Болничното Крило

На втория етаж се намира болничното крило.А там работи старшата сестра Мадам Помфри.Там учениците отиват,ако са болни,изпили са някоя погрешна отвара,контузени са,случило им се е нещо при дуел или просто,за да посетят приятел.Някой искат и съвет от Мадам Помфри за отвари или лекове.
Днес в болничното крило нямаше много хора.Край едно легло завесите бяха дръпнати.А край друго бяха натрупани няколко ученици,които разговаряха оживено с пациента.В дъното се намираше кабинета на Мадам Помфри.
Двойната врата се отвори.В болничното крило влезе...

Вратата на болничното крило се отвори с трясък.Вътре тичешком влезе Никол,захлупила лице с ръцете си.Щом я видя Мадам Помфри се завтече към нея.
-Какво се е случило?-попита старшата сестра,опитвайки да дръпне ръцете на момичето,за да види лицето 'и-Не трябва ли да си в час?-Мадам Помфри я заведе до близкото легло да седне.
Никол махна ръцете си и се разкри нещо ужасно:по лицето на момичето имаше мехури,някои пукнати,други-не,кожата ;и беше като изгорена и цветът 'и беше зеленикаво-кафяв.
-В час...по билкология-задъхваше се момичето-се опръсках с буботова гной.
-Седни тук и се успокой-каза лечителката-Ей сега идвам.
Мадам Помфри отиде в дъното на болничното крило и взе някаква кутийка с крем и бинтове.Върна се при Никол.
-Как се казваш-попита я Мадам Помфри.
-Слейър,Никол Слейър.
Мадам Помфри започна да маже раните на Никол с крема.След това обви едната част от лицето 'и с бинт и каза:
-Така е по-добе.до няколко дни съвсем ще се оправи.През това време недей да махаш бинта.Е,хайде тръгвай,че ще закъснееш за час!
-Довиждане и благодаря!-каза Никол.
-Довиждане!-отвърна Мадам Помфри.

Муди заедно с децата влязоха в кабинета.Те го поставиха в едно от леглата и Габриел даде на Мадам Помфри шишенцето!
-Какво по дяволите е това! Откъде взехте тази отвара?
Мадам понфри беше шокирана!.....

Дрънкало Брой мнения : 401

В болничното крило настана суматоха. Докато мадам Помфри си приказваше с професор Мууди, влязоха двама ученици, понесли нещо на ръце.
- Какво става, кой е пострадал? - беше първата реакция на старшата сестра
- Това е Джейн от Рейвънклоу. - каза едното момче - Припадна в час. Идея си нямаме какво й е, но госпожата много се уплаши.
Една от професорките, останала досега незабелязана сред учениците, извиси глас:
- Ще се оправи ли? Имате ли нужда от помощ?
- Да, да. Надявам се, че не е сериозно. Сега моля всички да напуснат. Пациентите имат нужда от почивка.
Мадам Помфри бързо посочи вратата на посетителите и се зае да рови в едно шкафче с лекарства. Половин час по-късно Джейн беше свестена и сестрата я гледаше строго право в очите:
- А сега ще ми кажеш ли какво точно си правила, та да припаднеш точно посред час?
- Припаднала съм? - ако можеше, момичето сигурно щеше да се изчерви, но беше твърде бледа. - Ами, предната вечер реших да почета и не можах да легна да спя, тази нощ трябваше да уча и ползвах една отвара.
- Така значи. - мадам Помфри скръсти ръце на кръста си - Знам как да те излекувам. Само съжалявам че директора не разрешава боя с пръчка в училище.
Скоро момичето държеше в ръцете си чаша, пълна с течност със странен цвят и я надигна под строгия поглед на сестрата. След като я изпи, веднага прежълтя, после стана синя, и накрая задавена започна да кашля.
- Това ти е за висенето по нощите. Довечера ще ти дам още.
Джейн гледаше нещастно.

Тъй като Мадам Помфи се беше отдалечила, за да поледне момичето всички чакаха около Муди.След като ученичката беше прегледана, старшата сестра отиде в една от стичките и се забави.Габриел отиде при нея, като по пътя хвърли поглед между завесите. Застана на вратата на помещението и почука леко, за да и обърнат внимание:
-Извинете, знам че сте много заета, но този господин, който и да е е ранен и губи кръв. Ако бъдете така любезна бихте ли го прегледали?

Мадам Помфри се обърна.
-Разбира се-отвърна старшата сестра-Точно сега приготвям една отвара,която може да му помогне.
Двете тръгнаха към Муди.Мадам Помфри каза:
-Ще ми разкажеш ли какво стана преди да дойдете тук?
Габриел кимна и разказа всичко на Мадам Помфри.Лечителката отиде до Муди и му даде да отпие от една виолетова отвара.
-Не... искам!-задъхваше се Муди и се въртеше в леглото.
Но той беше прекалено слаб и накрая се предаде.След това Мадам Помфри попи кръвта от раната на Муди и я намаза с зеленикав и миризлив крем.Муди се поразмърда недоволно.След това старшата сестра каза:
-Хайде излизайте всички!Пациентите имат нужда от почивка!-някои от децата недоволно излезноха,но други не.Мадам Помфри се ядоса:
-Веднага излизайте!Казах,че пациентите имат нужда от почивка.Лечителката тръгна след посетителите като ги подканваше да побързат.След като всички излезнаха Мадам Помфри отиде при Джейн и я попита:
-Е,Джейн как си сега?
-По-добре предполагам-отвърна смутено момичето.
След това Мадам Помфри отиде при Муди и каза:
-Е това да ти е за урок!Слава Богу,че не отпи от отварата!
Мадам Помфри даде на Муди още малко от виолетовата отвара.Огледа се сега:всичко беше по-спокойно и болните можеха да си починат.
-Сега всички може да си починете-каза Мадам Помфри.
Огледа се пак.Джейн и Муди се бяха отпуснали в леглата си.Мадам Помфри отиде в дъното до кабинета си и започна да пише на един дълъг пергамент.

