HpFans-Bg.com “Yesterday is history, tomorrow is a mystery, today is a gift of God, which is why we call it the present.” |
|
| Творчеството на Джейн | |
| | Автор | Съобщение |
---|
(= Smile =)
Възраст : 30 Дом : бездомна Брой мнения : 5026
| Заглавие: Творчеството на Джейн Съб 27 Сеп 2008, 06:25 | |
| Тук са поместени всички неща на Jane Undead.
Кратки разкази и стихотворения от Джейн
Ето едно студентско-любовно.
Любофф
През мене мина и си тръгна. Не зная, сън ли беше ти? Аз помня, тебе виждах първо, След теб на изгрев Слънцето блести.
Планетите и ярките звезди, За мене всичко беше ти. Но тръгна си, вратата се затръшна отдалече, Знам, няма да се върнеш вече.
От много, адски дълго време Сърцето ми във кръв гори. Не мога да забравя тебе И твойте хубави очи.
Опитах се милиони пъти, Но моята измъчена душа На милиметър не отстъпи - Не се забравя лесно любовта.
А днес погледна ме - потрепнах И нещо в мислите се сепнах. И не усетих ни кога, къде, Се фраснах много, много зле.
Ти каза ми да не крещя. Ти каза скоро ще ми мине. Но няма да изчезне лесно тя, Във мене болката по теб, любими.
Знай, аз те гледам всеки ден, За теб изпадам във депресия. Учи се и заради мен, Любими, скоро иде сесия.
Съвсем скорошен разказ.
Ясен
Усещали ли сте някога тази дълбока пронизваща любов, когато сърцето сякаш пада в петите, а през главата минава само бял шум във всеки смисъл на думата? Когато ти се иска да полетиш и едновременно с това да потънеш в земята? Ако на вас ви се е случвало същото, струва ми се ще ме разберете. Точно така се чувствах и аз в онзи късен пролетен следобед преди няколко месеца, когато Ясен ми се обади за пръв път от пет години насам.
Толкова години бях се опитвала да подтискам чувствата си, убеждаваща се ден след ден, че нищо добро няма да излезе от увлечението ми. Трудно можех да помисля за нещо, без да се сетя и за него. Ден след ден само неговия образ беше в главата ми. Минаваха седмици, години. Накрая успях да си внуша, че той не е реален и като че ли се успокоих. Започнах да излизам по срещи, и ето ме сега - щастливо омъжена, с кариера и малка дъщеричка, за която да се грижа. Тогава защо примирам като ученичка, чула за пръв път любовно обяснение?
Половин следобед не можах да си намеря място из къщи, дори малката Лили забеляза оживлението ми. Бързо я изведох на площадката, където тя се заигра с другите деца, а аз направих опит да подредя мислите си. Така, какво беше казал Ясен? Толкова бях се отвлякла да слушам гласа му, че почти не помнех думите. Искаше да се видим, да. През седмицата, беше предложил той. Мисля, че отговорих утвърдително. Хвърлих поглед на дъщеря ми, спускаща се по пързалката и се опитах да подредя картинката в главата си. Обичах ли го още? Разбира се, почти извиках от възторг. Образа му изникваше пред очите ми, все едно едва вчера се бяхме разделили. "А мъжа ти е в командировка", нашепваше подло подсъзнанието ми. Обичах и него, побързах да уверя сама себе си, а нищо не можеше да измести Лили от сърцето ми. Но въглените на чувствата ми към Ясен, тлеещи вече седем години вътре в мен, се разгоряха отново само за няколко минути. В това време Лили се втурна към мен, подскачайки весело. Цялата почервенях, в този момент си помислих, че съм толкова прозрачна, че всички около мен могат да разберат за чувствата ми, стига само да се вгледат. Дадох на момиченцето ми да пийне вода, проверих дали не се е изпотила.
"Ясен", продължаваше вътрешния ми глас. Толкова мил, умен и красив. Защо ме остави навремето? Каза, че съм гонила само службата си, не съм го обичала. Не ме остави да се защитя.
Малко по малко се успокоих. Успя да убедя себе си, че Ясен вероятно иска само да се видим. Да си припомним миналото като стари приятели и да се разделим като такива. Добре тогава, готова съм да изиграя ролята си. - Лили! - извиках аз - Стана късно, прибираме се.
Няколко дни и още един телефонен разговор по-късно седях на масичка в малко квартално заведение, облечена в една от най-хубавите си рокли, напарфюмирана и нагиздена от глава до пети. Разбира се, щях да играя стара приятелка, но не пречеше да извадя и няколко трика от ръкава си, както се казва. Докато отпивах от коктейла си и разсеяно оглеждах интериора на заведението, един вик идващ от дъното на помещението силно ме стресна. - Елисавета! - не можеше да има друг толкова кристално ясен глас - Това си ти! Колко си се променила!
Извиках му в отговор не по-малко силно и отидох да го пресрещна. Бях си наумила само кратко да му стисна ръката, но още преди да се сетя за това, вече потъвах в прегръдките му. Толкова се радвах, че не ме е забравил.
Вечерта мина изключително бързо, в разговори за най-различни неща между няколко чаши вино и една ваза с цветя, поставена в центъра на масата. Разбрах от Ясен, че той също се беше оженил, но не му потръгнало и наскоро се беше развел. Показах му снимките на Станислав и Лили, опитах се да говоря бодро, защото виждах разочарованието, изписващо се на лицето му. Вече преваляше полунощ, когато събеседника ми изрази намерение да си тръгва, утре трябвало да става рано за работа. Какво работеше, помъчих се да си спомня. Строителен инжинер в частна фирма, просветна ми бързо. Явно дисциплината беше доста затегната при тях. На малките сутрешни закъснения в нашата фирма се гледаше като че ли по-благосклонно. Не че си бях позволявала да закъснявам досега. - Нека те изпратя до вкъщи. - предложи уж нехайно Ясен, докато ми подаваше шлифера. - Не си прави труда, живея съвсем наблизо. Мога да повървя с теб, докато си хванеш такси. - Лиза! - кавалерът ми неодобрително поклати глава - Не ти трябва да се мотаеш по улиците по това време на денонощието.
Отказах да споря с него, вместо това му посочих няколкото скупчени коли от другата страна на улицата. Забързано пресякохме и Ясен ангажира едно от такситата. Докато си вземахме довиждане, той отново настоя да ме изпрати. - Качи се с мен, за нула време ще те закараме. - Няма нужда. - отговорих спокойно - Живея ето там, през три сгради. - Тогава искаш ли да ми дойдеш на гости? - въпроса ми дойде като гръм от ясно небе. Няколко секунди стоях като попарена, докато го осъзная докрай. Представих си какво следва, ако го придружа. Венчалната халка тежеше на пръста ми като олово. От друга страна, защо не? Никой нямаше да разбере. "Елисавета Матеева, ти си сериозна жена и не можеш да си позволиш да се държиш като безотговорно хлапе!", казах си настойчиво. Вдигнах поглед от земята и го насочих към очите на Ясен. Беше развълнуван почти колкото мен, не знаеше какво да очаква. Единствения доволен от създалото се положение май беше таксиметровия шофьор, който явно беше побързал да пусне апарата. Имах пари, така че това не ме интересуваше особено. "Е, Лиза, време е да решаваш", подсказа ми вътрешния глас. - Идвам - тихо отроних.
Ясен бързо отвори вратата на таксито и ми помогна да се настаня. Като че ли ръцете му леко трепереха, отбелязах си. Може би просто от напрежение или поради прекамерното старание да потеглим, преди да съм размислила. Нямаше нужда да казва нищо, познавахме се. Леко се облегнах на рамото му, докато пътувахме.
Още щом пристигнахме в квартирата му, Ясен свали шлифера ми и ме прегърна през кръста. Огнени тръпки полазиха по цялото ми тяло. Последвалото трудно може да се изрази с думи, но ще опитам. Роклята ми скоро се озова право на пода, украшенията нахвърлях където ми падне, дори халката си захвърлих нанякъде като в просъница. После леко скърцащото легло, Ясен и така до сутринта. Заспахме едва на разсъмване, изтощени.
