Разказ за Джейн Ъндед

Дрънкало Брой мнения : 401

Глава първа

Едно необичайно запознанство

Сивиръс Снейп вървеше с широка крачка из заплетените общи коридори, които водеха към Слидеринското подземие и закриваше с ръка лицето си от слънцето. Професора беше изключително подразнен от факта, че му се налага да върви по напечения от слънцето коридор и тихо си мърмореше под носа. Примигвайки с очи, той бързаше да стигне колкото се може по-бързо до тясното каменно стълбище, което водеше до подземието на подопечния му дом. Той въобще не забеляза прилижаващата се към него купчина книги, която като че ли някой беше омагьосал да се носи на метър и половина над земята. След малко книгите и професора се сблъскаха с оглушителен трясък и всичко внезапно се намери на земята. Придобил най-киселата си физиономия, Снейп се изправи ядосано и се огледа, за да разбере какво е станало. Една дребничка вещица се беше навела близо до него и събираше пръсналите се по земята книги. Скоро магъосницата се изправи, изгледа го виновно и повърза да каже притеснено:
- Много се извинявам. Простете, толкова съм разсеяна.
- Няма проблем - заяви Снейп. - А вие сте?
- Доцент Джейн Ъндед, новата преподавателка по Защита срещу Черните изкуства.
Снейп се отърси донякъде от киселото си настроение, въпреки че слънцето продължаваше да пече право в него и си позволи една едва забележима усмивка. Все пак не всеки ден се запознаваше с нови колеги.
- Значи вие сте човека, който трябва да стои до мен на закуска. - изрече той с най-учтивия си тон - Впечатляващо. Всяка година нов преподавател. Да се надяваме, че вие ще останете повече. Не изглеждате и наполовина толкова непоносима колкото някои от предишните. Извинете пропуска ми, аз съм професор Сивиръс Снейп, преподавам отвари.
- Приятно ми е. Всъщност, това което посочихте преди малко е една от причините да съм тук сега. Госпожица Ъмбридж, вероятно знаете, и преди се е занимавала с преподаване по моя предмет. Случи се да преподава и на мен за няколко месеца навремето.
- Впечатляващо. - Снейп изкриви устните си в полуусмивка
В този момент Ъндед почувства моментна слабост и ругаейки наум неприятното усещане и факта, че й причернява пред очите, се стропули на земята, а книгите паднаха от ръцете й и се пръснаха край нея. Снейп въздъхна, наведе се и вдигна колежката си на ръце, омагьосвайки книгите да го следват. Той реши, че няма смисъл да я носи при мадам Помфри - тя беше единствената останала в замъка сестра и вече имаше доста пациенти. Вместо това се запъти право към Слидеринското подземие, мърморейки си под носа нещо от сорта на "а сега ще се види разбирам ли си от работата".
Снейп вървеше бързо и мълчаливо и горчиво си мислеше, че никак не е задължително ниските хора да са и леки. Смятайки съвсем правилно, че новата му колежка няма навика да ограничава храната, той реши че ще е полезно да й даде малко шоколад, когато дойде на себе си. Тя явно беше прекалила с излагането на слънце този ден, тъй като не се свести и продължаваше да бъде бледа като мъртвец. Той за момент съжали, че трябва да я остави да легне на собственото му легло, тъй като нямаше други подходящи за целта мебели. Но бързо забрави за това, когато запретна ръкави и се зае да приготвя една бърза отвара, която би трябвало да помогне да Ъндед да се свести.
Щом отварата беше готова, той я пресипа в една чаша, почука по чашата с пръчката си и от нея веднага престана да се вдига пара. Сивиръс внимателно поднесе охладената отвара към устните на Джейн, тя преглътна. Това беше добре. След като изпи (някак си) половината от отварата, цвета на лицето й дори започна да се връща. Скоро започна да идва в съзнание.
- Къде съм? - тя отвори очи, огледа се и се опита да се изправи
