Общата стая на Хапълпаф

Добре дошли в общата стая на Хапълпаф. Паролата е блатен трол. :!:




Общата стая на Хапълпаф е много уютно и приятно място. Тя бе широка и резбована с различни флорални
мотиви.Креслата бяха направени от орех и бяха много здрави. Удобна с красиви украси, библиотека, голяма камина пред което учениците си пишат домашните или да си говорят. Камината
беше направена от лунен камък,който изолираше много добре огъня.

Ми пишеш какво прави героя ти в докато е в общата стая под формата на РП. Та....


Блатен трол.

Дилен влезе в общата стая. Вътре нямаше никого. Странно. Първият и ден тук и нямаше никого с кого да се запознае. Това малко я натъжи, но не за дълго защото в този момент в стаята се повяви.....

След като беше си закупил всичко необходимо за училище,Томас реши,че е време да се прибере в Хогуортс и да намери общата стая на Хафълпаф,където всички първокурсници от дома се събираха.Отначало малко се обърка,тъй като не знаеше къде да търси стаята,но след като двама третокурсници обясниха посоката,той тръгна към подземията,слезе по стълбите,зави във вдясно и се намери точно пред една много красива врата позланета със диаманти и боядисана в жълто.Томас погледна насреща и видя надпис Хафълпаф и след като каза паролата Блатен трол,той влезе вътре.Той се озова в стая подредена със много вкус и изящество.Беше запалена камината и толината се носеше навсякъде.Имаше голяма библиотека,където навярно ще си пишем домашните,помисли си Том.И точно в този момент той видя едно момиче,което беше с гръб към него и търсеше дали има още някой в стаята.След като събра смелост,тръгна към нея еи реши,че е време да се запознаят.
-Здравей!-промълви тихо той,боейки се да не би да я изплаши.
Момичето се извърна и беше малко стресната,но след като се успокои каза:
-Здравей!Извинявай,че така се уплаших,но бях се загледала в стаята и не се усетих.
-Не се безпокой и аз се стряскам често,така че е не е нещо ужасно.
Настъпи кратка пауза,през която те се гледаха и никой от тях не знаеше какво да каже.
Тогав Томас се престраши,усмихна се на момичето и й подаде ръка:
-Нека да се запознаем.Много ми е приятно!Аз се казвам Томас,а ти?
Момичето също му се усмихна,подаде му ръка и каза:
-Аз съм Дилен и много се радвам,че намерих някой с който да си говоря.От два дена съм тук и ми беше малко тъжно,че съм сама.
След което двамата се уговориха да излязат да разгледат замъка по-късно.

След малко лутане из коридорите на замъка Кароана най-после беше открила къде се намира общата стая на дома й. След като каза паролата, която по-рано беше научила от един префект, тя прекрачи прага на стаята, която се разкри пред нея. Дъхът на момичето беше спрял и тя трескаво стрелкаше с очи всичко пред нея. Вълнението й беше толкова голямо, че първоначално дори не забеляза двамата й съученици, които стояха в единия край на великолепната стая. Когато най-после тя ги видя се отправи към тях с усмивка:
-Здравейте, аз съм Кароана, или накратко Кара. Приятно ми е да се запозанем

- И на мен ми е пирятно. Аз съм Дилен. - каза момичето. - Нова ли си тук. Аз да. Ако искаш може да се разходим и з училището. Искаш ли?