Разбира се, и двамата се успахме за работа. Заех дрехи от него, не можех да отида с тази рокля на работа, като се уговорихме на другия ден да дойда да си я прибера. Добре поне, че племенницата ми беше дошла предната вечер да гледа дъщеря ми. Обадих й се чак когато стигнах в офиса, за да я помоля да заведе Лили на детска градина. За мое щастие, момичето беше във ваканция и щеше да остане вкъщи поне няколко дни. После щях да мисля как да извиня отсъствието си през нощта.
Следващите няколко дни преминаха като в мъгла. Денем бях на работа, вечер слагах Лили да спи, виках бавачката и излизах. Когато Станислав се прибра, стана по-трудно да се срещам с Ясен зад гърба му, но намирах начини. Отивах "на излет с колеги", на гости на майка ми или някъде другаде поне веднъж седмично и той не се усъмняваше изобщо. Знаех, че не мога да продължавам така, трябваше да избера между двамата. Ясен също започна да ми говори за развод, но аз не бях сигурна, че го искам. Обичах Станислав, давах си сметка често. Не исках да поставям и бъдещето на Лили под заплаха. Едната вечер прекарвах в леглото на Станислав, следващата при Ясен и мислех за положението си. Как да изляза суха от водата? Как да запазя бъдещето на дъщеря си, което толкова лесно застраших, хвърляйки се без мисъл в авантюрата?
Предвиждайки голяма буря, я изпратих при леля й в провинцията, още щом започна лятото. И не се бях излъгала. Един ден Станислав се прибра от работа, побеснял от яд. По принцип не беше лесно човек да го ядоса, затова веднага осъзнах защо се е разярил толкова. - Неблагодарна невярна кучка! - развика ми се той още от вратата - Осигурих ти всичко, купувах ти дрехи, дрънкулки и всякакви боклуци! Дори ти готвех и чистех! А ти ме лъжеш с онова вчерашно инженерче!
Станислав хвърляше и чупеше всичко, което му попаднеше пред погледа, направо се уплаших. Не знаех какво да му кажа. Наистина ми падна в очите. Неволно си спомних Ясен, толкова спокоен и хладнокръвен, каквото и да се случеше. Започна да заплашва с развод, че ще вземе Лили още утре и повече няма да я видя. Изсмях се в лицето му. Още тази вечер щях да се обадя на сестра ми да я прати на село при една далечна роднина. Свалих халката от пръста си и я хвърлих предизвикателно в краката му. - Щом искаш развод, ще го получиш! - извиках му аз. Взех дамската си чанта и една жилетка и невъзмутимо излязох от къщи. Вярно, беше успял да разбере къде живее Ясен, но едва ли щеше да посмее да ме търси там. Пък и лесно можехме да намерим друга квартира.
Затворих вратата и си отдъхнах. За пръв път от толкова месеци знаех както трябва да направя. Взех такси и отидох право при Ясен и още от вратата се хвърлих на врата му. - Ще се оженя за теб! - весело му извиках, а той ме вдигна във въздуха от вълнение.
Живяхме заедно три месеца. Полека свикнахме наново един с друг, припомняхме си старите дни. Преместихме се в нова квартира, по-светла и просторна от предишната. Лили все стоеше на село, още не се решавах да я взема при мен, но скоро и това щеше да стане. Делото по развода още се точеше, но се надявах възможно най-скоро да бъда свободна. Станислав като че ли вече съжаляваше за избухването си и гледаше да го забави колкото се може, като зарине съда в подробности.
За мое дълбоко учудване обаче, Ясен започна отново да ме обвинява, че не го обичам. Ревнуваше от всяко мое отсъствие, от работата ми, от писмата до дъщеря ми. Колкото и да се опитвах да го вразумя, като че ли изобщо не ме слушаше и знаеше само своето. Изслушвах го с тревога и търпеливо продължавах да му обяснявам. Един ден обаче Ясен надмина границите ми. За пръв път от няколко месеца се прибра вкъщи пиян и веднага започна да ме упреква, че нарочно бавя развода, че не давам достатъчно пари за наема и какво ли още не. Посъветвах го да си легне и да си почине. Той обаче се раздразни още повече и ми зашлеви плесница. Издържах я с каменно изражение на лицето си, след това отидох в спалнята и заключих вратата. Дълго плаках за разочарованието си.
Пиянските изпълнения на Ясен не затихнаха, както бях очаквала. Напротив, почти всяка вечер се прибираше пиян и започваше да ругае. Скоро атмосферата вкъщи стана толкова нетърпима, че все по-често излизах навън, за да не слушам глупостите му. Понякога дори прекарвах времето си в някое кафене със Станислав, обсъждайки с носталгичен тон развода ни. Бързо се бяхме сдобрили и скоро започнах да му разказвам за писмата, които братовчедка ми пращаше от село. Той дори се съгласи Лили да остане там колкото сметна за необходимо. И двамата искахме да отложим сътресенията за колкото се може по-дълго.
Сама се учудих от себе си, че прекарвам повече време в смислени разговори с почти бившия си съпруг, отколкото с настоящия съжител. Все още обичах Ясен пламенно, когато се усмихнеше можеше да ме потопи на дъното на океана, но той твърде рядко го правеше.
Есента дойде, а аз все още не бях успяла да се разведа със съпруга си. Знаех, че нарочно бавеше нещата, но сърце не ми даваше да го спра. В това време Ясен вдигаше още по-силна шумотевица вкъщи и аз съвсем се разколебах дали да прибирам дъщеря си при мен. В сърцето ми се бореха чувствата на любов и разочарование, но не исках да призная пред себе си двойнствената природа на връзката ни. Една вечер се прибра вкъщи така подгизнал от пиене, че не можеше да свърже две думи. Но очите му гледаха свирепо и се приближаваше заплашително към мен. Този път не избягах. Трябваше да видя какво ще стане, дори да платя скъпо. - Изневеряваш ми! - викна той и посегна да ме удари - Копелето, мъжа ти! С него ме лъжеш!
Силната му ръка се стовари отгоре ми и аз почувствах силен привкус на кръв в устата. Бях паднала върху масичката и ръба й беше разранил бузата ми. Не можех да повярвам. С това ли ми се отплащаше Ясен, затова че изоставих мъжа си и натирих дъщеря си заради него?! Следващия удар се стовари болезнено върху бедрото ми, а аз само гледах невярващо. Трябваше да се махна бързо оттук. Изтичах в спалнята и се заключих, а Ясен продължаваше да блъска по вратата. За мой късмет тя се оказа доста здрава и удържа близо половин час. После настъпи тишина.
Открехнах леко вратата и надникнах през пролуката. Ясен лежеше на пода в безсъзнание. Бързо се преоблякох и взех няколкото ценни неща, които бях донесла тук. Трябваше да се махна начаса. Когато стигнах до средата на стаята, неволно се обърнах. Пред вратата на спалнята лежеше човека, с който исках да прекарам дните си. Върнах се няколко крачки назад и като се надвесих над него, потърсих пулса му. Още го имаше, биеше неравномерно, понякога почти заглъхваше. Обадих се на Бърза помощ и напуснах апартамента, като оставих отключено.