- Стойте така. - нареди й Снейп - Припаднахте и аз ви донесох в моя кабинет. Можех да ви занеса при мадам Помфри, но сега тя е много натоварена, пък и вчера самата тя си навехна глезена, та затова реших да й спестя каквото мога.
- Благодаря ви - каза признателно Ъндед - Мога ли вече да седна?
- Да. - той бръкна в полите на мантията си - Шоколад?
- Да, благодаря.
- Кажете ми, доцент Ъндед, - продължи Снейп, докато магьосницата дъвчеше парченце шоколад - как успяхте да се подредите така? Нещо от слънцето е, предполагам. Днес времето се оказа необичайно слънчево. Вече цял ден ми свети в очите и по едно време си мислех, че няма да го издържа още дълго.
- Така е. Случи се така, че последните дни трябваше да си стоя вкъщи и да си стягам багажа. Днес пътувах. Наистина беше много слънчево и през целия път слънцето печеше право в мен от прозореца на влака. После сума време си разтоварвах багажа и го качвах нагоре. А книгите, в които вие се блъснахте, ми ги даде библиотекарката, за да се ориентирам в материала който трябва да преподавам. - тя помълча малко, след това продължи - Впрочем, вие харесвате ли магическите дуели?
- Да, обичам да се дуелирам. - отговори й Снейп и допълни - Преди няколко години дуелите се бяха разпространили в училище и тогава се наложи да се бия с преподавателя по Защита срещу Черните изкуства. Пред публика.
- На мен също ми харесва. - кимна му Ъндед - И дори се запалих по нещо, наречено фехтовка. Това са също дуели, само че с мечове. Бях учудена когато установих, че в средните векове магьосниците са въртяли меча толкова изкусно, колкото са си служили с магическата пръчка. Това е едно забравено изкуство, което, повярвайте ми, не е за пренебрегване.
- Прилича ми на нещо мъгълско. - усъмни се Снейп
- Съвсем не - усмихна се щастливо Ъндед. - Мъгълите отдавна са престанали да използват мечове, за да се избиват помежду си. Твърде сложно е за тях. А изкуството е велико. Трябва някой път да ви покажа. Имам едни приятели, с които много обичаме да се дуелираме с мечове.
Джейн се взря замечтано в отсрещната каменна стена за няколко минути, припомняйки си нещо. Сивиръс седеше спокоен на стола до нея и мълчеше. По някое време Ъндед отлепи погледа си от стената и попита:
- Вие през ваканцията ходите ли си вкъщи?
- Обикновено не. - отговори й Снейп - Тук през зимата е приятно - няма ги учениците, ходим до Хогсмийд. А да знаете какви празненства са ставали тук. После никой не може да си намери пътя до стаята. Миналата година Флитуик заспа под една маса, а когато аз се събудих, около мен беше пълно с изгаснали свещи.
- Аз съм присъствала и на по-безпаметни запои. - Ъндед го изгледа съучастнически - Веднъж един магьосник беше обърнал масата на 45 градуса спрямо земята и ходеше по горния й ръб. Толкова беше пиян, че и магията с която крепеше масата се клатеше заедно с него. А аз и останалите момчета се събрахме в банята, изсипахме във ваната цяло шише пяна с цветни мехурчета, след което вдигнахме сапунената вода във въздуха. Цялата баня стана на слойчета вода и сапунени мехури и започнахме да се замервахме кой с каквото падне. Като изтрезняхме, се хванахме за главите. На мен ми се беше ратекла щампата на любимата ми тениска. А беше оригинална, на "Орисниците". Че като подгоних момчетата. Така се изпокриха, че после няколко часа ги търсих да ходим да чистим в банята.
- Повярвайте ми, - отвърна Снейп - в Хогуортс нищо от това няма да ви липсва.
- Би било хубаво - учтиво каза Ъндед. Тя зарея поглед из въздуха и когато той попадна върху часовника на стената, Джейн се сепна. Едва сега си даде сметка колко много време е стояла в подземието.
- Аз вече трябва да тръгвам. - каза бързо.
Снейп й кимна леко и каза:
- Най-добре да ви изпратя. Като нищо може да се загубите някъде. Пък и сигурно вече се е мръкнало, лесно може да се заблудите.
