~Полянката на Втори курс~

Часовете по ГЗМС на вторкурсниците се провеждаха на малка полянка на границата със Забранената гора... Ако големия стар дъб, под който се събираха може да се нарече полянка...
На клоните на дървото, Стелла беше окачила няколко люлки, на които учениците, както и самата тя, сядаха по време на часовете.
Зад люлката на Старк имаше голяма тъмнозелена дъска и няколко тебешира струпани до нея, които изписваха уроците върху дъската. Имаше и едно малко пънче, което явно служеше за бюро на Стелла. Сега на него имаше разпръснати разни листи и пера.
Всяка седмица вече порастналите зайци идваха на полянката и слушаха уроците на Стелла по ГЗМС.

~Първи Урок - Преговор~

Една тъмна фигура излезе от забранената гора и се насочи към големия дъб, където вече е бяха събрали няколко деца. Стелла бързо отиде при децата и се настани на голямата люлка, малко отдалечена от другите. Усмихна се широко и изкрещя:
- Хайде, деца! Спрете да се люлeeте. Люлките не са сложени за това.
- Ами за какво тогава - обади се едно момиче.
- Ами... - замисли се Старк - сложени са, за да сядате на тях и да не стоите по тревата. Както и да е. Хайде да започваме, защото часа току виж свършил.
Учителката се залюля леко и продължи:
- Мисля, че забравих да ви кажа Здравейте, но може да минем и без това. Искам да ви поздравя, че стигнахте до тук... някои едва-едва, но това няма значение. Важното е, че сте тук... Искам да ви кажа, че не искам да си говорите или да си шушукате и не искам да се люлеете, докато предавам уроците.
Всички се засмяха, но след няколко секунди Сти си придаде строг вид и продължи:
- Сега ще направим един преговор... Да видим... Кой ще ми каже какво знае за Хорклъмпа?

Хубаво РП, поне десетина реда, не изпадайте в подробности, само най-важното за създанието.

Рикки вдигна ръка веднага:
-Може ли аз,професоре?-тя стана от мястото си,погледна укорително учителката,после както бе по обичай пое дълбоко въздух и се замисли за секунда,за да избистри мислите си.-Хорклъмпа е безвредно и неизвестно същество,което обаче спомага със своите свойства.
Той идва от Скандинавия ,но по късно се разпространява из цяла Европа.
Любимата храна на Хорклъмпа са гномовете.
На външен вид Хорклъмпа прилича на розова гъба с огромни пипала,приличащи на четина ,които могат да покрият голяма градина...Рикки се загледа към тавана за секунда,за да си помисли дали е казала всичко,за което се сеща.После погледна учителката с учудване в търсене на отговор-дали се е справила с поставената задача или не....

Стелла се усмихна и каза:
- Много добре, Рикки, много точен отговор... Между другото, не е нужно да ставаш от люлката, може и седнали да говорите...
Тя прибра кичур коса зад ухото си и продължи:
- А сега, кой ще ми каже какво знае за съчкото?

Алан се люлееше леко на люлката си докато слушаше отговора на Рикки. След като чу новия въпрос ръката му се стрелна горе. Учителката го погледна и го вдигна. Той стана и започна да говори:
- Съчковците живеят по дървета. Те приличат на най-обикновенно клонче. От тях се правят магически пръчки. Лесно можеш да примамиш съчко с тяхната любима храна-мокрици. След това да ги вцепениш.

Щом видя,че Виктос свърши да говори Рикки се изправи и каза:
-Искам да допълня,професоре!Той не спомена,че съчковците са разпространени в западната част на Англия ,горите по Скандинавието и Германия.Също така той не е прав като казва,че от съчковците се правят магически пръчки.Магически пръчки се правят от дърветата,на които живеят тези злобни създания.Ако ми позволите да допълня ще кажа,че те са високи около 20 см,с чворести телца приличащи на клонки.Имат кафяви очи и по два пръста на вски крайник.Те са духчета и любимата им храна не са само мокриците а и яйца на фея.-после Рикки се усмихна самодоволно и се върна в старата си позиция на люлката.Тя седна и зачака учителката да попита за следващото създание,защото и беше доста интересно в този час.Тя вече нямаше търпение да продължат обучението си по ГЗМС със следващите чудни и магически създания..

