Име- Лизи Ванденсон Катънбър. Името е на известна магьосническа фамилия. Кръстена е на баба си, мъдра и могъща магьосница. Много уважавана от всички в семейството, затова и момичето получава това име.
Описание- Ведро и лъчезарно лице и леки тръпчинки. Има голямо чело покрито с дълъг бретон, големи зелени очи (понякога сякаш менят цвета си). Носът и е малък и чип (Лизи винаги е мразела чипите носове, той й е от майка й). Устните й, сочни с цвят на зряла праскова, са винаги извити в усмивка. Косата й е дълга до кръста, светлокестенява (вече казах, че има бретон). Лека, права и рядка (винаги е искала гъста коса), тя се спуска небрежно на раменете й. Има тънък врат с една малка бенка на него. Раменете и са изправени (всички й казват, че стойката й е невероятна), дълги и тънки ръце. Общо взето слабо тяло, сякаш ще се счупи. Светла, но не бледа кожа. В нея се усеща живец, прави впечатление на слаба и крехко момиче, но всъщност е силна и издръжлива. Краката й са дълги и слаби. Ина малки нокти колкото да се лакира понякога. Висока 172см. тежи горе-долу 49 килограма.
Характер- Мило, дружелюбно момиче. Откровена и сигурна в себе си, понякога прави впечатление на самонадеяна хлапачка. Но тя е устремена винаги към това което желае и с всички усилия се бори за него. Не иска невъзможното или това, което знае, че няма да получи. Взима бързи и смислени решения, не допуска да й влияят странични хора. Доверява се на приятелите си и винаги се вслушва в тях. Не обича да взема решения за нещо което не зависи изцяло от нея, винаги обсъжда с необходимите страни. Вярна, добра и сигурна приятелка. Откликва на всеки помолил за помощ, но и отмъщава жестоко. Когато някой я нарани тя никога не забравя стореното. Предпочита да държи всичко вътре в себе си, но да не вреди на околните (може би затова е толкова слабичка), враговете й потрепват при мисълта за нея, тя просто не оставя неизяснени въпроси и винаги гледа да надделее над противника си. Понякога сама се хваща, че говори празни приказки, това поведение обаче е нормално за хората на нейната възраст. В крайна сметка тя е доста зряла за възрастта си и говори спокойно на какви ли не теми с когото и да е. Храбростта й си проличава от детската възраст.
История- От времето когато е била малка си спомня много малко, но от историите на баба си тя разбира доста неща. Била е буйно и непослушно момиче което е обикаляло цялата къща след като се е научила да върви. Първите признаци на магьосническа кръв идват на 3 годинки когато взима пръчката на майка си и просто я размахва. Но от пръчката почват да излизат звездички, родителите й са много радостни, тъй като това е единственото им дете. След време малкото момиче вече има метла и събаря какви ли не предмети след себе си. Но от 5 години нататък става по зряла и отговорна. Баба й почва да я учи на добри обноски и тя бързо усвоява етикета на своето общество. От нея научава много за магьосниците.
Когато пристига писмото, майка й го взема от совата и с разтреперани ръце го отваря, след това идва и Лизи. Тя просто е на седмото небе от щастие. Вечерта устройват голямо тържество на което има огромна торта с надпис "На добър път". След седмица вече е готова да замине за училището.
Лизи е родена на 4 юли, обича совите затова си взима една пухкава сива совичка с която се забавлява когато е сама.
Допълнително- любимо занимание на Лизи е четенето на книги и рисуването. Много хора са й казвали, че с четката също е магьосница. За нещастие в танците е много боса. На партита или балове винаги настъпва партньора си, затова не обича да танцува. Играта на куидич също и доставя удоволствие, най-обича да е търсач (вродена черта от семейството, почти всички са били търсачи). Любимият й предмет е едно колие под формата на разцъфнала маргаритка, никой не би казал, че е нещо специално.. но това е реликва в семейството й. Тя го пази като очите си.
От разказите на баба си научава много за трансфигурацията и затова е предмета, който с нетърпение очаква да учи.
Покровителят й приема формата на млад орел, по-голям от обикновените и бърз като стрела. Богъртът (или нещото от което най-много се страхува) е мъртвата й баба. Момичето е подложено на огромно напрежение тъй като баба й е зле и може всеки момент да си отиде.
Пръчката на Лизи е 32 см. от бук и със сърцевина от косъм от еднорог. Бърза, гъвкава, идеално приляга на крехката й ръка. Двете в едно са невероятна комбинация.
За снимка не мога да си намеря подходяща