Те тръгнаха внимателно нагоре по огряното от светлината на факлите тясното стълбище. Първи вървеше професор Снейп, оглеждайки се за колежката си през рамо, и предупреждаваше за изчезващи стъпала. Така те стигнаха до Входната зала, където Снейп внезапно спря.
- Забравих да попитам в кой дом сте. - каза той
- Навремето учих в Рейвънклоу, там съм и сега. - отговори Ъндед
- А аз се надявах, че напразно сме изкачили стълбите. Бихте си подхождали с дом Слидерин. - Джейн реши, че той се опитва да й направи комплимент
- Може би - отвърна тя и се засмя.
- По-добре от другите два, това е сигурно - побърза да каже той.
- А също мисля така. Е, май оттук ще трябва да се оправя сама. - тя тъкмо си вземаше довиждане с професора, когато наблизо мина магьосница с вдигната на кок черна коса. Тя ги забеляза и се приближи към тях.
- Сивиръс, - обърна се магьосницата към професора - коя е твоята приятелка, която аз очевидно не познавам.
- Това е новата преподавателка по Защита срещу Черните изкуства, Минерва.
Ъндед протегна ръка към новодошлата:
- Джейн Ъндед, мадам, приятно ми.
- Професор Макгонагъл. - рече машинално жената и се здрависа.- Професор Дъмбълдор ми каза за вас, но чак сега имам честта да се запознаем. Виждам, че вече сте се запознала с професор Снейп. Професоре, аз ще я заведа до кулата, тя вероятно ще се обърка сама в тази тъмница.
- Благодаря ви, професор Макгонагъл. Професор Снейп, приятно ми беше. До утре! - тя протегна ръка
- До утре, доцент Ъндед! - те си стиснаха ръцете и Сивиръс Снейп бързо се обърна и се скри в сянката.
Двете жени вървяха известно време мълчаливо, накрая професор Макгонагъл възкликна:
- Интересно, защо доцент? Никога не сме имали доцент в Хогуортс.
- Професоре, това не е съвсем това. В "История на Хогуортс" пише, че три поколения след Роуина Рейвънклоу е имало преподавател по вълшебство с титла доцент, който за няколко години е ръководил дома. С професор Дъмбълдор решихме, че с тази неамбициозна титла бихме могли да обърнем късмета на длъжността ми. Обсъдихме го още лятото, когато директора прегледа кандидатурата ми.
- Да, разбирам. Аз също трябваше да произнеса мнение по въпроса, по тогава бях заета с лични проблеми и оставих професор Дъмбълдор да се оправя сам. Смятам, че е постъпил добре. - професор Макгонагъл изгледа удобрително Джейн - А, ето че стигнахме. Това е вратата на дома ви.
Двете жени си пожелаха лека нощ и Джейн бързо влезе в стаята си. Внезапно почувствала умора, тя се отказа да разопакова куфарите си, преоблече се в нощницата си и си легна. В широкото легло с балдахин вече имаше нещо. Котката Мъри, която се беше разположила там, се размърда недоволно, избутана от стопанката си. Джейн се протегна да я погали в знак на извинение и скоро тя замърка като включен вентилатор.
Щом отношенията с котката бяха оправени, Джейн побърза да се намести удобно, свали очилата си и ги остави на нощното шкафче при вълшебната си пръчка. Преди да заспи, тя се отдаде на размишления за изминалия ден - много се радваше, че е успяла да се запознае с двама професори още в самото начало на престоя си. Тя реши че със странния професор Снейп и дружелюбната професор Макгонагъл наоколо, в Хогуортс май никак няма да й е скучно. Днес беше създала доста грижи на горкия професор Снейп - най-напред го засипа с книги, после пък припадна в краката му и той трябваше да я свестява. Джейн се засмя тихичко, когато си представи си как е изглеждала физиономията на професора, когато тя се свлече пред него. Ще трябва утре да му се извини за създаденото безпокойство, може би даже ще му направи сладки, само да разбере къде е кухнята тук. “И двамата професори изглеждат толкова сериозни”, рече си Джейн с възхищение, “А не като моите глупаци.” Размърда се трескаво, за да пропъди един внезапно връхлетял я спомен и погали Мъри. След като се повъртя още малко в леглото, Джейн успя да се успокои и скоро заспа дълбоко.