На Джен незнайно от какво изведнъж започна да я боли много силно главата . Беше далече от болничното крило, но когато Ванеса я видя, отиде веднага с нея до болничнто крило на мадам Помпфри. Двете момичета зачакаха своя ред ... Най-накрая Ванеса извика:
- Извинете мадам Помпфри дали ще може само за минутка да погледнете Дженифър, тъй като изключително много я боли главата!!!

Гост

...Двамата рейвънклоуци влетяха в стаята, носещи на ръце Брайън. Веднага щом чу вратата да се отваря, старшата сестра излезе от малкото си помещение и каза:
-Какво стана?
-Задави се!
-Лесна работа!Анапнео!
Отново нищо не се случи. Сестрата се изненада и пребледня.
-Проклятие! Някой му е направил магия за задавяне.
Жената си сложи набързо защитни ръкавици. Започна да натиска врата на Брайън, докато парчето ананас не се показа. Измърмори нещо и то изчезна. Момчето започна да диша леко и отвори очи.
-К-к-какво стана?
Служителката побърза да отговори:
-Проклятие.Спокойно, сега си добре.
Единият рейвънклоуец попита:
-Как си, приятел?
-Мисля че съм добре-усмихна се Брайън.
-Чао, ние отиваме на час.
-Довиждане, и благодаря!
Сестрата отново се намеси:
-Можете да стоите двадесет минути, не и повече. Момчето има нужда от почивка!Тази нощ ще остане да спи тук.
Двете момичета кимнаха. Сестрата се прибра в стаичката си. Тогава....

Хелън прибута един стол до леглото на Брайън, седна и каза:
-Да знаеш как се уплаших! Изглеждаше ужасно!
-Не знам, не помня нищо - отвърна Брайън.
-Предполагам, след магията, която са ти направили... е, добре, аз ще тръгвам да не закъснея за часа по древни руни...приятна почивка! - с тези думи момичето стана от стола, взе си чантата и се затича към вратата, когато...

Томас беше чул за случилото се със неговият съученик и реши да го посети.Момчето успя клед кратки указания да намери болничното крило и запъхтян влезе във помещението.Тъкмо когото млизаше,едва не се сблъска със едно момиче,което успя да се отмести встрани.Хафълпафецът реши да се извини и използва случая,за да се запознаят.
-Здравей!-отвърна момчето.Извинявай,че едва не те блъснах,но нисках да видя Брайн.
-Чул си значи?-многозначително попита момичето.Радвам се,че негов приятел идва на посещение.Аз се казвам Хелън и съм Рейвънклоу-представи се тя.
-Приятно ми е да се запознаем-отвърна момчето.Томас Грант от дом Хафълпаф-представи се той.
-Радвам се,че се запознахаме-отвърна Хелеън.А сега трябва да бързам,защото имам много работа.След като се сбогуваха,тя хукна навън,а Томас се отправи към болният си приятел.Хафълпафецът взе един стол и седна до него.
-Здрасти,приятел-поздрави го угрижено Томас.Как си?
-Като се има предвид резултатът от всичко случило се,мога да кажа че съм добре-отвърна Брайън.
-Болничната сестра каза ли ти,кога ще излезеш оттук?-попита Томас.
-Каза ми,че трябва да постоя за няколко дена,докато всичко отшуми-отвърна рейвънклоуецът.
-Това е скучно да седиш неподвижен във леглото,но щом е за твое добро трябва да изълняваш-каза момчето.А какво точно се случи?
-Ето какво стана-и Брайън започна да описва инцидентът,който го е вкарал във болничното крило.

Анн още не беше излязла от стаята. Тя стоеше опряна на рамо на една стена и гледаше с презение хафълпавеца. Освен това се усмихваше злобно, самодоволно. Тя съжали милиони пъти, че Стелла Старк сега не беше тук. Ех, толкова щеше да е забавно...
- Анн? - откъсна я от мислите й Брайън. Тя тъкмо си представяше как със Сти прибиват от бой... някой си... - Още ли си тук? Помислих, че излезе с Хелън.
- Очевидно още съм тук. - отвърна рейвънклоуката и с бавни стъпки тръгна към вратата - Е, Брайън, радвам се, че се оправи. Аз обаче ще тръгвам. Тук е адски скучно... По-късно със Стелла може да наминем... - Тя смигна на Томас и изхвърча по коридора.

Гост

Когато и Том най-сетне излезе, Брайън се почувства много по-дборе. Вече можеше да си тръгне когато пожелае. Стана от леглото, дръпна завесите и се преоблече. Когато беше напълно готов след пет минути, почука на вратата на малката стаичка. Мадам Помфри излезе и запита:
-Ще се тръгваш ли вече?
Момчето отвърна:
-Да добре съм, много ви благодаря за грижите.
Жената се подсмихна и каза:
-Пак заповядай.
Брайън пожела довиждане и излезе през двукрилата врата. Сега искаше да разговаря само с приятелите от неговия дом..