Име:Симон-Виктория
Джей дьо Сие Лаберто Блекроуз. Не харесва името си понеже е прекалено
дълго. Родителите й не могли да решат между Симон и Виктория и явно са
съчетали и двете. Това не й допада, но отдавна се е примирила.
Накратко: Симс(най-често), Вики(омразно), Монс(не е любимото й)
Прякор: Вампирката. Този прякор е известен още от детските й години заради размерите й, бледността й и държанието.
Години: Единадесет
Описание:
Изключително висока за възрастта си и винаги се е откроявала с това.
За сметка на това е много слаба, даже
може да се каже хърбава. Тялото й не може да се нарече красиво, но може
да се нарече страховито. Тежи едва 30 килограма. Това е в следствие на
продължителното недохранване. Фигурата й иначе е стройна, но не е
създадена за спорт. При по-тежък удар от нещо е напълно възможно да й
се счупи някоя кост, което се е случвало всъщност. Кожата й е бледа
точно като на вампир и това допринася за прякора й. Допринася и за
плашещия външен вид, който прогонва другите деца от нея или кара
по-големите да я нараняват. Тя никога не се зачервява или дори не
придобива някакъв лек тен. В лицето й има две неща, които блестят силно
и които карат хората, които я видят вечер,да смятат че е красив призрак.
Очите й са зелени и в тях има особен блясък, но никой не може да го
разбере. Косите й са сребристо руси и дълги до кръста. Рядко си прави
някакви прически понеже не е от фръцлите и за нея външния вид не е нещо
важно. Лицето й е издължено както тялото, но не толкова изсмукано- има малко закръгляне. Веждите й са естествено оформени и руси на
цвят, почти неличащи. Няма никакви белези и бемки по себе си, дори
лунички не са й се появявали.
Характер: Всички я мислят за странна,
може би защото си е такава, но за това са виновни много фактори.
Надарена е с блестяща логика и може да размишлява за няколко неща
наведнъж- нещо, което е неприсъщо за другите без да прекъснат миналата
си мисъл. Симс не може да понася повечето хора и страни от тях. За нея
е по-добре да е сама отколкото да общува с други, които не й допадат.
Не показв емоциите си и всички, които не са стигнали до нея, я мислят
за безчувствена. Малко са хората, които със сигурност могат да кажат че
тя реагира някак на някоя ситуация. Не е голям егоист, но когато си има
цел е склонна да я стигне по всеки възможен начин, дори и да нарани
другите. Не е стеснителна, защото не се срамува от себе си. Не изпитва
злоба към никого, защото това чувство предизвиква вършенето на
глупости, а тя се смята за умна. Склонна е да помага на хора, които не
умеят нещо, но те не трябва да й се натрапват. Французойката е искрена и никога не
крие мнението си за другите дори това да е за някой по-висш от нея. В
каквито и неприятности да я отведе живота, знае че ще се справи щом до
сега е оцеляла. Поради искреността си, тя изглежда прекалено рязка и от
тук произлиза мнението на някои- опасна. Истината обаче е че тя не е
склонна да напада, да се бори и изобщо към някаква форма на насилие.
Никога не мечтае за далечното бъдеще, а си поставя цели, които
изпълнява възможно най-бързо. Свързани са само с настоящето.Развитието
й в магията е най-голямата й цел. Никога не действа прибързано, това е
част от нея- да размишлява преди да извърши нещо.