Дрънкало Брой мнения : 401

Следващия ден Джейн прекара предимно в стаята си. След като се върна от закуска, където успя да се види с професор Флитуик и да се извини още веднъж на професор Снейп за вчерашното безспокойство, тя се затвори в кабинета си и се зае да разучава различните книги и учебници по които щеше да преподава тази година.
"Много интересно, Джейни", каза си тя наум, "как ли щеше да реагираш, ако някой ти беше казал преди пет години, че ще преподаваш Защита срещу Черните изкуства?!"
Тъй като беше пропуснала обяда, в късния следобед Джейн вече чакаше с нетърпение вечерята. Половин час преди вечеря Джейн заряза всички книги на бюрото си и започна да обикаля разсеяно из стаята. Мъри я наблюдаваше с едното око, докато се преструваше че спи. Мъри беше потомка на фамилния род котки и Джейн наистина я харесваше. Животинката беше доста интелигентна и беше приятна компания в самотните зимни нощи.
- Е, Мъри, аз ще тръгвам. - каза й Джейн, след като се преоблече в официалната си лилава мантия. - Ще ти отмъкна малко риба, ако не забравя.
Джейн забърза надолу по стълбището, за да пристигне съвсем навреме за разпределителната церемония.
- Изпуснах ли нещо? - попита тя застаналия до нея професор Снейп
- Не, Минерва тъкмо ги доведе.
- Чудесно. - каза Джейн и се настани на мястото си. Макар че нямаше никакви познати или роднини сред първокурсниците, наблюдаваше с любопитство новите ученици. Мъниците изглеждаха доста уплашени, като че всеки момент щеше да изскочи някое чудовище от най-близкия ъгъл. Джейн преброи тринайсет ученици, които бяха разпределени в Рейвънклоу тази година.
Веселбата протичаше сравнително миролюбиво през следващите няколко часа. Учителите седяха спокойно на местата си и разговаряха помежду си, а някои чак сега забелязваха Джейн и се започнаваха с нея. Професор Флитуик, вдъхновен от почти еднаквите цветове на мантиите на Ъндед и Макгонагъл, разказа забавна история за три вещици с лилави мантии.
След като учениците напуснаха залата, като че ли всички учители се отпуснаха, а Професор Дъмбълдор се усмихна многозначително и извади изпод масата голяма бутилка отлежало огнено уиски "Огдънс".
- А сега да се почерпим по случай началото на учебната година както подобава. - весело рече той и се зае да отваря бутилката - Хайде, колеги, подайде чашите.
Преди да успее да се усети, бокала на Джейн вече беше пълен догоре със силното огнено уиски. Тя се опита да протестира, но Дъмбълдор с усмивка я увери, че не би следвало да има проблем в изпиването на толкова малко според него количество.
Най-напред всички вдигнаха наздравица за Хогуортс, после за новата учебна година и така докато бутилката свърши. Тогава Дъмбълдор я почука леко с върха на пръчката си, тя отново се напълни и учителите започнаха тостовете отначало. След третия бокал уиски, директора измагьоса отнякъде музика, отнести четирите маси на домовете до стената и, прилично развеселен, покани професор Макгонагъл на танц. Професор Флитуик бързо беше поканен от професор Спраут, другите преподаватели също слязоха да танцуват и преподавателската маса скоро опустя. Доцент Ъндед се изправи с леко залитане и след като отправи една широка усмивка към единствения си останал съсед по маса, го запита:
- Професор Снейп, бихте ли танцували с мен?
- Разбира се. - отговори Снейп и поведе Ъндед за ръка към импровизирания дансинг - Наричай ме Сивиръс.
- Аз съм Джейн. - каза Ъндед и в същия момент залитна
Снейп едва успя да я задържи да не падне на пода и за по-сигурно я прихвана през кръста. Джейн си даде сметка, че най-вероятно няма да може да танцува танго или даже валс тази вечер, но може би щеше да успее с някоя балада. За късмет, следващата песен се оказа именно такава и Джейн, облегнала се щедро на рамото на Снейп, затвори очи и опита да не мисли. И все пак, професора беше доста симпатичен, даде си сметка тя. При това миришеше доста добре, може би тук-таме на някоя отвара, но един мъж би трябвало да мирише точно така, реши тя. След малко, Джейн не можеше да определи точно колко, отмести глава от рамото на професора и го погледна в очите. Там, вместо обичайната студенина, забеляза леки пламъчета, които я озадачиха. Може би халюцинираше, помисли си тя. Най-вероятно беше от уискито, затова Джейн вече съжаляваше, че е изпила толкова много. Тя също гледаше с неприкрито любопитство професор Снейп, което той разбира се беше забелязал. Когато усети, че той се опитва да проникне в съзнанието й, Джейн побърза да отклони поглед и пак да се облегне на рамото му. В момента не беше в състояние да му се противопостави. Пък и не беше видял много. Нищо повече от една концертна зала, пълна с хора и няколко музиканта с несресани прически. По време на следващия танц Джейн отново вдигна глава, но изражението на професора си беше същото. Джейн се взря любопитно в очите му и успя да види, макар само за момент, едно момче и една жена, които спореха за нещо в една доста мърлява на вид стая. Беше ред на Снейп да отклони поглед. Двамата изтанцуваха следващите пет танца, през които отвреме-навреме се опитваха да научат по нещо един за друг, всеки път с променлив успех. Накрая се наложи Ъндед да се предаде. Вече почти заспала, тя реши да се прибира в стаята си.
- Ще те изпратя. - каза Снейп учтиво
- Моля те, Сивиръс, сигурно са поне хиляда стъпала догоре. Как ще се връщаш после.
Снейп обаче беше непреклонен, затова накрая Ъндед се принуди да отстъпи и двамата пожелаха лека нощ на останалите и излязоха от Голямата зала, подпирайки се един на друг. Сивиръс удържа на думата си и изпрати Джейн до самата врата на стаята й на седмия етаж.
- Искаш ли да влезеш? - попита Джейн и се усмихна широко. Снейп я погледа изучаващо.
- Не, благодаря. - отвърна той - Може би някой друг път. Лека нощ и приятни сънища.
- Благодаря. - каза Ъндед, като се мъчеше да скрие разочарованието си - Обаче аз не сънувам. Но се надявам нощта наистина да мине леко.
- Ти май доста пийна. - замислено рече Снейп и затършува из джобовете си - По-добре изпий няколко глътки от това, взех го в случай че някой прекали с пиенето.
Той й подаде малко непрозрачно шишенце, в което беше сипана някаква течност.
- Благодаря. - отвърна му тя и добави - Аз ще трябва да си влизам вече, че ме заболяха краката. Лека нощ и приятни сънища и на теб!
Джейн отвори вратата, влезе в стаята си и бързо си легна, без да се обръща назад. Щеше да бъде хубаво професор Снейп да остане, помисли си тя. Никога не се беше чувствала толкова самотна досега.

