Един ден...

Лия и Том се разхождаха из мрачните подземия.
-Не съм и предполагала колко по-студено е тук - каза Сеси.
Томас погледна момичето и каза:
-Да, наистина. По коридрите е по-топло.
Известно време двамата вървяха по подземията без да продумват. След малко се чу шум.
-Кой е там? - попита смело Лия - Пийвс, не се опитвай да правиш някои от мръсните си номера.
Но никой не се показа.
-Е, какво сега? - попита Сеси.

Томас също се загледа във посоката,която се чу шумът,но нищо не видя.
-Не се тревожи-каза момчето.Сигурно е някоя от глупавите шеги наПийвс,който обича да стряска първокурсниците.
Сеси изглеждаше обезпокоена от шума,който бе чула и затова каза:
-Хайде,Том да се връщаме назад.Тук не ми харесва,а нали има и други места който да разглеждаме.
-Добре,съгласен съм-отговори момчето.Тук стана много студено,а и мястото не ми вещае нищо друго.Хайде да тръгваме.
Но бяха направили само няколко крачи и зад тях се чу силен трясък.Двамата се обърнаха и видяха някаква сянка да върви към тях.

-К-к-к-акво е т-т-това - посочи Сеси сянката.
-По-добре да се махаме - каза Томас.
-Хайде - Лия беше готова да тръгне и да се махне оттук.
Но тогава сянката се приближи до тях. Тя се плъзгаше безприпятствено и бавно към тях...

Във този момент Томас се реши на отчаяни действия.
-Какво правиш?-попита го Сеси,щом го видя,че вади магическата си пръчка.
-Това е единственият начин,за да избягаме от нея.Стой зад мен и не мърдай.
Момичето го послуша,а той взе пръчката и я насочи към сянката,която бе почти стигнала до тях.Насочи я към нея и изрече:
-Вцепени се!-извика Томас и от пръчката излетя огромна сивкава течност,която се насочи към сянката.
-Боже мой!Какво ли беше това?-продума уплашена Сеси.
Но още не беше се изказала,когато се обърна и видя,че Томас беше се заковал на мястото си.Проследи погледа му и се вцепени.Сянката не е била призрак,а беше....