Щом и Рикки спря да говори, Старк се обърна първо към Алан:
- Алан, ако знаеш само това за съчното, не знам как си минал във втори курс... Доста неточности. Както каза Рикки, от тях не се правят магически пръчки, а от дърветата по куито живеят. Също... няма нужда да ги вцепеняваш след като си има дал от храната. Един обикновен ритник също ще свърши работа.
Стелла се засмя леко и се обърна към Рикки:
- Рикки, много изчерпателен отговор, няма какво повече да кажа... Но все пак, оставяй и другите да кажат нещо.
Слидеринката се усмихна на Стелла, а тя продължи:
- Следващ въпрос... да видим... как може бързо и лесно да обезгномите една градина?

РП ПОНЕ ДЕСЕТ РЕДА!!! Алан, това е за теб. Под 10 реда РП, трия

На този въпрос ръката на Андреа се стрелна във въздуха мигновенно. Това беше любимият въпрос на момичето и тя винаги се стараеше да отговаря точно на него. И както стана и този въпрос префесор Старк я посочи. Тя се изправи от люлката и каза:
- Ако искаме да обезгномим градината си, трябва да хванем фномчето за краката, но да внимаваме за да не ни охапе. След това трябва да го завъртим и да го дезориентираме след което да го изхвърлим надалеч. На тях ще им трябват няколко дни докато намерят предишния си дом. Също това да видим гном става лесно, защото те се показват винаги когато има светлина...

- Много добре, Андреа... Кратко, точно и ясно. Всъщност според мен няма какво повече да се каже... - учителката взе един пергамент и проследи с пръст нещо надолу по него. След това вдигна глава и каза:
- А сега последен върпос за днешния преговор... Кажете ми... всичко, което знаете за хипогрифа. Как изглежда, с какво се храни, от къде е произлязал, какво трябва да направим, за да се доближим до него... Може и да споменете някои интересни факти...

-Аз, аз, аз.
Алан беше решен да поправи оценката си. Учителката му даде втори шанс и го вдигна. Алан леко засрамено стана от люлката си. Пое си въздух и започна.
-Хипогригфът е създание съчетано между орел и кон. Предните му крака и главата са на орел, а задните и опашката на кон. Храни се с мъртви мишки и други малки бозайници. За да се приближим към него трябва да го гледаме право в очите и да се страрараем да не мигаме. След това да се минем леко напред и да се поклоним до земята. Ако той стори същото можем да го погалим. Ако не да се отдръпнем.-Алан спря за да си поеме въздух.- Ако му харесва как го галим, може и да се повозим на него. Някои хора мислят, че хипогривът е безобидно създание, но ако не сторим това което казах, той може да ни нарени сериозно.
Момчето си седна и до чу пукане от клоните. Люлката леко се залюля и той зачака отговора на учителката.

- Добре, Алан... така, това беше а днес. Да видим какви оценки да ви поставя... Госпожица Чадуиг получава Изключителен... а Андреа и Алан - Надхвърлящ Очакванията...
Стелла стана леко от люлката си и тя изскърца пронизително.
- Мда, това е за днес. Очаквам ви утре за първия ви същински урок.
Учениците настанаха от люлките, придружавани от подобни скърцания. Старк проследи с поглед фигурите на тримата второкурсници, докато те не се изгубиха от поглед.