Дрънкало Брой мнения : 401

На другата сутрин Джейн почти се успа за закуска. Толкова много й се спеше, че можеше да си остане в леглото чак до вечерта, помисли си тя. Обаче будилника й беше на друго мнение. С викове "Ставай, Джейн" той все пак успя да я изкара от леглото, за да пристигне почти навреме в Голямата зала.
Когато слезе долу, залата вече беше почти пълна, а на Височайшата маса беше останало само едно свободно място между професорите Снейп и Флитуик. Когато стигна до масата, Джейн учтиво поздрави тях, професор Дъмбълдор и професор Макгонагъл и седна на мястото си. Все още недосъбудена, Джейн грабна най-близката до нея чиния, която се оказа пълна с бекон, и започна да яде. Беше минало толкова време от последната й година в Хогуортс, че Джейн почти беше забравила колко вкусна може да бъде храната тук. След като с удоволствие изяде порцията си, тя започна да се интересува от новините в училището.
- Ето тази пасмина там са нашия дом. - посочи професор Флитуик към дългата маса в дъното на залата. Ъндед кимна и се вгледа по-внимателно в децата, които тъкмо дояждаха закуската си на Рейвънклоуската маса.
- Тихички са. - колебливо отбеляза тя и намести очилата на носа си. Самата тя трудно можеше да забрави шумотевицата, която обикновено се вдигаше от Рейвънклоуци, когато сядаха да ядат.
- Да, сега са тихи - потвърди Флитуик. - Приготвят се за училище. Ти само ги виж следобед и пак ще си поговорим. След като си напишат домашните, направо озверяват.
- След като ги напишат - това е важното. - каза Ъндед спокойно и се пресегна да си вземе един ментов бонбон
- Съветвам те да обърнеш внимание на втората част от изречението на професора. - включи се в разговора Снейп - Моите са малко буйни, но са си така постоянно. Докато вашите... Е, наблюдавай ги внимателно днес и ще разбереш.
- Може би трябва да им измислим някакво занимание. - предложи преподавателя по вълшебство - Може би някой нов магически кръжок или нещо такова.
- Добра идея, професоре. - отвърна му Ъндед - Ще помисля по въпроса.
В това време професор Дъмбълдор беше станал от мястото си и се беше приближил до тях, без да го усетят.
- Колеги, - прокашля се той - време е да отидете да раздадете програмите на нашите подопечни.
Тримата светкавично прекратиха разговора си и се обърнаха към него. Директора връчи на Снейп и Флитуик два големи наръча с учебни програми и след това тръгна към другия край на масата да даде останалите програми на Спраут и Макгонагъл. В това време професор Флитуик се обърна към Ъндед:
- Джейн, ще бъдеш ли така добра да им раздадеш програмите. Нещо се обажда артрита ми днес и ще се радвам, ако можеш да ме отмениш.
- Разбира се, професор Флитуик. - отговори тя, пое купчината пергаменти и забърза след професор Снейп.
Когато се приближи към масата на Рейвънклоу, учениците започнаха да си шушукат възбудено.
- Нима имаме нов ръководител? - чудеше се едно русокосо момче
- Че Флитуик си е тук, за какво ни е нов?
Джейн се приближи към тях и като се направи, че не ги чува, започна да раздава програмите.

