се приближи бавно към съчковците.Поразгледа ги внимателно и се отдръпна да направи място на останалите.След това отиде до учителката,която наблюдаваше строго учениците.
-Проф.Старк,съчковците имат ли някакви магически сили освен това с пръчките?А,също те до колко години живеят?-попита любопитно Никол.

- Ами не... те са просто пазители на дърветата, от които се правят магически пръчки. Когато дървото, на което живеят е застрашено от нещо, те се борят да го спасят... но не проявяват специални магически способности. А живеят около две-три години средно... Нещо друго?

Майкъл вдигна ръка и попита!
-Съчковците ядат ли нещо друго освен мокрици и яйца на феи?

- Aми естествено. Все пак не е много лесно да се намерят яйца на феи, а и при положение, че съчкото трябва да пази дървото си... Това е любимата им храна, но ако на теб любимата ти е да кажем, ъъъ, тиквен пай, ти не ядеш всеки ден това, нали? Те ядат разни плодове и такива неща, които могат да се намерят в гората.

Явно децата нямаха повече въпроси, затова Стелла каза:
- Добре... звънеца всеки момент ще бие, така че да ви дам домашното... Напишете съчинение на тема 'Защо съчковците живеят по дърветата, от които се правят магически пръчки?'. Домашните ви да включват задължително РП и да не са по-къси от петнайсетина реда. Очаквам ги на ЛС до 11 юни.
Бррррр, Брррр, Брррр.
- Мда... А сега сте свободни.