Алис Уилър [преподавател]

Възраст : 27 Брой мнения : 47

Алис Уилър
22 години

Външен вид

Алис изглежда обикновена 22 годишна жена и не се откроява с някакъв специален чар. Единственото нещо, което хората първоначално забелязват у нея са очите й - сини, големи и дълбоки. Те са оградени от дълги, но не много гъсти мигли. Веждите й са тънки и извити.
Лицето на Алис е леко продълговато, с меки черти. Много често на него не е изразена никаква емоция. За да се разбере душевното й състояние човек трябва да се вгледа в очите й. Когато е щастлива в тях се появява лек блясък, а понякога устните й се извиват в малка, едва забележима усмивка. Много рядко тънките й розови устни се извиват в широка усмивка, разкривайки белите й равни зъби. Но когато Алис е нещастна и наранена много често свежда поглед и очите й придобиват воднисто син цвят. Понякога подчертава очите си с лек грим.
Алис има нормален и прав нос.
Чуплива и руса коса се спуска нежно по раменете й. Челото й е малко по-дълго от обикновено, но тя умело го прикрива с дълъг бретон.
В сравнение с връстниците си, Алис е висока за възрастта си. Фигурата й е слаба, стройна и изглежда добре поддържана, но въпреки това тя не се занимава със спорт, дори не иска и да чуе за него. Много хора са се чудили на това как има добре поддържано тяло, но не спортува. Но и Алис не знае това.

Характер

На пръв поглед Алис изглежда кротка, но всъщност е с доста променлив характер. Непредсказуема и избухлива е. Ту изпитва съчувствие към хората около себе си, ту се държи ледено студено с тях. Те често не я разбират, но след като я опознаят научават каква всъщнот е. Има мигове, в които Алис е тайнствена и загадачна. Тези, които не я познават могат да си помислят, че тя е студена и самовлюбена, но ще се излъжат.
Но дълбоко в душата си Алис е нежно създание. Понякога е чувствителна и емоционална, но не показва тази страна пред всеки, а само пред най-близките си приятели. Към тях и изпитва съчувствие и винаги е готова да им помогне.
Тя е общителна и обича да се запознава с много хора. Понякога отношенията й с тях се развалят, но Алис намира начин да ги изглади. Има много приятели, които я подкрепят, но и тя им помага в нужда.
Алис е от хората, които, както се казва, летят в небето. Щом на хоризонта й се появи някоя нова идея и предизвикателство, веднага се пали. Винаги прелива от ентуасиазъм и вечен оптимизъм. Обича да мечтае и много често се оставя на вображението си.
Но това не означава, че Алис не е решителна! Никак даже. Реши ли нещо, никой и нищо не може да я спре и се бори за своето до край. Много често кипи от сила и енергия, които понякога предава на околните и те се заразяват от нейния ентусиазъм.
Като че ли в речника й не съществува думата "стеснителност". Алис е ентусиазирана и енергична личност, ковто изобщо не допуска срамежливостта да припари до нея.

История

Няма много информация за раждането, живота и семейството на Алис. Има само нейни мъгливи спомени, несподелени с никого.
Като цяло не може да се каже, че Алис има много щастлив живот. От както се помни живее в сиропиталище в Лондон, за това мисли, че е родена в английската столица.
За родителите й не се знае абсолютно нищо.
Според информацията в архивите на сиропиталището, забулена в черно наметало фигура е оставила бебе пред вратата дома. Единствената информация за името е златна гривна с надпис от вътрешната й част "Алис Уилър". Директорката е нямала избор и е приютила детето.
Животът на Алис в сиропиталището не е бил лек. Кой знае защо винаги е била отделяна от другите деца там. Въпреки всичките й опити да се сприятели не е намерила приятели в сиропиталището, за това е останала без такива там.
Може би и за това е започнала да нарушава всички правила и да си навлича наказания, неведнъж се е опитвала да избяга от сиропиталището, но без особен успех. Това още повече я отдалечило от другите деца там, но Алис вече не се интересувала от това.
Когато е на девет години се случва нещо странно. Докато се разхожда сама из двора късно вечер вижда нещо странно в съзнанието си - странни хора с черни наметала, голям замък и много деца с черни островърхи шапки. Уплашена, Алис споделя това на директорката, но тя само й се присмива и не й обръща внимание. Алис е обидена и решава вече да споделя чувствата си само на най-най-близките си хора и приятели.
Един ден, докато всички са били навън, а момичето е изкарвало поредното си наказание, затворено в стаята си, в сиропиталището се появил мъж с черно наметало. Тя го видяла през прозореца и застанала зад вратата на кабинета на директорката, докато мъжа говорел с нея. За изненада на Алис той дошъл заради нея!
Тя се върнала в стаята си, а малко след това на вратата се почукало. Директорката съобщила на Алис, че някакъв мъж иска да говори с нея и излезнала. Мъжът се представил като директор на Хогуортс и казал на момичето, че е прието в училището. Алис не повярвала и мъжът й разказал за някакъв магически свят. Кой знае защо тя решила да сподели за видението си и за нейна изненада, директорът я разбрал и казал, че това е признак за магическите й сили. Момичето с радост рабрало, че е вещица и няколко дни след това отпътувала за Хогуортс.
Скоро Алис разбира, че е чистокръвна магьосница, но родителите й остават тайна. Узнава, че в семейството й е имало ясновидци и тя е наследила част от тази дарба. За това, след като тръгва да учи в Хогуортс, се отдава на пророкуването.
През ученическите си години разбира, че покровителят й е пума.
Завършва Хогуортс с добри оценки, но няма големи планове за бъдещето си. Директорът го вижда и предлага работа на Алис като учител по пророкуване в училището. С радост тя прима.

Снимки

01. 07.
02. 08.
03. 09.
04. 10.
05. 11.
06. 12.

Одобрен!