* * *

Когато Джейн се върна на Височайшата маса, в ръцете й бяха останали само два пергамента със заглавия "доцент Ъндед" и "професор Флитуик". Тъй като другите учители се бяха увлекли в разговор за бунта на таласъмите и село Хогсмийд, тя мълчаливо седна на мястото си и подаде единия пергамент на учителя по вълшебство. Джейн разсеяно разглеждаше програмата си, слушайки разговора, когато изведнъж пред очите й попадна квадратче с надпис "Вторник, първи час: шести курс, Рейвънклоу". Че това беше след няколко минути. Дори можеше вече да е започнал, помисли си Джейн и се изправи на крака, но след като се огледа наоколо и установи, че никой още не е напуснал Голямата зала, с облекчение си каза че сигурно има още малко време.
И наистина, минаха поне още няколко минути, преди една от преподавателките, професор Спраут, да се отправи на занятие.
- Е, колеги, аз трябва да тръгвам. - каза тя и напусна масата
- Ще се видим на обяд, Помона! - отвърнаха й няколко от учителите, след което продължиха дискусията. Ъндед припряно приглади одеждите си с ръце и след като хвърли един поглед на джобния си часовник, също стана от мястото си.
- Накъде, Джейн? - попита професор Снейп, внезапно забравил за разговора си
- Влизам в час след петнайсет минути. До после! - отвърна му Ъндед и припряно излезе от Голямата зала. По пътя изпревари няколко ученика, които явно също отиваха на занятие и се насочи право към преподавателската тоалетна. Внезапно я беше обзело вълнение заради предстоящия час и Джейн си даде сметка, че не може да отиде в кабинета си, преди да се успокои достатъчно. И тъй като времето й беше изключително ограничено, тя нямаше какво друго да направи, освен да свали с една ръка очилата си, а с другата обилно да наплиска лицето си с вода.
"Успокой се, Джейни", помисли си тя, "не е нищо по-различно от концерт". Възвърнала донякъде самообладанието си, Ъндед се изправи в целия си 160-сантиметров ръст пред умивалника и се погледна в огледалото. "Истински таласъм", каза си тя наполовина ужасена, наполовина развеселена, "няма защо да се чудиш, че професор Снейп така се уплаши вчера. Аз също бих се постреснала, ако не се познавахме твърде добре от поне 30 години". Отражението й намигна весело, а Джейн притеснено започна да заглажда косата си с вода.
След като приключи и с това, Ъндед погледна към часовника си и бързо осъзна, че е на път да закъснее за часа си. Излезе забързано от тоалетната и като се увери, че няма никой друг в коридора, тя запретна полите на мантията си и се затича към стълбището.