Кръв:Чистокръвна
Местожителство:Дижон, Франция
История:
Още когато е била на няколко седмици е оставена пред вратата на
обикновено мъгълско сиропиталище. Била повита с черно одеало и до нея
имало торба с дрешки докато е дете. Сред дрехите имало и бележка с
цялото й име и бележка за нея, когато поотрасне. Вътре пишело, че майка
й била прекалено млада и баща й оставил и двете. Това било причината да
не може да я отгледа и нямало да я потърси повече, дори когато момичето
поотрасне. Молила и Симон да не я търси, защото не желала да има връзка
с миналото си. (майката) Нищо не написала за това, че Симс има други сили. В
сиропиталището я отгледали, но често била недохранена, понякога не се
хранела и с дни, защото просто нямало храна за „особнячето”. Хората,
които работели там разбрали, че има нещо особено във французойката, но
не знаели какво. Още на 6 месеца започнала да говори, а на осем вървяла
идеално и сама. Никой не я бил научил, тя сама започнала. На няколко
годинки редяла пъзели и на шест четяла сериозни книги, а не обичайните
приказки с картинки. Симон не се приближавала до другите и така или
иначе не се събрала с някого да си играе. Била много кротка и не
създавала никакви проблеми или почти. Повечето деца, и дори възрастните
изпитват злоба към малката, но никога не се проличава това да я
интересува. Това ги вбесява още повече и омразата се подсилва. Всъщност
единственото момиче с което разменя някоя и друга дума, което наистина
обича се казва Елизабет Хардли. Симон не показвала много чувствата си,
но било факт че дружи с нея или по-точно си говори с нея, когато са
сами. Единствената причина да не го прави пред другите била
загрижеността й към Хардли. Ако другите сираци ги видят двете, Елизабет
също щеше да е в немилост. Преди половин година обаче най-добрата
приятелка на французойката умира. Виновникът е един от миячите в
сиропиталището. Симс несъзнателно го убива с магия. Няма никакви следи
и от дома приемат, че е имал някаква болест. Французойката погребва
приятелката си в близката гора. Стои там дълго време всеки ден. Когато
е на девет години разбира че е магьосница. Един сирак, малко по-голям
от нея и обяснява понеже и той е такъва –учи в „Бобатон”. Три седмици
след смъртта на Елизабет, Симон бяга от сиропиталището. По-големият
магьосник и помага като й дава малко пари и й казва да тръгне към
Англия. По пътя, момичето често се спира за няколко дена като изработва
малко пари, за да продължи напред. Една вечер докато си търси подлсон в
Лондон, някаква сова каца на рамото й неохотно и й дава писмото от
училището. Французойката е изненадана понеже е очаквала от да
получи такова от академия в родната си страна. Момичето се съгласява, че това е най-добрия й шанс за сега и
отива. Старае се никой да не знае за живота й преди това и че няма
къде да живее. В училището гледа да не става на първо място и да
стои зад другите. Опитите й за незабележимост понякога се провалят с гръм и трясък.
Домашен любимец: Една
улична котка, която е взела със себе си. Открила я в Германия, когато
минавала от там. Хранила я с малкото храна, която намира за себе си.
Казва се Лемора и е черна с малко беличко на места (лявата страна на
муцунката и лапичките).
Дата на раждане: Няма данни, но понеже е
оставена точно на 31 декември пред сиропиталището се смята тази дата.
Няма значение че е била на няколко седмици.
Хоби: Няма точно хоби, може би четенето на книги свързани с магията. Това е защото иска да научи колкото се може повече магии.
Особеност:
1.Едно нещо, което се е научила да прави в мъгълския свят е да пуши.
Прави го често, но може да издържи и без цигара.
2. Присъщо за нея
е да не яде много, а може и няколко дни да не яде без да й проличи в
настроение или сили. Ако става въпрос за седмица, две, тогава силите й
намаляват до огромна степен.
3. Не умее да пее, но свири добре на пиано. До сега е свирила само три пъти, но бързо запомня мелодии и може да ги изпълнява.
4. Пръстите й са прекалено дълги и тънки. Нещо, което също не харесва в себе си.
5. Винаги кожата й е студена и не се затопля дори през лятото.
6. Не умее да плува и не желае да се научи.
Съжалявам, но не мога да намеря подходяща снимка, която да отговаря на описанието и момичето на нея да изглежда като 11-годишна.
Заглавие: Симон-Виктория Джей дьо Сие Лаберто Блекроуз 
Нед 12 Апр 2009, 00:54