-Да, точно пристигам. Разбира се, че бих искала да се разходим. Умирам от нетърпение да обиколя целия замък. Брат ми толкова ми е разказвал за него-отвърна ведро Кароана
Точно когато двете момичета тръгнаха да напускат стаята видяха, че момчето което беше стояло до тях преди малко вече го нямаше

След като свършиха часовете по биокология,Томас се отправи към общата стая на Хафълпаф,за да си отдъхне от тежкия час и да се отпусне за малко.По пътя си срещна свой познати от други домове,поговори си с тях и се запъти към подземията.Когато пристигна пред вратата,той каза паролата и влезе вътре.Стаята беше почти безлюдна със изключение на две момчета,играящи със избухващи карти на съседни маси и момиче,което беше се разположило на едно кресло,близо до прозореца и явно заинтригувана от книгата не вдигна глава.Той за пръв път я виждаше и затова реши да се запознае със нея.След като си остави чантата със учебници на дървената масичка,плахо се запъти към нея.
Томас малко колебливо и нерешително се обади:
-Ъ...Здравей!Ти навярно си от скоро си тук,защото не съм те виждал в началото.
Като изрече тези думи момчето се запъна и зачака какво ще у отковори момичето.
Тя вдигна глава нагоре и след като го изгледа със интерес му отговори:
-Радвам се да се запознаем.Казвам се Лия и преди не повече от четири дена съм във училище.Затова досега не сме се засичали и от друга страна за пръв път се запознавам със момче.Как се казваш?

-Приятно ми е да се запознаем.Казвам се Томас и се надявам да не съм ти досадил със нещо.
-Недей да се тревожиш за това.Напротив радвам се,че се запознахме и се надявам по-често да се виждаме-каза Лия.
След което поговориха си няколко минути,а после Томас се отправи към двора,а Лия остана във стаята и продължи да чете книгата.

Саманта слезе от стълбищата водещи към спалните помещения на момичетата.Огледа се из общата стая.Тука наистина много й харесваше и беше доволна,че е избрана за този дом.Имаше две момчета,играещи на избухващи карти.Тъкмо тя минаваше покрай масата,където те играеха,отправена към дупката в стената,когато чу едно от тях да се смее победоносно.Тя хвърли един бърз поглед към играта им и видя,че именно изсмялото се момче побеждаваше.
'А сега-към Голямата зала...' си помисли момичето,като се обърна към дупката в стената.Тя тръгна да върви натам,когато..

Томас се запъти към общата стая,след като току що бешше направил сутрешната сиразходка на двора.Момчето се чустваше доста ободрено и си тананикаше тихо ,докато вървеше към стаята.още не беше гладен,а и искаше да види дали има някой във общата стая,за да си поговорят.Томас пристигна до стаята и като застана пред нея каза паралота:Блатен трол.В същият миг вратата се твори и той влезе вътре.Тъкмо прекрачваше,когато едва не се сблъсква със някакво момиче,което се показа от дупката във стената.Момичето се стресна и понечи да се извини,но той я прекъсна и започна разговор със нея.
-Здравей!-каза първокурсникът.Извинявай,ако съм те ударил,но бързах към стаята и не те видях.
-Няма нищо-отвърна непознатото момиче.Аз съм виновна,защото тъкмо се отправях към Голямата зала и не обрънах внимание кой влиза във общана стая.
-Приятно ми да се запознаем-отвърна Томас.Аз се казвам Томас Грант,ти как се казваш?-попита първокурсникът момичето и зачака отговорът й.

-Саманта- каза Сам с усмивка и забеляза че са застанали точно на входа/изхода от Общата стая затова предложи да отидат някъде по-настрани.
-Добре-съгласи се Томас и те отидоха да седнат на креслата пред камината.
-Та...-започна Сам леко притеснено и накрая въздъхна тежко.-Честно да ти кажя незнам какво да те попитам...
Томас се изсмя на това и Сам се усмихна отново.
-Няма проблеми-каза момчето с широка усмивка-и аз тъкмо си мислех с какво да подхвана разговор...
-Еми...искаш ли да отидем към Голямата зала?..-предположи момичето-Тъкмо може да намерим някаква тема за разговор..