Насинена и плюеща кръв, влязох в близката аптека, където ме превързаха. Нямах при кого да отида в този град, затова звъннах на сестра ми и заминах за провинцията. Щом се пооправя, щях да видя и Лили. След като не се явих на делото, сестра ми се обади на Станислав да му разкаже какво се е случило. Чак от коридора чувах гневните му викове как ще отиде да даде на Ясен "заслуженото". Накрая мисля, че дори му отиде на свиждане в болницата, но като видя какво си е направил сам, ентусиазма му стихна. Няколко дни по-късно, когато се отърсих от шока, доведоха дъщеря ми, която не бях виждала от близо половин година. Разцелувах я от щастие, поне половин час пърхах от радост край нея. После се обадих на Станислав. Утре ще дойде да ни види. Ще се радвам да поостане. Ден, два, месец или завинаги. Време ми е да спра да ровя из миналото и да се обърна към бъдещето. А то, приятели, изглежда прекрасно. | |
| | | (= Smile =)
Възраст : 30 Дом : бездомна Брой мнения : 5026
| Заглавие: Re: Творчеството на Джейн Съб 27 Сеп 2008, 07:47 | |
| Разказ за Шарлот Северия
ГЛАВА ПЪРВА
РАЗГНЕВЕНИЯ БАЩА
Шарлот беше будно единадесетгодишно момиче с гарвановочерна коса и кафяви очи, които сякаш се усмихваха. Тя беше много ученолюбива и затова днешния ден беше изключително важен за нея - от днес тя тръгваше на магическо училище. Шарлот имаше две по-големи сестри, които учеха в различни домове в училището "Хогуортс" - Сюзън, която беше в дом Рейвънклоу и Айлийн, която учеше в дом Слидерин. Когато седна на столчето и заместик-директора професор Уизли постави на главата й старата разпределителна шапка, тя несъзнателно затаи дъх. - Къде ли да те сложа? - чу в главата си пискливо гласче - Все едно - помисли си тя - Ако съм в Слидерин, мама ще ме убие, ако съм в Рейвънклоу - тате ще ме убие. А ако случайно ме сложиш в някой от другите два, ще е най-добре да се изселя от къщи. - Е, хайде, хайде - вече виждам желанието ти, макар че не искаш да разочароваш горкия си баща. - искиска се гласчето - Най-добре РЕЙВЪНКЛОУ! Последната дума беше изречена на висок глас и цялата маса в дъното на залата гръмна в аплодисменти. Шарлот весело скочи от столчето и се запъти към останалите Рейвънклоуци. Когато стигна, към нея вече се подаваха няколко ръце и тя започна да се започнава със съучениците си. - Шарлот Северия. - казваше тя щастливо и се запознаваше с другите деца, наречени Венера Лонгботъм, Сузана Рипър, Том Браун и т.н. След нея шапката изпрати Верил, Лидия в Хафълпаф и Разпределителната церемония завърши. Шарлот с интерес наблюдаваше директорката на училището, която тъкмо започна приветственото си слово. Тя беше жена с посивяла коса, прибрана на кок и носеше очила с правоъгълни рамки. "Много добра директорка", бяха казали майка й и татко й. "Трудно ще намериш по-добър от нея, като изключим разбира се Албус, който обаче си е наш директор и не ви го даваме." Шарлот се засмя при този спомен - Академик Албус Дъмбълдор оглавяваше Изследователския институт, наречен на името на Мерлин и сътрудниците в института бяха положили огромни усилия, докато успеят да го измъкнат от училището, за им стане директор. - Не искам никой ученик да се разхожда късно вечер по коридорите. - продължаваше да говори професор Макгонагъл - Нито да правите заклинания извън клас. Първокурсниците е добре да знаят, че влизането в гората на училището е строго забранено, което не е лошо по-големите също да си припомнят. - тя погледна строго последователно към всяка от четирите маси - А сега е време за храната. Златните блюда на всички маси изведнъж се оказаха пълни догоре. Учениците се нахвърлиха върху храната и бързо започнаха да я унищожават, сякаш щеше всеки момент да изчезне. Докато си дояждаше десерта - ментов сладолед с орехчета, Шарлот мислеше върху думите на директорката. Знаеше, че много ученици са се опитвали да нарушават забраната да се влиза в гората, включително собствената й сестра. Айлийн Елинор беше прелетяла над дърветата на куидичната си метла миналата година, закачила се на някакъв клон и паднала долу. След няколко часа я намерил Хагрид, цялата насинена и със счупена ръка. Наказанието после вероятно не е било нищо в сравнение с конското, което Сивиръс й беше пратил на другия ден. - Кой идиот би се навирал в гората? - мърмореше си тихичко под носа момчето до нея на име Джон Валантайн - Аз бих се радвал, ако не се загубя някъде в замъка още утре. Шарлот мислено се съгласи с него, включително с частта, отнасяща се до глупавата постъпка на сестра й. Още известно време на масата не се чуваха много приказки. След като учениците довършиха десертите си, златните блюда внезапно се разчистиха. Първокурсниците ахнаха учудени и се заоглеждаха дали навсякъде храната е изчезнала. - Жалко, - каза огорчено едно момиче, седящо наблизо - мислех да взема малко за котката си. За щастие котката на Шарлот не беше останала на милостта на отмъкнатата от трапезарията храна. Шарлот с облекчение си спомни за пакета котешка храна, който майка й Джейн беше сложила в куфара й онзи ден. Тя се усмихна на седящия до нея Джон, който побързо също да се усмихне в отговор. - Интересно име. - каза той учтиво - А откъде идва Северия, ако не е тайна. - О, - каза Шарлот - не знаех, че ще трябва да давам обяснения. Ами, след като майка ми родила на баща ми три дъщери, решила да кръсти последната на него. Нали разбираш, да не се чувства минат. - Сигурен съм, че ако аз имах три дъщери, щях да се радвам някоя от тях да е кръстена на мен. - отвърна момчето и се усмихна - Твърде вероятно е да ти се случи, ако си вземеш за жена Ъндед. - пошушна момичето - Ние имаме само дъщери. Тате очевидно не го е знаел, преди да се ожени за мама. Внимавай - намигна му тя, - имам две по-големи сестри. Момчето се изчерви и побърза да попита нещо друго: - А сестрите ти тук ли учат? - О, да. - отвърна му Шарлот - Сюзън е префект на Рейвънклоу, пълна отличничка и мама много се гордее с нея. А Айлийн играе в куидичния отбор на Слидерин и е много добра по отвари, даже по-добра от Сюзън. Татко много се радва за нея. - Баща ти е учил в Слидерин? - попита момичето на име Венера, което беше седнало срещу тях - Моя пък е бил в Грифиндор. - Да, даже е преподавал по Отвари. - Как се казва баща ти? - обърна се към нея Джон - Сивиръс Снейп. - Шарлот широко се усмихна - Имаш предвид онзи Снейп? - ужасено се обърна друго момиче - Майка ми едва си взела изпитите при него. - Да. - отговори Шарлот притеснено - Знам, че е бил строг навремето. Той си е такъв - вчера ми каза, че ако нямам добри оценки, ще ме наказва редовно. Но иначе не е лош. - А как да ти казваме за по-кратко? - попита я Джон - Не че Шарлот е дълго, но ако го крещиш от единия край на някой коридор до другия, най-вероятно няма да се чува. - Ами, не знам. - Шарлот изглеждаше объркана - Досега никой не ме е питал за това. Средната ми сестра ми казва Чарли, предполагам че ще свърши работа. Или пък Севи, така казва майка на татко, когато е развълнувана. На мен обаче никога не ми вика така. А би ми харесало. - Чарли-Севи. - замислено каза Джон Валантайн - Звучи интересно. Шарлот също се замисли върху тези две имена, но бързо беше изтръгната от унеса си когато чу сестра й да се провиква: - Хайде, ученици. - викаше Сюзън - Време е да се прибираме в кулата. Всички от Рейвънклоу да тръгват пред мен. Шарлот, Джон и Венера изоставиха разговора си и бързо тръгнаха към изхода с тълпата Рейвънклоуци. След дългото изкачване по стъпалата Шарлот едва си поемаше дъх. Когато стигнаха до входната врата, тя с учудване видя как бронзовия орел във формата на чукало сякаш оживя и попита с човешки глас: - Кой е най-краткия път да обиколиш Вселената? - Да посочиш себе си. - отговори Сюзън - Умно момиче. - каза орела, който сега сякаш се смееше - Чакам с нетърпение следващия път. Може пък да те надхитря. - Аз също - усмихна се Сюзън учтиво и отвори вратата към общата стая. Всичко влязоха в стаята със звезден килим, който сякаш се оглеждаше в сводестия таван отгоре. Широкото кръгло помещение имаше на разположение много маси, столове и библиотеки, пълни догоре с различни магически книги. Първокурсниците започнаха да се оглеждат любопитно наоколо, няколко от тях, след които и най-малката сестра Ъндед, бяха наобиколили статуята, поставена в ъгъла, която представяше Роуина Рейвънклоу. - Красива е, нали? - прошепна развълнувано Венера Лонгботъм - А, тука пише нещо. Първокурсниците се скупчиха още по-плътно и слад много взиране в диадемата, поставена на главата на статуята, Шарлот Ъндед прочете: - Има ли нейде дар по-голям от ум бърз, пъргав и прям? Учениците гледаха с богоговение към статуята и съвсем не забелязаха префектите Сюзън и Юлий, които се бяха втренчили настоятелно в тях. - Достатъчно за днес - строго каза Юлий и първокурсниците се обърнаха стреснати - А сега - всички по леглата. Момичетата са надясно, а момчетата - наляво. Сюзън изчака всички да си отидат по стаите, пожела на другия префект Юлий Дъглас лека нощ и се отправи към своята стая. Сестра й вече си беше легнала, затова тя се приближи тихо до леглото й и прошепна: - Много се радвам, че си при нас, Шарлот. - И аз се радвам, Сюзън. Само че на татко никак няма да му хареса. - Не се притеснявай - успокои я Сюзън. - Предполагам, че бързо ще се оправим с него. Защо иначе сме толкова жени вкъщи, ако не можем да се оправяме с татко. Сега по-добре заспивай, мила. Утре ще ставаме рано. - Лека нощ, Сю. - тихо каза Шарлот - Лека нощ, Шарлот. | |
