Общата стая

Това беше малка стая,с няколко фотьоела и диван,наредени пред една камина.Там учениците често се събираха и разговаряха.

Привечер Габриел и Андреа се настаниха в едно от техните любими кресла. Огънят пукаше в камината, а децата се бяха загледали в него и си говореха.
-Осъзнаваш ли че след няколко дни ще свършим учебната година?- попита Анди след каратко мълчание.- Всичко мина толкова бързо...сякаш беше вчера когато се запознахме в Голямата зала...- внезапно Ан се стресна- Оле, боже звуча като на сто и пет години!
Двете момичета се засмяха за кратко след което Габриел продължи разговора:

-Еми...не знам.Наистина беше много добра година-Ан я погледна учудено, затова Габриел довърши-все пак е първа.Мисля, че ... ми се ядат бонбони.-
Двете момичета започнаха да се хихикат и Габриел взе една , от кутийките, които стояха до нея.
-Ето имаме си всичко.Хич не искам да се разделяме за цялата лятна ваканция.Искаш ли да ми дойдеш на гости.Ние сме много, ама може да спиш в моята стая.Ще бъде много забавно.Ще може да се запознаеш с гаджето на Бенджамин...Хей, вие там.-Габриел повиши тон и насочи поглед към група първокурсници, които се караха.-Мисля, че не трябва да ви напомням, че не трябва да се дуелирате тук.Ако искате да се разберете отидете в стаята за дуели.

След като и Андреа хвърли поглед към момчетата и те се смутиха разговора край огъня продължи:
-Ами, да би ми било приятно. Ще се разберем. Задължително ще си пращаме сови, ако трябва и всеки ден- каза Ан заканително.- Не знам какво ще правя без теб- момичето прегърна приятелката си след което се пресегна към бонбонките, които държеше Дигс.

-Пфуу...Добре, че годината свърши, защото бонбоните ми свършиха...-момичетата отново се захилиха(нещо, което се случваше често напоследък).-О, яко.Виж заваля.
И това беше наистина.Големи капки дъжд, заудряха по прозорците, които пускаха светлина в Общата стая на смелите сърца.Обстановката беше много уютна.Стаята беше пълна с ученици, шумът от приказките им звучеше като кошер с пчели.
-Много яко.Жалко обаче, че няма как да се разхождаме, но няма нищо.Ще уползотворим последните си часове заедно.

-Че ти какво не искаше ли да си с мен?- попита Андреа.- То на мен точно това си ми бяха и плановете...Между другото отдеве видях, че и ти си се записала в отобра по куидич...Ох, сега се сещам за онзи път когато бяхме заедно на игрището и беше един дъжд...малко прилича на този в момента- Момичетата от ново се захилиха. Ама какво ни става!?! Нещо сме полудяли, днес цял ден се смеем като луди, не мислиш ли?

-Не, не мисля, ти кога си ме виждала да го правя?Не ми оговаряй това беше реторичен въпрос.Да ти кажа сега като ми напомни, защо да не изиграем една куидич игра като за последно.Ще бъде забавно, а и ще се потренираме малко.Ще е супер.
-Да, но този дъжд.
Габриел погледна през прозореца и наистина дъждът се беше засилил.
-Е, това кога ни е спирало.Ще постоим още половин час и ако не спре излизаме да играем.Става ли?

Андреа се замисли за секунди.
-Е, на кого му пука! Хайде само да се постопля още малко и отпрашваме...Обаче на мен Мариса ми е казвала, че го е правила веднъж с няколко приятели и после са били наказани и са отнели точки от дома, но като се има напредвид сегашните обстоятелства едва ли някой ще ни каже нещо, какво мислиш?

Вратата на стаята се отвори и вътре влезе куцукайки мръсен,висок мъж,държейки пръчката си в едната ръка ,а в другата някаква чаша.Чашата беше златна с две дръжки отстрани и малка стойка.Муди я остави на масата и замахна с пръчката си.От нея излезе огромен драконов пламък които обгърна чашата и се отрази обратно.Реакцията на Муди не беше достатъчно бърза и пламъкът се обви около него.
-АВИИИИСС!-викаше Муди докато гасеше обграждащия го огън.
След като изгасна, Муди разбра, че с магия не може да я разбие.Започна да мисли,но краката не го издържаха вече,имаше огромна цепка на десния крак която кървеше обилно и той седна.Умът му не можеше да се събере...изведнъж му причерня и той припадна...Когато се събуди над него беше....

Габриел и съучениците и.Те го бяха преместили на дивана, след като изгасиха огъня. Щом видяха, че се събужда всички се събраха около него.
-Здравейте, господине!Искахме да изчакаме да се събудите преди да ви заведем в болничното крило.Мадам Помфри е на път.Как се чувствате?-попита Габриел и даде на мъжа чаша вода.

Къде е купата? Къде е Купата?-викаше Муди
Той усети че раната му още кърви и легна вземайки водата.......Какво стана ?Защо съм тук?-попита той децата.

-Вие влязохте в стаята, когато изведнъж от чашата излезе пламък, вие се опитахте да го загъсите но...-обясни Андреа.- Сега как сте? По- добре ли се чувствате?

Муди изпъшка и каза:
-Трябва да тръгвам!
Опита се да се изправи но беше загубил твърде много кръв...не можеше да ходи,главата му се въртеше....какво щеше да прави......изведнъж всичко избеля....той се появи .....виждаше как вдига пръчката си:
-Ти знаеш Оливандър! Ти знаеш защо пръчката му успя да ме спре!
-Не ,не не зная,това не можеше да стане....
-АвадаКедавра!
Тялото на Оливандър се подхвърли...

Муди отвори очи...отново лежеше на дивана ,а децата стояха над него...

-Бръкнете в робара ми и извадете едно малко червено шишенце...

Габриел направи каквото и беше заръчано, но не даде веднага шишенцето на Муди. Тя го огледа от всички страни, но не можа да се досети какво е.
-Господине...мисля, че трябва да се посъветваме с Мадам Помфи предито да направим каквото и да е било-продължи момичето, като продължаваше да оглежда бутилката.- Хайде, ще ви заведем там.Някой да извика професор Боунс!Ето сега ще ви отнесем.- Габриел се опита да вдигне Муди, но той беше прекалено тежък.
Няколко момчета и се притекоха на помощ и те излязоха от стаята.Тъй като Муди беше прекалено слаб не успя да се възпротиви.

На следващата сутрин още рано, рано, малко след като слънцето беше изгряло, любимите кресла на грифиндорците бяха заети от Никол и Андреа.
-Ти на кои часове си записана?- полюбопитства второкурсничката, Андреа.

-На всички.ЗСЧИ,отвари,ГЗМС,руни,пророкуване,билкология,история на магията и Хогуортс,трансфигурация.аритмантика,куидич,вълшебство,астрономия,РП...-Никол се позамисли-... май това бяха.На мъгълознание и ЧИ не съм записана.
Андреа се смая на колко предмета се е записала Никол.
-А ти на какво си записана?-попита Никол.

Андреа точно отпиваше от чашата с вода, която си беше сипала. Едва не се задави когато чу какво изреди момичето.
-Е, аз в първи курс бях записана на повече неща, сега посещавам само часовете по ГЗМС, Отвари и История на магията. Иначе преди бях и на вълшебство, астрономия, трансфигурация.
След като настъпи кратко мълчание в което Ан оспя да прочете още един абзац в учебника си по История на магията, разговора продължи:
-А ти записана ли с в отбора по куидич на Грифиндор?