Мишел Родригес Вайър [преподавател]

Мишел Родригес Вайър
23 ноември 1985
24 години

Външен вид:

Мишел Вайър е млада жена, който се откроява със силен чар и привлекателност. С дългата си рижава коса тя може да привлече вниманието ви и най-важното да го задържи достатъчно дълго, за да я запомните много време. Когато вятърът се заплете в косите ѝ се създава илюзията за полет на ято птици с необичаен цвят. Къдриците и се простират по перфектният и гръб нежно и деликатно. Очите и от друга страна са с точния отенък на небесното синьо, което понякога я кара да изглежда мъничко злобно. Това понякога ѝ създава проблеми, защото по принцип е мил и дружелюбен човек. Тънките ѝ вежди описват лека дъгичка над очите ѝ, а плътните ѝ устни разкриват снежнобели зъби, когато се усмихва. Мишел е със слаба, гъвкава и добре оформена структура, но не е от онези анорексични девойчета, които изпадат в нервна криза за всеки допълнителен грам отгоре. Тя се грижи добре за тялото си, но не е придирчива. Даже понякога забравя или чисто и просто от мързел да си лакира ноктите отново например и затова честно ходи с олющен лак, което според някои хора е недопустимо и ужасно. Обаче на нея това не ѝ прави впечатление. Често казва, че човек трябва да се чувства комфортно и удобно бьв собствената си кожа и да не се опитва да прилича на някого другиго. Защото в крайна сметка всеки човек е по своему оригинален и различен.

Характер:

По природа Мишел е изключително любвеобилен човек. Лесно се привързва към хората и ги заобичва и това честно ѝ играе лош номер, защото някой индивиди решават да ѝ забият нож в гърба. Много загуби е преживяла в живота си, но това, както тя обича да се изразява, я е направило по-силен човек. Но въпреки това и до днес си е толкова наивна и колкото преди 20 години, когато преживява първата сериозна загуба в живота си. За Мишел не може да се каже, че е слабохарактерна, макар че доста често изразява бурно емоциите си. Предпочита да се отдава на тях, когато е сама, защото никой не е длъжан да гледа страданието ѝ. Когато е сред хора, тя е мила и дружелюбна и често се усмихва. Има една единствена най-добра приятелка още от детството си, която по една случайност е и нейна първа братовчедка – Джесика. Двете си споделят страшно много неща и са заедно постоянно. Понякога е доста щура и обича да прави лудории, а точно лудориите въобще не липсват в ежедневието ѝ. Също така обича да прави екстремни неща, които малко хора могат и искат да ги направят. Общо взето иска да я приемат като необичайна личност и то не само заради външността, но и заради характера ѝ. Обича да спори и когато го прави го прави докрай, остоявайки своето. Може да се каже, че е голям инат, а и тя обича да казва, че именно заради ината е постигнала нещата, с които се гордее днес.

История:

Тъй като Мишел е необичайна личност и историята ѝ е необичайна. Пътят ѝ е осеян със страшно много загуби и трудности, които тя е преживяла благодарение на най-добрата си приятелка. Родена е във Франция, макар че името ѝ не е френско. Родителите ѝ – Жан Жак и Ана Лусия – ,и двамата чистокръвни, били страшно много щастливи, когато Мишел се родила, защото Ана не могла да има деца дълго време. Буквално преди раждането на Вайър родителите ѝ били напълно отчаяни и обмисляли вариянта за осиновяване. Но тогава се появила Мишел и светът им се озарил от новата надежда. Която обаче бързо залязла. Когато момичето било на четири годинки, нещастие сполетяло семейството. Родителите ѝ станали жертва на направо комичен инцидент. Ана Лусия често правила разни експирименти, но един ден нещо се объркало и от къщата им се чул ужасен гръм. И майка ѝ и баща ѝ загинали, а Мишел се спасила като по чудо. През останалата част от живота си тя живее при леля си Каръл и Джесика в Чикаго, САЩ. Без да знае Мишел била записана от родителите ѝ в ‘Хогуортс’ и когато писмото от училището идва момичето било страшно много изненадано, защото очаквала да посещава тамощното училище за магия и вълшебство.
На първи септември Мишел и Джесика отпътуват със самолет за Англия, а оттам с Хогуортс Експрес за училището. През цялото време Миш била страшно много развълнувана и очаквала с голямо нетърпение да пристигнат. Ученическите години на момичето преминават в пълно уединение. В пети курс тя изпада в депресия, заради многото подигравки, които съучениците ѝ правят, заради това, че няма родители. Тя се затваря в себе си и не иска да говори с никого, дори и с Джесика. Едва през средата на седми курс тя се оттърсва от този период и най-накрая стъпва на краката си. Оттогава тя е този човек, когото познаваме днес. Именно през седми курс тя се влюбва в замъка, многобройните стъпали, портретите и всичките магически неща там. Тогава и решава някой ден да се върне и да преподава на бъдещите ученици.

Допълнително:

Мишел няма домашни любимци, тъй като след многото смъртни случаи на животни, тя се отказва да гледа каквото и да било, дори и сова. Богъртът ѝ е мъртвата Джесика, защото тя не може да си представи живота си без най-добрата си приятелка.

Снимки

01.
02.
03.
04.
05.
06.

Одобрен^^ Много е хубав. Само че си направи нов учителски акаунт.