На Томас му беше приятно да разговаря със Сам и щом чу предложението й,той със радост прие:
-Това е добра идея-каза първокурсникът.Но преди да отидем към Голямата зала,имам да свърша една работа.Ще ме изчакаш ли?-попита я той.
-Естествено-каза Саманта.Имам достатъчно време,така че спокойно мога да те изчакам.Хайде,тръгвай-родкани го момичето и без да чака покана Томас се отправи към помещенията на момчетата,където трябваше да потърси едно нещо.
На първокурсникът не му отне много време и скоро се върна при Саманта,като държеше една кутия във ръцете си.
-Какво е това?-полюбопитства момичето.Много е красива,а изработката й е перфектна.
-Няма нищо да ти кажа-загадъчно отвърна момчето.Ще изстраиш малко,докато отидем във Голямата зала и тогава ще ти разкажа всичко за тази кутия.
-Явно,че ще почакам малко-отговори Саманта и след като му се усмихна,двамата със Томас се запътиха във весело настроение към Голямата зала.

Рейвън цял ден обикаляше замъка и беше много уморена. Нямаше търпение да се запознае с някой. Първо мина през момичешката спалня, но там нямаше никой. После реши да отиде в Общата стая. На влизане се сблъска с едно момиче.
-Най-сетне някой, скойто да се запозная!-Мислеше тя.
-Здравей!-Поздрави момичето.
-Здрасти!-отговори и тя.
-Аз съм Хайди.
-Рейвън, приятно ми е. На кои предмети се записа?

-Извинявай!Не те видях!-Каза Хайди и погледна Рейвън мило.
-Няма нищо!Случва се и аз не те видях!-Отговори момичето.
-Как си ударили се някъде?-Попита притеснено Хайди

-Не, добре съм! Искаш ли да се поразходим?-Попита малко смутена Рейвън.
-Би било чудесно!-Отговори весело Хайди.
-Ти избери мястото. Не познавам много добре замъка.-Малко притеснена смотолеви Рейвън.

-И аз не познавам много добре училището,но съм чувала,че имало някакъв Вълшебен фонтан.Ако искаш може да отидем там?-Попита Хайди,но когато се обърна видя,че Рейвън я няма.

След сбълсъка със непознатото момиче,Томас изипта някаква болка във рамотото. Първокурсникът въобще не беше я видял,а тя от своя страна севтурна толкова бързо,че едав не го събори.Доста странна среща,от кой дом ли беше питаше се той,докато се отпарви към общата стая .Денят беше прекрасен за разходка,но той предпочете да остане малко на спокойствие и да се наслади на тишината.Когато се озова вътре,изненадващо видя старата си познайница от залата,заедно със друго момиче и двете разговаряха доста оживено. Томас влезе тихомълком и без да го забележат отиде до кафявато кресло,взе си една книга и започна да чете.Беше му любопитно ко й са тези момичета,но реши да и зчака и се зачете във четивото,което беше приключенски пиратски роман.

-Блатен трол.-каза Рейв.
Когато Рейвън и котката и влезнаха в Общата стая, беше празно. Май всички още спяха. Или поне момичетата. Рейвън пусна Ейми на земята и седна на един стол.
-Какво правиш тук?!-попита Рейвън?-В багажа ми ли се вмъкна? Незабавно те връщам вкъщи! И на мен ще ми липсваш, но не можеш да останеш тук! Бързо, да не те види някой!-каза Рейвън и излезе от замъка.

Рейвън носеше голяма камара дебели книги и едва успя да каже "Блатен трол" преди да влезе в Общата стая. Тя беше пуста и Рейв стовари книгите на една маса и седна да си отпочине. След малко ги подреди ги в купчина и започна да ги разглежда. Всички книги бяха свързани по някакъв начин с метаморфмагията. Рейвън наскоро бе открила, че несъзнателно, когато се развълнува косата и става тъмносиня и искаше да разбере дали това е случайно или е метаморфмаг. Най-сетне откри по-интересно заглавие: "Как да разберем дали имаме способностите на метаморфмаговете". Рейв тъкмо се канеше да я отвори и в стаята влезна...