| | | (= Smile =)
Възраст : 30 Дом : бездомна Брой мнения : 5026
| Заглавие: Re: Творчеството на Джейн Съб 27 Сеп 2008, 07:51 | |
| На другата сутрин Шарлот се събуди рано. Другите момичета още спяха, а Сюзън беше седнала на стола зад личното си бюро на префект и като че ли си говореше нещо сама. Любопитна повече от всякога, Шарлот се разсъни мигновено и се заслуша в гласа на Сюзън. - Затова мисля да предупредя и Шарлот да не пише на нашите. - казваше сестра й - Току-виж татко я нахокал или дори й пратил някое конско евангелие. Е, добре, помисли си Шарлот, може да позабави малко първото писмо към родителите си. Но защо сестра й не го каза направо на нея, а трябваше да си го повтаря на глас? Шарлот се съсредоточи още повече и долови втори глас, който идваше откъм бюрото. - Ние сме Ъндед, за Мерлин! - разпалено обясняваше гласа - Пет поколения вещици, учили в Рейвънклоу. Какво си представя татко? Аз съм единственото изключение поне от петдесет години насам и да ти кажа право, в Слидерин ми харесва. Но много се съмнявам, че Шарлот би била щастлива при нас. Вие сте вълшебници, просто ви влече към Рейвънклоу. Шарлот не се усъмни нито за момент, че този глас принадлежи на другата й сестра Айлийн. Двете й по-големи сестри явно бяха открили начин да разговарят помежду си, докато са на различни места в замъка. Беше й омръзнало да се преструва на заспала, затова стана от леглото си и, стараейки се да вдигне колкото може повече шум, започна да се приготвя за училище. - Ще говорим на закуска, Айлийн. - чу да казва сестра й Докато Сюзън будеше другите момичета, Шарлот отиде да разгледа бюрото й. На него имаше само няколко книги и огледалото на Сю, което беше виждала да събира прах на една от библиотеките вкъщи. Скоро петте момичета бяха готови и се отправиха заедно към Голямата зала. - Почакай ме навън след закуска. - каза Сюзън на Шарлот, преди да тръгне към масата на префектите. Шарлот се запъти към масата на Рейвънклоу, където вече се бяха събрали доста от съучениците й. Забелязала момчето, с което се беше запознала снощи, тя го поздрави учтиво и отиде да седне до него. - Добро утро, Сев. - каза й той, като остави лъжичката в купичката си с овесена каша - Виж, днес тавана е целия в облаци. - Омагьосан е да показва какво е небето отвън. - отговори му Шарлот Северия и си придърпа една чиния бекон с яйца. - Пише го в "История на Хогуортс". Онзи ден го четох. Мадам Ревънклоу го е измислила. - Наистина? Ще взема да прочета и аз. Даже ще си взема книга за Рейвънклоу от библиотеката. Сигурно е била е велика на времето си. - И майка ми така мисли. - Сигурно, нали е и тя е била в Рейвънклоу. Ти писа ли на вашите вече? - Не съм и май е по-добре да не го правя скоро. - намръщи се момичето - Сюзън ще им пише. - Мислиш, че баща ти може да е сърдит? - Убедена съм. - Това е неприятно. Моите родители са мъгъли и въобще не правят разлика между домовете. Но намират вълшебството за много интересно. Преди малко им пратих писмото със совата ми. Сигурно много ще им хареса това, което им писах за замъка. - Бих се радвала да си сменим родителите. - кисело отвърна Шарлот - Моите трудно ще ги впечатля с нещо. Нали са преподавали тук, когато са се запознали. Скоро се появи ръководителката на дома професор Фрийли и раздаде програмите на учениците. - Първия ни час е по вълшебство. - възкликна радостно Джон и няколко ученици от съседната маса впериха погледи в него за момент. Шарлот разгледа програмата си и забеляза, че след вълшебството ще имат астрономия и билкология. Денят се очертаваше да бъде интересен. Тъкмо се канеше да отговори нещо на Джон, когато чу Айлийн да се провиква през няколко маси: - Чарли, идвай, трябваш ни. - До по-късно. - каза припряно Шарлот и побърза да стане от масата Джон я погледна стреснато и попита бързо: - Може ли да те почакам в коридора? Магьосник съм едва от три месеца и нищо не знам за замъка. - Нямаш проблеми. - отвърна Шарлот и се затича към сестрите си, хванала полите на одеждите си. Сюзън и Айлийн я изведоха от залата в близкия коридор, където Сюзън обясни накратко за проблемите, които вероятно щяха да имат с баща си, а Шарлот кимаше, оглеждайки с интерес пода и тавана. Скучаещия Джон Валантайн се разхождаше напред-назад,дъвчеше шоколадова жаба и зяпаше любопитно картинката. Когато Сюзън свърши, Шарлот понечи да я попита нещо, но беше изпреварена от Айлийн. - Сю, а защо аз да не пиша на татко през това време? Може би ще успея да го омилостивя. Сюзън поклати глава: - Само ще си навлечеш неприятности. Може да си изкара яда на теб, от което няма да има голяма полза, Лийн. Още днес ще напиша писмо и на двамата. Шарлот и Айлийн се съгласиха с нея, но трите момичета скоро трябваше да прекратят разговора си, защото от дъното на коридора заплашително се задаваде училищния пазач мистър Филч. - Сега ще пита защо не сме в час. - промърмори Айлийн - И ще бъде прав, защото вече закъсняваме - допълни Сюзън - Ако ни накаже и трите едновременно, току-виж татко дошъл в училище и си изкарал яда на него. - бодро предложи Шарлот - Не разчитай на това, Чарли. - скептично отвърна Айлийн Докато обсъждаха плана за действие, училищния пазач беше стигнал достатъчно близо до тях и кисело рече: - Тц тц тц, какво виждат очите ми. Трите госпожици Снейп и малкия господин от Рейвънклоу не са отишли на час. Баща ви ще бъде разочарован да научи, че още през първия учебен ден се забърквате в неприятности. А сега, какво да ви правя? Бих могъл да ви заведа при директорката. - Господин Филч, като префект на Рейвънклоу трябва да ви кажа, че останалите са тук на моя отговорност. - каза спокойно Сюзън - Нека те отидат в клас, а аз ще дойда с вас в кабинета професор Макгонагъл. Сюзън им направи знак с ръка да изчезват и другите трима моментално побягнаха в две противоположни посоки. Айлийн се затича към Входната зала, Шарлот и Джон сетръгнаха нагоре по стълбите, без да поглеждат назад. На третия етаж спряха за малко да си поемат въздух, преди да продължат към кабинета по вълшебство, който се намираше на седмия. - Беше близко. - едва си поемаше дъх Джон - Дано сестра ти не си изпати заради нас. - Надявам се, че няма. Професор Макгонагъл я харесва и никак не обича Филч. - каза Шарлот - Пък и тя сама си е виновна. Тя реши да свика семеен съвет, за да обсъдим какво ще правим с татко. Каква беше картичката от жабата ти? - Ами, някакъв магьосник. Джон извади от джоба си картичката от шоколадовата жаба и я показа на Шарлот. Отначало на нея нищо не се виждаше, но после се появи физиономията на магьосник с дълга черна коса, който гледаше строго. След това отново изчезна. Следващата картинка показваше как Хари Потър измагьосва тънко въженце, опънато на върха на стълбището и се скрива. Скоро дойде и магьосника, пристъпи към стълбището, спъна се и се изтъркаля надолу като чувал с картофи. Джон започна да се залива от смях, а Шарлот гледаше невярващо. Образа на магьосника пак изчезна от картичката и на нея се изписаха думите "Потър-президент". - Не е ли смешно? - попита Джон объркано - Много - отвърна Шарлот механично. - Това е баща ми. - Не знаех. - Това не е оригинална картичка. - разсъждаваше Шарлот на глас - Събирам ги от 6-годишна и знам че има на Хари Потър, но баща ми никога не е разрешавал да го слагат на