~Втори Урок - Погребин~

[b]Стелла излезе от така наречения си кабинет и бързо се насочи към полянката отзад, защото както обикновено закъсняваше. След около минута вече виждаше второкурсниците насядали по люлките. Когато учениците я видяха, спряха да говорят и застанаха кротко. Старк забърза крачка, настани се на своята люлка и започна:
- Е, добре дошли за първия си същински урок тази година. Както вече предполагам сте видяли, тази година ще изучаваме по-... нестандартни и непопулярни животни. Предлагам вече да започваме... Първото създание, което съм ви подготвила, надявам ще ви хареса.
Тя замахна рязко с пръчката си някъде зад нея и един черен плат се вдигна във въздуха и падна на тревата. След още едно замахване една клетка се плъзна по земята и застана в центъра на полянката, така че всички да могат да я виждат.
- Някой може ли да ми каже кое е това създание?
Учениците се вгледаха в клетката, но там се виждаше само един... камък.
- Госпожо, това е камък - обади се едно от децата.
- Какво? - учитеката погледна към клетката и наистина на птъв поглед, там се виждаше само един камък. Тя извади отново пръчката си и го сръга леко с нея. Изведнъж камъка подскочи и се появи някакво странно създание. Беше не по-високо от фут, с малко сиво телце, наподобяващо човешко. Имаше много дълги кучешки зъби и огромна глава, наподобяваща камък.
- Ето така... някой може ли да ми каже кое е това създание? Не? Е, добре... - каза малко разочаровано учтелката - Това е погребин. Вид руски демон. Хищен демон. Не си мислете, че щом е толкова малко яде трева.
Стелла стана и започна да обикала около учениците.
- Както казах, погребинът е руски демон и следователно е разпространен там, както и в североизточна Европа. Разпространен е... навсякъде. По горите, планините, равнините. Навсякъде, където може да има камъни. То напада жертвите си (обикновено големи животни) като ги преследва. Не се очудвайте, че успява да се пребори с големи животни, като... хипогрифи например, а и дори хора. Изненадата играе голяма роля... Та... някакви въпроси преди да продължа?

От една люлка на вторият ред се вдигна ръка.Това беше Рикки,която както винаги имаше по някой друг тъп или безсмислен въпрос.
-Госпожо,-започна тя-как точно хваща жертвите си това създание,тое ясно,че е с някакъв вид преследване-допълни тя след като чу как някой въздиша отзад-но как точно хваща жертите си?И още един въпрос-с какво се храни от големите създания-кръв,месо...-След това Рикки седна отново назад и зачака Проф. Старк да отговори на въпросите и.

Алан вдигна ръка. Учителката мислеше че той има въпрос, но не беше така.
-Рикки, чел съм някъде, че погребините приличат на камък. Както каза проф. Старк изненадата играе важна роля, но освен това те захапват врата и много бързо убиват жертвите си.

Рикки извъртя очи зад Алан.Тя скочи на мига и без да пита учителката каза рязко и с пренебрежение:
-Не питах теб,Алан!Това,което каза ти,беше казано и от Проф. Старк!Единственото добавено от теб бе за захапването-ами знаеш го,знаеш го,ама замълчи си малко!Ако исках твоето мнение щях да те попитам след часа,а не сега да отнемам от времето на учителката!-След това Рикки погледна към проф.Старк,която беше направила малко странна физиономия и момичето се смути от това-Извинете,професоре.Няма да се повтори,но исках да попитам вас.-След това Рикки си седна на мястото и заслуша останалата част от урока.

- Ъм... Алан, не съм ти дала думата, така че... Та, както казах, те имат удължени кучешки зъби, точно като на хищник... като на вълк например, както и дълги нокти. Те могат цял ден да преследват някое създание в сянката му, докато чака подходящия момент. Например, когато отиде да пие вода и е уязвимо. Погребинът го захапва някъде отзад, обикновено по врата, както каза Алан... И така в известна степен го парализират и от тук нататък вече им е лесно.
Те се хранят с целите животни. Месото предимно и оставят костите, защото все пак не могат да ги... схрускат. - учителката се усмихна - Някакви други въпроси или да продължавам с урока?... И Рикки, не се ядосвай толкова, аз като почна да отнемамт точки и ще се научат.

-Съжелявам ,професоре-обади се отново -няма да се повтаря както вече казах.-Имам и още един въпрос-с какво точно се хранят - с месото на жертвата си ли?После погледна към Алан,който се бе обърнал назад,за да види какво пак ще измърмори Рикки ,и му направи физиономия,показваща нещо от сорта на "Не се обаждай,защото ще има проблеми"...

ПП:Днеска какво го увикахме момчето-сега да не каже ,че сме се настроили срещу него-само ще му кажа,че го правим,за да става купон.

Учителката се усмихна на Рикки и каза:
- Ами, честно казано, те много обичат ученици. Но нали знаеш - най-вкусната храна най-трудно се намира. - Стелла се засмя - Хранят се с големи горски животни, като сърни, елени... Нададат и домашни животни като крави, овце, кози... В краен случай, когато съвсем не могат да си намерят прехрана, нападат някой заек или лалугер...

...мълчание и отново Рикки:
-А ,професоре,как можем да се предпазим от тези създания?Те се прикриват като се преструват на камъни,но как можем ние да се предпазим от тях?-този път Рикки дори не беше станала от мястото си.След като зададе въпросна мръдна краката си напред,а после назад,за да се залюлее люлката и зачака за пореден път...