Дрънкало Брой мнения : 401

Глава втора

Ученици и учители

Изправена до катедрата в кабинета по Защита срещу черните изкуства, който се намираше на първия етаж на замъка, Джейн усещаше поне двайсет любопитни погледа върху себе си. "Така, успокой се и почни да говориш", помисли си тя. И за нейно учудване, точно това и направи дори след по-малко от минута.
- Здравейте, ученици. - каза доста спокойно тя и леко се усмихна - Аз съм доцент Джейн Ъндед и ще ви преподавам тази година по предмета Защита срещу черните изкуства.
Тя леко махна с магическата си пръчка по посока на малката купчинка натрошени тебешири, оставени на бюрото и едно парченце се устреми леко към дъската. След като написа "доцент Дж. Ъндед", тебешира остана да виси неподвижно във въздуха, което направи сериозно впечатление на аудиторията. Джейн бързо усмири вълненията, като потропа по бюрото с пръчката си и продължи да говори:
- Вие започвате шестата година от обучението си и всяка година сте имали честта да учите при различен преподавател. Погледнах резултатите ви на СОВА и бих казала че са задоволителни, ако не бяхте от Рейвънклоу.
Всъщност Джейн беше много разочарована от резултатите им, неподобаващи дори за дом Хафълпаф, но предпочете да не го казва на всеослушание. Може пък вината да не е само тяхна, каза си тя.
- Макар и разнородни, предполагам сте получили много полезни знания през тези пет години. И за да мога да се ориентирам по-бързо, предлагам двама от вас да дойдат пред катедрата и да демонстрират поне част от наученото под формата на дуел. Моля желаещите да вдигнат ръка, а аз ще посочвам.
Джейн огледа внимателно внезапно притихналата стая, но не забеляза нито една вдигната ръка. Докато се чудеше какво да прави при тази отчайваща липса на инициатива, Ъндед видя едно момиче с вързана на опашка руса коса, седящо в дъното на стаята, което колебливо устреми ръката си към тавана.
- Много добре, госпожице...
- Лили Смит. - каза бързо момичето
- Очевидно ще трябва да се дуелирате с мен, освен ако някой от останалите не изяви желание. - Ъндед хвърли кратък поглед към учениците си, докато потропваше с пръчката по показалеца си. - Не? Е, добре тогава. Обещавам да не хапя.
Класа се разсмя, а групичка момичета, седнали в другия край на стаята, започнаха оживено да обсъждат нещо.
- Моля, дами! - заканително изрече преподавателката - За тази цел си има междучасия, доколкото помня.
"Снейп номер две", изсъска тихо едно от момичетата, но Джейн я чу много добре. Какво ли беше направил професор Снейп, за да заслужи подобна репутация? Съвсем не й изглеждаше лош. След като всички замлъкнаха, Джейн обърна поглед към малката Лили Смит, която нервно въртеше пръчката си и от нея към дъската прескачаха сноп цветни искри. Ъндед й отправи една кратка усмивка и обяви правилата:
- Можеш да използваш всички магии, за които се досетиш. Само гледай да не подпалим нещо. От своя страна, аз ще се ограничавам предимно в материала от миналата и по-миналата година, взет по Защита срещу черните изкуства и Вълшебство. Готова ли си?
Момичето кимна. Джейн й се поклони леко над върха на пръчката си, Лили направи същото. Джейн високо преброи до три. Дуела беше започнал.
Няколко минути двете се гледаха преценяващо. Джейн реши да атакува с просто заклинание и като насочи пръчката си към момичето, произнесе високо и отчетливо:
- Експелиармус!
- Протего! - моментално й отговори Лили и летящия към нея сноп светлина мигом изчезна - Инкита Инфламаре!
Джейн реши, че предупреждението за подпалването очевидно не само не е изпълнило предназначението си, ами дори е дали идея на момичето с какво да я атакува. Поне Лили беше изобретателна.
- Агуаменти! - извика Джейн и спря огненото кълбо, преди да е опърлило нещо. Водната струя обаче се оказа толкова силна, че стигна почти до Лили.
- Импервиус! - извика момичето, малко преди да я облее - Муфлиато!
- Протего. - спокойно изрече Джейн и отби сивкавия лъч - Инкацерус!
След като и въжетата бяха отблъснати, Джейн реши да атакува с нещо по-просто. Знаеше, че много хора се издънват точно на простите заклинания и реши да изпрати на Лили:
- Риктосемпра!
- Интерзия! - пред момичето бързо се появи малък щит, който спря заклинанието, но Джейн вече беше готова със следващото:
- Лумос Солем!
- Нокс! - бързо изрече Лили. Джейн се усмихна - битката ставаше все по интересна. Дори учениците бяха станали от чиновете си и се бяха наредили покрай катедрата да наблюдават.
- Алкохоликус! - извика Джейн. Няколко деца се засмяха, а Лили побърза да каже противодействащата.
- Конфундус! - беше следващата магия на Лили. Джейн бързо я отби и изстреля нова:
- Мобиликорпус! - момичето очевидно не я помнеше и се издигна няколко метра над пода, но все още стискаше пръчката си в ръка.
- Патрификус тоталус! - на Джейн й отне доста усилия да отблъсне магията, но бързо изпрати нова:
- Берект! - извика тя
Момичето беше поразено от синия лъч светлина и изтърва пръчката си., която падна на земята и от нея започнаха да излизат многобройни копия.
- Е, аз се предавам. - рече тъжно Лили, като наблюдаваше поне десетте магически пръчки на земята.
- Не се притеснявайте, госпожице Смит. - укоражи я Ъндед, докато меко я спускаше към земята - Повечето хора трудно се справят с това заклинание.
За радост на учениците, Джейн присъди цели петнайсет точки на Рейвънклоу, преди да изпрати Лили да си ходи. След това строго се обърна към останалите:
- Така и така сте станали, подредете се по двама един срещу друг. Искам да ми демонстрирате частта със заклинанията "Инкацерус" и "Риктосемпра".
Ъндед избута чиновете до стената с един замах на магическата си пръчка и няколко секунди по-късно повечето от учениците вече се търкаляха на земята - половината заливащи се от смях, а останалите обвити здраво от тънки въжета.
- Както направихте? - вайкаше се Ъндед, докато минаваше между тях и разваляше заклинанията - От вас се очакваше да ги обезвредите, а не да се омотаете в тях. - и тя погледна сърдито към един ученик, лежащ на земята здраво стегнат от нещо като лиана. - Фините инкантатем!
- Хайде, наредете се пак. - подкани ги Джейн, след като всички бяха освободени от въжетата и заклинанията - Ще ми показвате бавно, един по един, за да мога да ви коригирам навреме.
Останалата част от занятието мина в поправяне на движенията на учениците, показване на правилното произношение и насочване, докато практически всички се научиха да прилагат заклинанията. Поне схващаха бързо, помисли си Джейн утешително. Явно просто не е имало кой да ги научи. За тяхна голяма радост, скоро Джейн ги пусна и отиде в малкия кабинет да подготви следващото си занятие с четвърти курс на Хафълпаф. Въпреки че направо я заболяваше главата, само като си представеше колко ли зле щяха да се справят.