картичка. Откъде я купи? - Вчера я взех от влака. Имах още две, но другите са с нормални картинки. - Да си я давал на някого? - Не, днес я отворих. Даже не можах да я разгледам както трябва, защото трябваше да бягаме от Филч. - Може ли да я взема и да я покажа на Сюзън довечера? Може би тя ще може да каже нещо. Джон й я подаде и Шарлот я пъхна в един джоб на мантията си. - Не се разстройвай. - каза и той - Сигурно някой глупак я е омагьосал. По-добре ми покажи някоя магия. - Като стигнем горе. - отговори Шарлот и двамата тръгнаха отново по стълбите Когато стигнаха в тъмния коридор, осветяван само от факли, тя затвори очи и се опита да си представи нещо. После извади пръчката си, запретна ръкави, прокашля се и произнесе високо "лумос". От върха на пръчката й започна да струи сноп светлина, което силно впечатли Джон. - Не е трудно, пробвай и ти. - укоражи го Шарлот Джон извади магическата си пръчка от джоба на мантията си и я тръсна неумело. - Движението ти не е правилно. - каза момичето - Гледай сега. Замахваш така и казваш заклинанието. - Значи замахвам и казвам? - попита Джон и завъртя магическата си пръчка във въздуха - Точно така. - отвърна Шарлот Джон замахна с магическата си пръчка, но се обърка и спря. От втория път нещата се получиха и върха на неговата пръчка също започна да излъчва светлина. - Страхотно. - каза момчето - Това е първата ми магия. - Хайде да влезем така. - предложи Шарлот - Да видим какво ще каже професор Фрийли. Джон се съгласи и двамата забързаха по коридора, отвориха вратата и влязоха в кабинета. - Такаа. - рече младата преподавателка, която ги гледаше втренчено с тъмните си очи - Закъснявате за час, но пък можете да правите магии. Мисля да ви дам по десет точки и да ви отнема по петнайсе. Сега сядайте и не си и помисляйте да закъснявате друг път. Магии по коридорите ще ми правите. Професор Флийли размаха заканително показалец, а Джон и Шарлот побързаха да седнат на един чин в дъното на класната стая. | |
| | | (= Smile =)
Възраст : 30 Дом : бездомна Брой мнения : 5026
| Заглавие: Re: Творчеството на Джейн Съб 27 Сеп 2008, 07:52 | |
| Разказ за Джейн Ъндед
Глава първа
Едно необичайно запознанство
Сивиръс Снейп вървеше с широка крачка из заплетените общи коридори, които водеха към Слидеринското подземие и закриваше с ръка лицето си от слънцето. Професора беше изключително подразнен от факта, че му се налага да върви по напечения от слънцето коридор и тихо си мърмореше под носа. Примигвайки с очи, той бързаше да стигне колкото се може по-бързо до тясното каменно стълбище, което водеше до подземието на подопечния му дом. Той въобще не забеляза прилижаващата се към него купчина книги, която като че ли някой беше омагьосал да се носи на метър и половина над земята. След малко книгите и професора се сблъскаха с оглушителен трясък и всичко внезапно се намери на земята. Придобил най-киселата си физиономия, Снейп се изправи ядосано и се огледа, за да разбере какво е станало. Една дребничка вещица се беше навела близо до него и събираше пръсналите се по земята книги. Скоро магъосницата се изправи, изгледа го виновно и повърза да каже притеснено: - Много се извинявам. Простете, толкова съм разсеяна. - Няма проблем - заяви Снейп. - А вие сте? - Доцент Джейн Ъндед, новата преподавателка по Защита срещу Черните изкуства. Снейп се отърси донякъде от киселото си настроение, въпреки че слънцето продължаваше да пече право в него и си позволи една едва забележима усмивка. Все пак не всеки ден се запознаваше с нови колеги. - Значи вие сте човека, който трябва да стои до мен на закуска. - изрече той с най-учтивия си тон - Впечатляващо. Всяка година нов преподавател. Да се надяваме, че вие ще останете повече. Не изглеждате и наполовина толкова непоносима колкото някои от предишните. Извинете пропуска ми, аз съм професор Сивиръс Снейп, преподавам отвари. - Приятно ми е. Всъщност, това което посочихте преди малко е една от причините да съм тук сега. Госпожица Ъмбридж, вероятно знаете, и преди се е занимавала с преподаване по моя предмет. Случи се да преподава и на мен за няколко месеца навремето. - Впечатляващо. - Снейп изкриви устните си в полуусмивка В този момент Ъндед почувства моментна слабост и ругаейки наум неприятното усещане и факта, че й причернява пред очите, се стропули на земята, а книгите паднаха от ръцете й и се пръснаха край нея. Снейп въздъхна, наведе се и вдигна колежката си на ръце, омагьосвайки книгите да го следват. Той реши, че няма смисъл да я носи при мадам Помфри - тя беше единствената останала в замъка сестра и вече имаше доста пациенти. Вместо това се запъти право към Слидеринското подземие, мърморейки си под носа нещо от сорта на "а сега ще се види разбирам ли си от работата". Снейп вървеше бързо и мълчаливо и горчиво си мислеше, че никак не е задължително ниските хора да са и леки. Смятайки съвсем правилно, че новата му колежка няма навика да ограничава храната, той реши че ще е полезно да й даде малко шоколад, когато дойде на себе си. Тя явно беше прекалила с излагането на слънце този ден, тъй като не се свести и продължаваше да бъде бледа като мъртвец. Той за момент съжали, че трябва да я остави да легне на собственото му легло, тъй като нямаше други подходящи за целта мебели. Но бързо забрави за това, когато запретна ръкави и се зае да приготвя една бърза отвара, която би трябвало да помогне да Ъндед да се свести. Щом отварата беше готова, той я пресипа в една чаша, почука по чашата с пръчката си и от нея веднага престана да се вдига пара. Сивиръс внимателно поднесе охладената отвара към устните на Джейн, тя преглътна. Това беше добре. След като изпи (някак си) половината от отварата, цвета на лицето й дори започна да се връща. Скоро започна да идва в съзнание. - Къде съм? - тя отвори очи, огледа се и се опита да се изправи - Стойте така. - нареди й Снейп - Припаднахте и аз ви донесох в моя кабинет. Можех да ви занеса при мадам Помфри, но сега тя е много натоварена, пък и вчера самата тя си навехна глезена, та затова реших да й спестя каквото мога. - Благодаря ви - каза признателно Ъндед - Мога ли вече да седна? - Да. - той бръкна в полите на мантията си - Шоколад? - Да, благодаря. - Кажете ми, доцент Ъндед, - продължи Снейп, докато магьосницата дъвчеше парченце шоколад - как успяхте да се подредите така? Нещо от слънцето е, предполагам. Днес времето се оказа необичайно слънчево. Вече цял ден ми свети в очите и по едно време си мислех, че няма да го издържа още дълго. - Така е. Случи се така, че последните дни трябваше да си стоя вкъщи и да си стягам багажа. Днес пътувах. Наистина беше много слънчево и през целия път слънцето печеше право в мен от прозореца на влака. После сума време си разтоварвах багажа и го качвах нагоре. А книгите, в които вие се блъснахте, ми ги даде библиотекарката, за да се ориентирам в материала който трябва да преподавам. - тя помълча малко, след това продължи - Впрочем, вие харесвате ли магическите дуели? - Да, обичам да се дуелирам. - отговори й Снейп и допълни - Преди няколко години дуелите се бяха разпространили в училище и тогава се наложи да се бия с преподавателя по Защита срещу Черните изкуства. Пред публика. - На мен също ми харесва. - кимна му Ъндед - И дори се запалих по нещо, наречено фехтовка. Това са също дуели, само че с мечове. Бях учудена когато установих, че в средните векове магьосниците са въртяли меча толкова изкусно, колкото са си служили с магическата пръчка. Това е едно забравено изкуство, което, повярвайте ми, не е за пренебрегване. - Прилича ми на нещо мъгълско. - усъмни се Снейп - Съвсем не - усмихна се щастливо Ъндед. - Мъгълите отдавна са престанали да използват мечове, за да се избиват помежду си. Твърде сложно е за тях. А изкуството е велико. Трябва някой път да ви покажа. Имам едни приятели, с които много обичаме да се дуелираме с мечове. Джейн се взря замечтано в отсрещната каменна стена за няколко минути, припомняйки си нещо. Сивиръс седеше спокоен на стола до нея и мълчеше. По някое време Ъндед отлепи погледа си от стената и попита: - Вие през ваканцията ходите ли си вкъщи? - Обикновено не. - отговори й Снейп - Тук през зимата е приятно - няма ги учениците, ходим до Хогсмийд. А да знаете какви празненства са ставали тук. После никой не може да си намери пътя до стаята. Миналата година Флитуик заспа под една маса, а когато аз се