- Ами, те се страхуват от огън. Така, че едно заклинание за огън ще свърши работа. А и ритник ще свърши работа, защото тялото им е доста хиляво и нестабилно. А и представи си ти да имаш пет пъри по-голяма глава отколкото сега. Няма да можеш да пазиш много добре равновесие нали.

До сега Аря мълчеше и слушаше с голям интерес. Вдигна ръка и направо си зададе въпроса:
-Ъм, госпожо може ли? А как да ги разпознаваме? Как да ги различим от обикновен камък?

- Хах, ами когато те са легнали, изглеждат точно като камък. Така че на пръв поглед не можете да ги различите. Ако имате навика да ритате камъни и ако го ритнете, бъдете сигурни, че няма да си остане просто камък... Така че най-сигурния начин да проверите е да го ритнете ^^

Стелла обходи с поглед полянката и щом не забеляза други вдигнати ръце, каза:
- Така... за днес толкова. Който е имал въпроси - да ги е задал. За домашно искам да напишете кратко РП (около петнайсетина реда) за това, как сте се сбъскали с Погребин. Срока е до... трети юни.
Учениците записаха на пергаментите домашното си и бързо събраха нещата си.
Старк също събра книгите си и се насочи към Голямата зала за обяд...

~Трети Урок - Звездни вълци~

Скръъъц, скръъъц, скръъъц...
- Аря, моля те спри да се люляш... Тоя звук ми лази по нервите... - помоли Стелла, докато се настаняваше на своята люлка и ровеше из записките си.
- Добре...
Рейвънклоуката заби пети в земята и люлката спря на мига, в резултат, на което момичето замалко да излети напред и да падне по очи на тревата.
- Хей, Аня, внимавай - чу се глас, идващ някъде отдалеч и Стелла се обърна и забеляза Рикки, Андреа и Алан, които идваха насам.
- Хайде по-бързо. Не искам да ви задържам след часа.
Децата забързаха крачка и след няколко минути вече всички бяха седнали спокойно и готови да записват урока.
- Така... - започна Сти - Днес ще изучите звездните вълци. Някой чувал ли е нещо за тях?
Надгробна тишина.
- Мда... така и предположих. Те не са много популярни... А чували ли сте за звездата Сириус?
Чуха се промърморени отговори и дори някои вдигнаха ръка, но Стелла каза:
- Да, сигурна съм, че сте чували за тях, но сега няма да ги ‘разчепкваме’. Това ви е работа по Астрономия... Та, попитах ви това, защото днешния урок, за звездните вълци, е тясно свързан със звездата Сириус, както и със съзвездията Голямото и Малкото куче.
Старк замахна към дъската и на нея се появи заглавието на урока.
- Звездните вълци са си… вълци. Всъщност те повече се доближават до домашното куче, но са доста по-едри… около пет-шест метра, когато се изправят на два крака.
Тези животни са известни с това, че нощем те пазят съкровища. Точно като змейовете, които също като тези пазят съкровища, могат да разберат ако дори и една монета липсва.
А и те могат да летят. Нямат крила или перка на главата, просто левитират. Много пъти магьосници са се опитвали да разберат как точно, защото както знаете една от най-големите мечти на магьосниците е да могат да летят без чужда помощ. Но все пак не са успели да разберат…
Има една мъгълска легенда, свързана с тези вълци. Много отдавна, звездните вълци летели над своите съкровища през нощта и ги пазели. Те всяка нощ стоели на едно и също място в небето, като ставали невидими и само очите им светели като две звезди. Очите на техния водач, който пазел най-голямото съкровище на света, светели най-ярко. Именно очите на този вълк представляват звездата Сириус и образува съзвездието голямото куче.
Разбира се това е мъгълска легенда и тя няма отношение към урока... Разказах я просто, защото я смятам за интересна - усмихна се учителката - Някакви въпроси?

Ръцете на учениците се изправиха във въздуха. Измеждутях беше и тази на Андреа.
-Да кажете г-це Пакртър.
-Исках да попитам, как може да разпознаем един звезден вълк от нормалните вълци. Като изключим външните белези...имам предвид, например...хм..виенето им при пълнолуние по- различно ли е или нещо подобно?