* * *

Няколко часа и две занятия по-късно Джейн вървеше уморено към Голямата зала. Толкова се беше забавила с няколко от може би най-бездарните на всички времена, че й се беше наложило да пропусне обяда. В резултат на което сега беше толкова гладна, че сигурно щеше да се справи без проблем с две-три порции. Но колкото и да беше изтощена, Ъндед се радваше че за пръв път от толкова години е свършила нещо полезно и конструктивно, вместо само да бяга и да се крие. Колко време й отне, помисли си тя, да престане да бяга и от сянката си и вместо това да дойде в Хогуортс.
Джейн с удоволствие се настани на мястото си и поздрави съседите си, докато си сипваше от няколко ястия. След като изяде с удоволствие пая си с месо, голямо количество запечени картофки и салата, които обилно поля с тиквен сок, Джейн започна да си приказва със Снейп и Флитуик. Скоро всички се бяха нахранили и Голямата зала се изпълни с веселие и смях. Учениците също бяха започнали да разговарят и да си разправят шеги, като се надвикваха един друг над масите. Само от масата на Рейвънклоу се чуваше някаква ужасна врява. Джейн учудено отправи поглед натам и се вгледа внимателно, приковала поглед в няколко странни гледки. Тя с очудване наблюдаваше планината от торта, която няколко ученици си бяха направили, над която се рееше кана с тиквен сок. Наблизо петима Рейвънклоуци си подхвърляха всепомниче, а изпод масата мяучеше много объркана котка.
Ъндед извърна очи от масата на Рейвънклоу, защото усети нечий поглед да се забива настойчиво в нея и се оказа очи в очи с тържествуващото изражение на лицето на професор Снейп.
- Предупредих те. - каза той с престорено назидателен тон и леко се усмихна
Джейн измънка нещо и се обърна към професор Флитуик, който също наблюдаваше учениците с отегчен поглед.
- Всяка вечер е така, Джейн. - обясни той равнодушно - Ей сега ще ида да обърна внимание на префектите да им се поскарат.
Джейн се сети за сутрешния си разговор с Флитуик и изведнъж й хрумна идея:
- Професоре, мисля че измислих нещо за кръжока.
- Много добре, Джейн. - професора се усмихна широко - Само да отида да им кажа, че вече започнаха да прекаляват.