събудих, около мен беше пълно с изгаснали свещи. - Аз съм присъствала и на по-безпаметни запои. - Ъндед го изгледа съучастнически - Веднъж един магьосник беше обърнал масата на 45 градуса спрямо земята и ходеше по горния й ръб. Толкова беше пиян, че и магията с която крепеше масата се клатеше заедно с него. А аз и останалите момчета се събрахме в банята, изсипахме във ваната цяло шише пяна с цветни мехурчета, след което вдигнахме сапунената вода във въздуха. Цялата баня стана на слойчета вода и сапунени мехури и започнахме да се замервахме кой с каквото падне. Като изтрезняхме, се хванахме за главите. На мен ми се беше ратекла щампата на любимата ми тениска. А беше оригинална, на "Орисниците". Че като подгоних момчетата. Така се изпокриха, че после няколко часа ги търсих да ходим да чистим в банята. - Повярвайте ми, - отвърна Снейп - в Хогуортс нищо от това няма да ви липсва. - Би било хубаво - учтиво каза Ъндед. Тя зарея поглед из въздуха и когато той попадна върху часовника на стената, Джейн се сепна. Едва сега си даде сметка колко много време е стояла в подземието. - Аз вече трябва да тръгвам. - каза бързо. Снейп й кимна леко и каза: - Най-добре да ви изпратя. Като нищо може да се загубите някъде. Пък и сигурно вече се е мръкнало, лесно може да се заблудите. Те тръгнаха внимателно нагоре по огряното от светлината на факлите тясното стълбище. Първи вървеше професор Снейп, оглеждайки се за колежката си през рамо, и предупреждаваше за изчезващи стъпала. Така те стигнаха до Входната зала, където Снейп внезапно спря. - Забравих да попитам в кой дом сте. - каза той - Навремето учих в Рейвънклоу, там съм и сега. - отговори Ъндед - А аз се надявах, че напразно сме изкачили стълбите. Бихте си подхождали с дом Слидерин. - Джейн реши, че той се опитва да й направи комплимент - Може би - отвърна тя и се засмя. - По-добре от другите два, това е сигурно - побърза да каже той. - А също мисля така. Е, май оттук ще трябва да се оправя сама. - тя тъкмо си вземаше довиждане с професора, когато наблизо мина магьосница с вдигната на кок черна коса. Тя ги забеляза и се приближи към тях. - Сивиръс, - обърна се магьосницата към професора - коя е твоята приятелка, която аз очевидно не познавам. - Това е новата преподавателка по Защита срещу Черните изкуства, Минерва. Ъндед протегна ръка към новодошлата: - Джейн Ъндед, мадам, приятно ми. - Професор Макгонагъл. - рече машинално жената и се здрависа.- Професор Дъмбълдор ми каза за вас, но чак сега имам честта да се запознаем. Виждам, че вече сте се запознала с професор Снейп. Професоре, аз ще я заведа до кулата, тя вероятно ще се обърка сама в тази тъмница. - Благодаря ви, професор Макгонагъл. Професор Снейп, приятно ми беше. До утре! - тя протегна ръка - До утре, доцент Ъндед! - те си стиснаха ръцете и Сивиръс Снейп бързо се обърна и се скри в сянката. Двете жени вървяха известно време мълчаливо, накрая професор Макгонагъл възкликна: - Интересно, защо доцент? Никога не сме имали доцент в Хогуортс. - Професоре, това не е съвсем това. В "История на Хогуортс" пише, че три поколения след Роуина Рейвънклоу е имало преподавател по вълшебство с титла доцент, който за няколко години е ръководил дома. С професор Дъмбълдор решихме, че с тази неамбициозна титла бихме могли да обърнем късмета на длъжността ми. Обсъдихме го още лятото, когато директора прегледа кандидатурата ми. - Да, разбирам. Аз също трябваше да произнеса мнение по въпроса, по тогава бях заета с лични проблеми и оставих професор Дъмбълдор да се оправя сам. Смятам, че е постъпил добре. - професор Макгонагъл изгледа удобрително Джейн - А, ето че стигнахме. Това е вратата на дома ви. Двете жени си пожелаха лека нощ и Джейн бързо влезе в стаята си. Внезапно почувствала умора, тя се отказа да разопакова куфарите си, преоблече се в нощницата си и си легна. В широкото легло с балдахин вече имаше нещо. Котката Мъри, която се беше разположила там, се размърда недоволно, избутана от стопанката си. Джейн се протегна да я погали в знак на извинение и скоро тя замърка като включен вентилатор. Щом отношенията с котката бяха оправени, Джейн побърза да се намести удобно, свали очилата си и ги остави на нощното шкафче при вълшебната си пръчка. Преди да заспи, тя се отдаде на размишления за изминалия ден - много се радваше, че е успяла да се запознае с двама професори още в самото начало на престоя си. Тя реши че със странния професор Снейп и дружелюбната професор Макгонагъл наоколо, в Хогуортс май никак няма да й е скучно. Днес беше създала доста грижи на горкия професор Снейп - най-напред го засипа с книги, после пък припадна в краката му и той трябваше да я свестява. Джейн се засмя тихичко, когато си представи си как е изглеждала физиономията на професора, когато тя се свлече пред него. Ще трябва утре да му се извини за създаденото безпокойство, може би даже ще му направи сладки, само да разбере къде е кухнята тук. “И двамата професори изглеждат толкова сериозни”, рече си Джейн с възхищение, “А не като моите глупаци.” Размърда се трескаво, за да пропъди един внезапно връхлетял я спомен и погали Мъри. След като се повъртя още малко в леглото, Джейн успя да се успокои и скоро заспа дълбоко. | |
| | | (= Smile =)
Възраст : 30 Дом : бездомна Брой мнения : 5026
| Заглавие: Re: Творчеството на Джейн Съб 27 Сеп 2008, 07:56 | |
| На другата сутрин Джейн почти се успа за закуска. Толкова много й се спеше, че можеше да си остане в леглото чак до вечерта, помисли си тя. Обаче будилника й беше на друго мнение. С викове "Ставай, Джейн" той все пак успя да я изкара от леглото, за да пристигне почти навреме в Голямата зала. Когато слезе долу, залата вече беше почти пълна, а на Височайшата маса беше останало само едно свободно място между професорите Снейп и Флитуик. Когато стигна до масата, Джейн учтиво поздрави тях, професор Дъмбълдор и професор Макгонагъл и седна на мястото си. Все още недосъбудена, Джейн грабна най-близката до нея чиния, която се оказа пълна с бекон, и започна да яде. Беше минало толкова време от последната й година в Хогуортс, че Джейн почти беше забравила колко вкусна може да бъде храната тук. След като с удоволствие изяде порцията си, тя започна да се интересува от новините в училището. - Ето тази пасмина там са нашия дом. - посочи професор Флитуик към дългата маса в дъното на залата. Ъндед кимна и се вгледа по-внимателно в децата, които тъкмо дояждаха закуската си на Рейвънклоуската маса. - Тихички са. - колебливо отбеляза тя и намести очилата на носа си. Самата тя трудно можеше да забрави шумотевицата, която обикновено се вдигаше от Рейвънклоуци, когато сядаха да ядат. - Да, сега са тихи - потвърди Флитуик. - Приготвят се за училище. Ти само ги виж следобед и пак ще си поговорим. След като си напишат домашните, направо озверяват. - След като ги напишат - това е важното. - каза Ъндед спокойно и се пресегна да си вземе един ментов бонбон - Съветвам те да обърнеш внимание на втората част от изречението на професора. - включи се в разговора Снейп - Моите са малко буйни, но са си така постоянно. Докато вашите... Е, наблюдавай ги внимателно днес и ще разбереш. - Може би трябва да им измислим някакво занимание. - предложи преподавателя по вълшебство - Може би някой нов магически кръжок или нещо такова. - Добра идея, професоре. - отвърна му Ъндед - Ще помисля по въпроса. В това време професор Дъмбълдор беше станал от мястото си и се беше приближил до тях, без да го усетят. - Колеги, - прокашля се той - време е да отидете да раздадете програмите на нашите подопечни. Тримата светкавично прекратиха разговора си и се обърнаха към него. Директора връчи на Снейп и Флитуик два големи наръча с учебни програми и след това тръгна към другия край на масата да даде останалите програми на Спраут и Макгонагъл. В това време професор Флитуик се обърна към Ъндед: - Джейн, ще бъдеш ли така добра да им раздадеш програмите. Нещо се обажда артрита ми днес и ще се радвам, ако можеш да ме отмениш. - Разбира се, професор Флитуик. - отговори тя, пое купчината пергаменти и забърза след професор Снейп. Когато се приближи към масата на Рейвънклоу, учениците започнаха да си шушукат възбудено. - Нима имаме нов ръководител? - чудеше се едно русокосо момче - Че Флитуик си е тук, за какво ни е нов? Джейн се приближи към тях и като се направи, че не ги чува, започна да раздава програмите.
