Коридорите

Това бяха коридорите. Дилен и Кара вървяха по коридорите. Приказваха си, опознаваха си.
- Аз също пристигнах преди малко. - каза Дилен. - Разкажи ми нещо интересно за себе си?Аз имам куче за домашен любимец и сова, която е тук с мен. А ти?

Джун вървеше разсеяно и се сблъска с Дилен
-О,извинявай Дилен,съвсем се бях отнесла.На къде си се запътила.
-Ами към общата стая,ами ти?
-Ами аз разглеждах..А после към Общата стая.Как си ти?
-Страхотно!Точно се връщахме от Голямата Зала заедно с Кара...
-Ооо,здравей Кара!-каза Джун леко изчервена,защото изобщо не беше забелязала другото момиче
-Здравей!-Отвърна Кара.
-Амии извинявайте,аз ще тръгвам.Чао!-Каза Джун и продължи напред.

-Чао, Джун-отвръна Кара
Момичето вече се беше отдалечило когато Кара каза на Дилен:
-Май няма да е лошо и ние да поразгледаме, какво ще кажеш?
-Да, наистина е така, но хайде да го оставим за по-късно, защото искам за малко да се прибера до общата стая.
-Добре, да вървим тогава-съгласи се Кароана и двете момичета свиха по един коридор

Емона беше много щастлива, тъй като вече намери приятелки. Когато Лия и зададе въпроса, Емс леко се смути. Предметите, който беше записала не бяха много и само най-основните:
-Записах Пророкуване,Трансфигурация,Отвари,Грижа за магическите създания,Защита срещу черните изкуства,Куидич,Билкология и Астрономия.-каза уверено момичето, преодоляло първоначалното си смущение.-А ти?

Томас излезе от стаята на Хафълпаф,за да се поразходи.След малко към него се присъединиха Дилен и Кароана и групата тргна по коридорите.
Те бяха във много добро настроение и постоянно се шегуваха помежду си.
-Не знам за вас момичета,обаче аз се чуствам страхотно в замъка-каза Томас.
Много ми е приятно тука и като изключим,че трябва да се срещаме със слидеринците,радвам се,че нашите ме изпраниха тука.
Повървяха още малко и момчето се обърна към тях:
-Какво ще кажете,ако отидем на двора и да се поразходим на чист въздух.Може да отидем на местата,където не сме били.Съгласни ли сте?

Саманта се разхождаше безцелно из коридорите на замъка.Часовете и тъкмо бяха свършили и чантата и с принадлежности беше на гърбът и.На бритона и имаше три фиби.Две от тях бяха черни,а тази помежду им бе ярко червена.
Както винаги собствениците на картините по стените се движеха.Някои си ходеха на гости,други си говореха оживено...
-Добър ден,милейди!-каза един млад портрет на рицар от средновековието,като гледаше право към Сам.
-Добър ден...-едва успя да каже момичето,преди рицаря да я прекъсне.
-Как може млада дама като вас да се разхожда сама из коридорите на този стар замък,вместо да е някъде из красивата ни околност?
-Млада дама като мен?-повтори тези думи Сам и поклати глава,точно когато рицарят мислеше да каже още нещо.-Разхождаше ми се из замъка.
Рицарят млъкна за малко и Сам реши,че е време да си продължи така наречената разходка.
-Ще ме прощавате,но трябва да тръгвам...-започна да казва момичето,но рицарят я прекъсна отново.
-Но,разбира се!-възкликна той,а Сам го изгледа странно.-Надявам се отново да се срещнем,милейди!
-Довиждане-каза тя и тръгна по коридора.
Стигна до един завой и тъкмо когато завиваше...