Натаниел седна на масата и се загледа във формуляра. По дяволите трябваше да го попълни точно, за да го приемат в училището. Не разбираше защо трябва да дава допълнителна информация за себе си, но щом се налагаше ... Той отгърна първия лист и взе химикала си в ръка.
- Нищо сложно, засега. - усмихна се той.
На най видно място на листа имаше надпис, който той попълни с няколко драсвания. Не се славеше с красив почерк, но все пак беше разчетливо:
Име : Натаниел Дие
- Да продължим нататък.
Погледа му се плъзна надолу и видя една простичка дума. Въздъхна дълбоко и започна да пише. Нямаше желание да разказва прекалено много, обаче трябваше да каже поне малка част. Не му беше лесно да пише за себе си в трето лице, но след като нямаше родители, които да попълнят формуляра. Той стисна гневно очи и ръката му потрепери. Въпреки това не се отказа, а започна да пише.
История :
Натаниел се ражда в древен благороднически род от Уелс. Повечето от семейството му имат магически способности, но някои са и безпомощни. Той е от онези щастливци, които обаче имат магическа дарба. Още на една годинка започва да ги проявява и става гордост за баща си. Но не всичко е толкова перфектно както биха помислили повечето хора. Момчето има по-голям брат, който за най-голяма жалост е безсилен. Той изключително много завижда на малкото момче и започва да ревнува, когато всички започват да обръщат повече внимание на малкия Натаниел. Обиден и огорчен, по-големият брат ( Винсент) се самоубива. Цялото семейство е съкрушено от постъпката на Винсент и от тогава щастието никога не е присъствало в дните на Дие. Майка му - Нора започва да полудява от скръб по изгубеното си дете. Вече некой не обърща внимание на малкия Натаниел, даже започват да търсят вината у него, че Винсент ги е напуснал завинаги. И така момчето расте само, единствената му утеха е библиотекарят, който му помага. Баща му - Мерик вече дори не желае да излиза от стаята си и се пропива. Постоянно играе хазарт и не след дълго губи цялото си имение на една игра на карти. Нора вече не може да издържа - първо загубата на сина й, после всичката мъка и най-накрая остава бедна. Тя също слага край на живота си, обесвайки се пред очите на Натаниел. Той известно време е в шок и не знае къде се намира. Същевременно магическите му възможности са подтиснати от огромната мъка и горчилка, която се е насъбрала досега у момчето. Библиотекарят приютява момчето и баща му в собствената си къща, тъй като няма деца и съпруга. Но бедите не свършват до тук. Мерик продължава да пие и дори започва да бие добрият библиотекар и Натаниел. Един ден, когато момчето е на седем години, с библиотекарят отиват на разходка до морските кейове. Там намират Мерик пиян. Още щом ги вижда той започва да говори несвързани работи и се опитва да ги удари. Успява да просне дядото на земята в несвяст, но с Натаниел не успява. Той успява да се шмугне между краката му и да скочи в морето. Мерик се подхлъзва и не може да запази равновесие. Той също пада във водата, но тъй като е пиян не може да изплува. Натаниел се опитва да му помогне и да го издърпа на повърхността, но баща му е прекалено тежък и потъва. Така момчето изгубва и последния член от семейството си. Не след дълго идва полиция и обвиняват момчето, че е убило баща си, защото са го намерили във водата. Тъй като е напълнолете, изпращат Натаниел в поправителен дом, където живее още няколко години. Една студена февруарска вечер, точно когато навършва 11 години, обаче го спохожда щастието за първи път от няколко години насам. Получава писмо, че е приет в Хогуорст и от там нататък за него започва нов живот.
Натаниел се облегна бавно на стола. Никога не се беше представял, че ще опише трагичната си история.
- Загасяй лампите, сган такава! - гласът на Директорката на дома се разнесе заплашително по коридорите.
Момчето угаси електиречската крушка и извади една свещ. Беше си я купил, за да може да чете без да се налага да яде бой от "приятелите" и директорката си.
- До къде бях стигнал? А, да.
Той взе химикала и продължи да го движи ритмично по гладката повърхност.
Описание :
Натаниел е доста висои и изпит. Има стройно, но слабо тяло. Всичко това се дължи на гладните дни, които е прекарвал с баща си и тук в дома. Не е особено красив, но има известен чар. Косата му е е средно дълга, с доста светъл цвят. Едно доста неопределено кафеникаво, което има някакъв привкус на червено. Очите му са по-тъмни от косата и контрастират на бледото му лице. Натаниел обича да се облича със суичъри или с блузи с дълъг ръкав и ризи над тях. За панталоните няма претенци, макар че има повече дънки. Не че има голям избор от както е в дома, но все пак не е съвсем беден, че да не може да се облича прилично. Лицето му има замислен и вглъбен вид, но когато се усмихне става изключително лъчезарно и приятно.
Той се усмихна и взе един кламер. Трябваше да прикрепи своя снимка. Разбърка се из чекмеджето на старото бюро и извади единствената своя снимка, която имаше.
Натаниел Дие
Прикрепи я грижливо към листа и плъзна поглед надолу. Оставаха още само няколко полета. Той отново хвана химикала и започна да пише.
Характер :
Натаниел е с доста противоречив и труден характер. Тъй като през повечето време от живота му е нямало кой да го напътства и учи, той е изградил самият себе си през много болка и страдание. По-често е замислен и меланхоличен, не обича да е център на вниманието, но не може да стои на страни от повечето неща. За своя най-голяма участ притежава много добро и състрадателно сърце. Обича честноста, което в комбинация с жаждата му за справедливост му навличат много беди. Въпраки това, той не е флегматичен ревльо. Обича опастностите и приключенията. Тъй като досега не са се грижили осебено за неговото образование има малко немърливо отношение към училището и училищните правила. Има остър ум и фотографска памет.
Момчето сложи точка на изречението си и го прочете още веднъж. Не се сещаше за друго сега, но то щеше да си проличи по-късно в училището. Оставаха му още няколко реда да попълни и той въздъхна облекчено. Доста му се беше доспало и дори беше решил да завърши нещата утре, но реши, че е най-добре да приключи всичко днес.
Допълнително:
Натаниел има един наследствен медальон, който е единстменият спомен на момчето от величието на рода му. Медальонът е сребърен и има кристален орел за герб.
Обича :
Историята, древните реликви, приключенски книги, магията, течен шоколад.
Не обича :
Лъжата и лицемерието. Както и круши.
Богърт : ( Тук Натаниел присви очи. Да напише ли това, което най-много го плаши или да подмине? По-добре да напише) Той да стане като баща си.
Любим предмет в Хогуортс :
Трансфигурация
Омразен предмет :
Аритмантика
Любимо животно :
Тигър и орел.
Пръчка :
Неогъваема, от върба, дълга 38 см, със сърцевина от сърцеструна на хидра.
Домашен любимец :
Полярна сова
Натаниел изгледа написаното досега и остана доволен. Не знаеше дали ще го приемат, но се беше постарал да даде най-точна информация за себе си. Той грижливо
сгъна листа и го прибра един плик. Даде го на совата си и отвори прозореца. Птицата излетя навън, а той отиде да си легне. Все пак на другия ден трябваше да стане в 5, за да измие чиниите и да помогне в приготвянето на закуската.
Заглавие: Натаниел Дие 
Чет 03 Юли 2008, 05:45
, но щом Сти го похвали викам си хайде пък може и да го прочета...Е,добре дошъл :h085: 
... Обожавам ги... Предполагам, че си гледала Догма *wasntme*... Иначе те са ми на профила в Арта :Р