* * *
Когато Джейн се върна на Височайшата маса, в ръцете й бяха останали само два пергамента със заглавия "доцент Ъндед" и "професор Флитуик". Тъй като другите учители се бяха увлекли в разговор за бунта на таласъмите и село Хогсмийд, тя мълчаливо седна на мястото си и подаде единия пергамент на учителя по вълшебство. Джейн разсеяно разглеждаше програмата си, слушайки разговора, когато изведнъж пред очите й попадна квадратче с надпис "Вторник, първи час: шести курс, Рейвънклоу". Че това беше след няколко минути. Дори можеше вече да е започнал, помисли си Джейн и се изправи на крака, но след като се огледа наоколо и установи, че никой още не е напуснал Голямата зала, с облекчение си каза че сигурно има още малко време. И наистина, минаха поне още няколко минути, преди една от преподавателките, професор Спраут, да се отправи на занятие. - Е, колеги, аз трябва да тръгвам. - каза тя и напусна масата - Ще се видим на обяд, Помона! - отвърнаха й няколко от учителите, след което продължиха дискусията. Ъндед припряно приглади одеждите си с ръце и след като хвърли един поглед на джобния си часовник, също стана от мястото си. - Накъде, Джейн? - попита професор Снейп, внезапно забравил за разговора си - Влизам в час след петнайсет минути. До после! - отвърна му Ъндед и припряно излезе от Голямата зала. По пътя изпревари няколко ученика, които явно също отиваха на занятие и се насочи право към преподавателската тоалетна. Внезапно я беше обзело вълнение заради предстоящия час и Джейн си даде сметка, че не може да отиде в кабинета си, преди да се успокои достатъчно. И тъй като времето й беше изключително ограничено, тя нямаше какво друго да направи, освен да свали с една ръка очилата си, а с другата обилно да наплиска лицето си с вода. "Успокой се, Джейни", помисли си тя, "не е нищо по-различно от концерт". Възвърнала донякъде самообладанието си, Ъндед се изправи в целия си 160-сантиметров ръст пред умивалника и се погледна в огледалото. "Истински таласъм", каза си тя наполовина ужасена, наполовина развеселена, "няма защо да се чудиш, че професор Снейп така се уплаши вчера. Аз също бих се постреснала, ако не се познавахме твърде добре от поне 30 години". Отражението й намигна весело, а Джейн притеснено започна да заглажда косата си с вода. След като приключи и с това, Ъндед погледна към часовника си и бързо осъзна, че е на път да закъснее за часа си. Излезе забързано от тоалетната и като се увери, че няма никой друг в коридора, тя запретна полите на мантията си и се затича към стълбището. | |
| | | (= Smile =)
Възраст : 30 Дом : бездомна Брой мнения : 5026
| Заглавие: Re: Творчеството на Джейн Съб 27 Сеп 2008, 07:57 | |
| Глава втора
Ученици и учители
Изправена до катедрата в кабинета по Защита срещу черните изкуства, който се намираше на първия етаж на замъка, Джейн усещаше поне двайсет любопитни погледа върху себе си. "Така, успокой се и почни да говориш", помисли си тя. И за нейно учудване, точно това и направи дори след по-малко от минута. - Здравейте, ученици. - каза доста спокойно тя и леко се усмихна - Аз съм доцент Джейн Ъндед и ще ви преподавам тази година по предмета Защита срещу черните изкуства. Тя леко махна с магическата си пръчка по посока на малката купчинка натрошени тебешири, оставени на бюрото и едно парченце се устреми леко към дъската. След като написа "доцент Дж. Ъндед", тебешира остана да виси неподвижно във въздуха, което направи сериозно впечатление на аудиторията. Джейн бързо усмири вълненията, като потропа по бюрото с пръчката си и продължи да говори: - Вие започвате шестата година от обучението си и всяка година сте имали честта да учите при различен преподавател. Погледнах резултатите ви на СОВА и бих казала че са задоволителни, ако не бяхте от Рейвънклоу. Всъщност Джейн беше много разочарована от резултатите им, неподобаващи дори за дом Хафълпаф, но предпочете да не го казва на всеослушание. Може пък вината да не е само тяхна, каза си тя. - Макар и разнородни, предполагам сте получили много полезни знания през тези пет години. И за да мога да се ориентирам по-бързо, предлагам двама от вас да дойдат пред катедрата и да демонстрират поне част от наученото под формата на дуел. Моля желаещите да вдигнат ръка, а аз ще посочвам. Джейн огледа внимателно внезапно притихналата стая, но не забеляза нито една вдигната ръка. Докато се чудеше какво да прави при тази отчайваща липса на инициатива, Ъндед видя едно момиче с вързана на опашка руса коса, седящо в дъното на стаята, което колебливо устреми ръката си към тавана. - Много добре, госпожице... - Лили Смит. - каза бързо момичето - Очевидно ще трябва да се дуелирате с мен, освен ако някой от останалите не изяви желание. - Ъндед хвърли кратък поглед към учениците си, докато потропваше с пръчката по показалеца си. - Не? Е, добре тогава. Обещавам да не хапя. Класа се разсмя, а групичка момичета, седнали в другия край на стаята, започнаха оживено да обсъждат нещо. - Моля, дами! - заканително изрече преподавателката - За тази цел си има междучасия, доколкото помня. "Снейп номер две", изсъска тихо едно от момичетата, но Джейн я чу много добре. Какво ли беше направил професор Снейп, за да заслужи подобна репутация? Съвсем не й изглеждаше лош. След като всички замлъкнаха, Джейн обърна поглед към малката Лили Смит, която нервно въртеше пръчката си и от нея към дъската прескачаха сноп цветни искри. Ъндед й отправи една кратка усмивка и обяви правилата: - Можеш да използваш всички магии, за които се досетиш. Само гледай да не подпалим нещо. От своя страна, аз ще се ограничавам предимно в материала от миналата и по-миналата година, взет по Защита срещу черните изкуства и Вълшебство. Готова ли си? Момичето кимна. Джейн й се поклони леко над върха на пръчката си, Лили направи същото. Джейн високо преброи до три. Дуела беше започнал. Няколко минути двете се гледаха преценяващо. Джейн реши да атакува с просто заклинание и като насочи пръчката си към момичето, произнесе високо и отчетливо: - Експелиармус! - Протего! - моментално й отговори Лили и летящия към нея сноп светлина мигом изчезна - Инкита Инфламаре! Джейн реши, че предупреждението за подпалването очевидно не само не е изпълнило предназначението си, ами дори е дали идея на момичето с какво да я атакува. Поне Лили беше изобретателна. - Агуаменти! - извика Джейн и спря огненото кълбо, преди да е опърлило нещо. Водната струя обаче се оказа толкова силна, че стигна почти до Лили. - Импервиус! - извика момичето, малко преди да я облее - Муфлиато! - Протего. - спокойно изрече Джейн и отби сивкавия лъч - Инкацерус! След като и въжетата бяха отблъснати, Джейн реши да атакува с нещо по-просто. Знаеше, че много хора се издънват точно на простите заклинания и реши да изпрати на Лили: - Риктосемпра! - Интерзия! - пред момичето бързо се появи малък щит, който спря заклинанието, но Джейн вече беше готова със следващото: - Лумос Солем! - Нокс! - бързо изрече Лили. Джейн се усмихна - битката ставаше все по интересна. Дори учениците бяха станали от чиновете си и се бяха наредили покрай катедрата да наблюдават. - Алкохоликус! - извика Джейн. Няколко деца се засмяха, а Лили побърза да каже противодействащата. - Конфундус! - беше следващата магия на Лили. Джейн бързо я отби и изстреля нова: - Мобиликорпус! - момичето очевидно не я помнеше и се издигна няколко метра над пода, но все още стискаше пръчката си в ръка. - Патрификус тоталус! - на Джейн й отне доста усилия да отблъсне магията, но бързо изпрати нова: - Берект! - извика тя Момичето беше поразено от синия лъч светлина и изтърва пръчката си., която падна на земята и от нея започнаха да излизат многобройни копия. - Е, аз се предавам. - рече тъжно Лили, като наблюдаваше поне десетте магически пръчки на земята. - Не се притеснявайте, госпожице Смит. - укоражи я Ъндед, докато меко я спускаше към земята - Повечето хора трудно се справят с това заклинание. За радост на учениците, Джейн присъди цели петнайсет точки на Рейвънклоу, преди да изпрати Лили да си ходи. След това строго се обърна към останалите: - Така и така сте станали, подредете се по двама един срещу друг. Искам да ми демонстрирате частта със заклинанията "Инкацерус" и "Риктосемпра". Ъндед избута чиновете до стената с един замах на магическата си пръчка и няколко секунди по-късно повечето от учениците вече се търкаляха на земята - половината заливащи се от смях, а останалите обвити здраво от тънки въжета. - Както направихте? - вайкаше се Ъндед, докато минаваше между тях и разваляше заклинанията - От вас се очакваше да ги обезвредите, а не да се омотаете в тях. - и тя погледна сърдито към един ученик, лежащ на земята здраво стегнат от нещо като лиана. - Фините инкантатем! - Хайде, наредете се пак. - подкани ги Джейн, след като всички бяха освободени от въжетата и заклинанията - Ще ми показвате бавно, един по един, за да мога да ви коригирам навреме. Останалата част от занятието мина в поправяне на движенията на учениците, показване на правилното произношение и насочване, докато практически всички се научиха да прилагат заклинанията. Поне схващаха бързо, помисли си Джейн утешително. Явно просто не е имало кой да ги научи. За тяхна голяма радост, скоро Джейн ги пусна и отиде в малкия кабинет да подготви следващото си занятие с четвърти курс на Хафълпаф. Въпреки че направо я заболяваше главата, само като си представеше колко ли зле щяха да се справят.
* * *
Няколко часа и две занятия по-късно Джейн вървеше уморено към Голямата зала. Толкова се беше забавила с няколко от може би най-бездарните на всички времена, че й се беше наложило да пропусне обяда. В резултат на което сега беше толкова гладна, че сигурно щеше да се справи без проблем с две-три порции. Но колкото и да беше изтощена, Ъндед се радваше че за пръв път от толкова години е свършила нещо полезно и конструктивно, вместо само да бяга и да се крие. Колко време й отне, помисли си тя, да престане да бяга и от сянката си и вместо това да дойде в Хогуортс. Джейн с удоволствие се настани на мястото си и поздрави съседите си, докато си сипваше от няколко ястия. След като изяде с удоволствие пая си с месо, голямо количество запечени картофки и салата, които обилно поля с тиквен сок, Джейн започна да си приказва със Снейп и Флитуик. Скоро всички се бяха нахранили и Голямата зала се изпълни с веселие и смях. Учениците също бяха започнали да разговарят и да си разправят шеги, като се надвикваха един друг над масите. Само от масата на Рейвънклоу се чуваше някаква ужасна врява. Джейн учудено отправи поглед натам и се вгледа внимателно, приковала поглед в няколко странни гледки. Тя с очудване наблюдаваше планината от торта, която няколко ученици си бяха направили, над която се рееше кана с тиквен сок. Наблизо петима Рейвънклоуци си подхвърляха всепомниче, а изпод масата мяучеше много объркана котка. Ъндед извърна очи от масата на Рейвънклоу, защото усети нечий поглед да се забива настойчиво в нея и се оказа очи в очи с тържествуващото изражение на лицето на професор Снейп. - Предупредих те. - каза той с престорено назидателен тон и леко се усмихна Джейн измънка нещо и се обърна към професор Флитуик, който също наблюдаваше учениците с отегчен поглед. - Всяка вечер е така, Джейн. - обясни той равнодушно - Ей сега ще ида да обърна внимание на префектите да им се поскарат. Джейн се сети за сутрешния си разговор с Флитуик и изведнъж й хрумна идея: - Професоре, мисля че измислих нещо за кръжока. - Много добре, Джейн. - професора се усмихна широко - Само да отида да им кажа, че вече започнаха да прекаляват. | |
| | | (= Smile =)
Възраст : 30 Дом : бездомна Брой мнения : 5026
| Заглавие: Re: Творчеството на Джейн Съб 27 Сеп 2008, 08:03 | |
| Ето и коментарите към Джейн: - smilexxagain написа:
- Аз ги четох, нищо, че не съм писала коментар...
Личи си, че имаш голям талант (и езикова култура, както казва тая по БЕЛ :lol: ). Историите са много, много интересни. Харесва ми, че думите не се натрапват, всяка си е точно на мястото, и изглежда приятно за четене. Лично на мен най' ми харесва разказа за Джейн Ъндед и с нетърпение чакам продължение x) - Jane Undead написа:
- Мерси за отделеното време и внимание, както и за този коментар. Изключително много се радвам на градивната критика, тъй че спокойно можете да кажете и какво не ви харесва в "творенията" ми, особено ако може да се поправи.
Колкото до езиковата култура (ах, колко отдавна не я бях чувала тази дума) - идея си нямам какво значи, надявам се да е хубаво. Много ще се се радвам на още коментари от теб или пък от някой друг. Обещавам да напиша още от разказа за Джейн, но може да се позабавя, защото идва сесия. Желавнието от моя страна обаче е налице.
- kris_15 написа:
- Наистина имаш усет към поезията (пък и не само)!Много ми хареса разказът за Джейн Ъндед ,обаче имам два въпроса (към разказа за Джейн):
Когато се прибира в кулата на Рейвънклоу ,тя казва за Снейп и МакГонъгол: - Цитат :
- Всички те изглеждаха толкова сериозни!А не като моите глупаци"
Кои са "нейните глупаци"? И втория ми въпрос...Джейн влюбва ли се в Снейп ,или само на мен така ми се струва?
- Jane Undead написа:
- Пък за историята за Ъндед, да тя харесва Снейп (засега), а нейните глупаци са рок-групата й, както ще се разбере по-нататък.
| |
| | | (= Smile =)
Възраст : 30 Дом : бездомна Брой мнения : 5026
| Заглавие: Re: Творчеството на Джейн Съб 27 Сеп 2008, 08:04 | |
| Продължавайте да коментирате в тази тема. (: | |
| | | Jane Undead Дрънкало
Брой мнения : 401
| Заглавие: Re: Творчеството на Джейн Нед 28 Сеп 2008, 21:45 | |
| Е, мерси - по-голяма каша не можа да направиш. | |
| | | (= Smile =)
Възраст : 30 Дом : бездомна Брой мнения : 5026
| Заглавие: Re: Творчеството на Джейн Пон 29 Сеп 2008, 09:23 | |
| | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Творчеството на Джейн | |
| |
| | | | Творчеството на Джейн | |
|
Similar topics | |
|
Similar topics | |
| |
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |
|