Партито за рождения ден на Даяна Джийд [Поля]

Гост

Днес балната зала беше по-различна от преди. Таванът беше украсен със голямо слидеринско знаме, а по стените се гонеха омагьосани цветя и звезди. В единият край на залата имаше голяма маса, отрупана със сандвичи, сладкиши и напитки. Всички приятели на Даяна Джийд се бяха струпали в ъгъла и обсъждаха украсата. Брайън каза:
-Мисля, че няколко гирлянда на празната стена няма да навредят.
-Да, ще е супер. Ще образувам змия с тях.-присви поглед Стелла. След това се насочи към един малък кашон отсреща, змахна с магическата си пръчка и десетина гирлянда изскочиха нагоре. Повъртяха се известно време, и накрая се подредиха така, че образуваха голяма зелена змия.
-Така е добре-усмихна се Анн.
-Великолепно-каза и Ванеса.
-Кога ще пристигне ди-джеят, Брайън?
-Той вече е тук, но обсъжда с Проф. Мариела някои бъдещи събития.
-Трябва да дойде бързо. Празникът започва след около двадесет минути.
-А кой ще доведе Даяна от библиотеката?
-Аз-намеси се Джесика.
Докато всички говореха един през друг, Емона издигаше във въздуха десетки зелени балони. Вече всичко беше готово. След десетина минути Стелла каза:
-Хайде, Джес, отивай. Ди-джеят пристигна.
Джесика Суон излезе през дъбовата врата, а останалите насядаха около голямата маса в очакване.

Аня не харесваше много украсата. Вярно, хубава беше, но изглеждаше някак прекалено мрачна за нейната слънчева Даяна. Всеки миг Джесика щеше да я доведе. В последния миг Анн махна с пръчка и към таквана се издигнаха десетина шарени балона. Точно тогава вратата се отвори и рожденичката, водена от грифиндорката, влезе.

P. S. Мързи ме. Не мога да напиша нищо свясно. *оплаква се*

- Даяна! Ела, имам работа за теб!
Развълнувания глас на Джесика достигна Даяна и тя леко раздразнено се обърна, за да види какво иска. Момичето изглеждаше развълнувано, макар, че се опитваше да го прикрие и слидеринката се зачуди защо. Преди да успее да каже нещо друго, обаче, Джесика продължи:
- Трябва да дойдеш. Ще ти покажа когато стигнем.
След това сложи ръце на очите на Даяна и я поведе нанякъде, докато горката рожденичка отчаяно се препъваше в полите на собствената си мантия. След няколко изкачени стълбища и заглушени коридори, Джесика спря. След това изведнъж махна ръце и побутна Даяна в просторно помещението, откъдето изведнъж се чу:
- ИЗНЕНАДАААААААА! ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!
Изведнъж тя осъзна, че се намира в Балната зала. А в балната зала бяха всички нейни приятели, които в този момент тичаха към нея със скорост, която безсъмнено щеше да я запрати на земята. Осъзна това за шестнайсета от секундата, след което от радост изпищя и заподскача на място. Когато първите "спринтьори" я достигнаха, тя се оказа права - оказа се на земята, докато всички останали я прегръщаха и честитяха рождения й ден.
- О, Господи, направили сте всичко това за мен? - изписка момичето секунди по-късно, когато някой беше благоволил да я вдигне от студения под.

- Разбира се! - извика Анн, която стоеше до Даяна и тъкмо я бе пуснала от желязната си прегръдка - Ти заслужаваш много повече!
Анн бе толкова доволна! Искаше да направи нещо за Даяна, за да бъде щастлива... завинаги...
"Тълпата" остави малко на мира рожденичката и повечето хора седнаха около масите, готови за пир. Най-близките приятели бяха останали до Даяна.
- Ъъм... Сега подаръците. - промълви Аня и изтича някъде. След миг се върна като държеше ръце зад гърба си.
- Нося ти... - каза рейвънклоуката и подаде една торбичка на Даяна. В другата си ръка червенокоската държеше букетче пъстроцветни, нежни и ухайни цветя. Даяна надникна любопитно в торбичката, но след миг се отдръпна, защото ято пъстрокрили пеперуди излетяха от там. Те се завихриха и полетяха нагоре, като оставяха блестящ прашец зад себе си. - ... пролет... - довърши най-сетне Анн. После връчи букетчето на изумената Даяна и тя го помириса.
- О, Аня! - най-сетне продума слидеринката, а очите й блестяха като две слънца.
- Погледни сега на дъното на торбичката. - подсети Анн, защото явно подаръкът й не свършваше до тук.
Даяна мигновено погледна. После наклони торбичката и от там се изсипа, право в ръката й, един сребърен медальон. На изящната верижка беше закачен скъпоценен камък.

Гост

След като почти всички се изредиха да честитят на Даяна, Брайън я дръпна настрани и каза:
-Дълго се чудех какво да ти подаря, но накрая реших да ти дам нещо, което прилича на самата теб.
Момчето замахна с пръчката си и в залата влетя..гигантско плюшено слънце. То се усмихваше мило и мигаше със ясните си сини очи. Брайън вече не го направляваше, а то само летеше към Даяна. Когато стигна до нея, каза с тъничко гласче:
-Честит Рожден Ден, Слънчице. След това се издигна към тавана и огря залата с лъчите си.
-След като партито свърши, ще можеш да си го вземеш. Но не ми се вярва вече да говори толкова често.

П.С: Слънцето изглежда някак си така Партито за рождения ден на Даяна Джийд [Поля] 8918

Партито за рождения ден на Даяна Джийд [Поля] 8918

ама със сини очи xD

-Дръпнете се малко! Дръпнете се де! Направете път!
Сесилия влетя в балната зала, разбира се закъсняла. В ръцете си държеше малка опакована кутийка.
Хафълпафката блъскаше с лакти всички, изпречили се на пътя й, за да стигне до Даяна.
-Даяна! Даянааа! - викаше Сеси, но слидеринката не я чу, защото всички около нея вдигаха голяма шумотевица. - Оо, хайде де!
Най-сетне Лия стигна до Даяна. Изблъска някакъв грифиндорец и застана точно пред слидеринката.
-Честит рожден ден! - пропя Сеси и задуши Даяна в прегръдката си. - Заповядай! - каза й, след като я пусна.
Лия връчи подарака си на момичето и каза:
-Мислех си да ти взема автомобил, но мъгълите нямаше да приемат галеони, а и не бях сигурна дали искаш мъгълски подаръци.
Даяна отвори малката кутия с треперещи ръце и от нея извади златна гривна.
-О, Лия, благодаря!
Сеси се усмихна и се отдалечи, за да си вземе нещо за пиене.

-Ей! Ей! Мръдни малко!
Аря си проправяше път през тълпата,като раздаваше удари с лакти и се буташе. Опитваше се да стигне до Даяна преди да й е избягала. Отново. Русокоската беше закъсняла,както обикновено. Щеше да е необичайно,ако дойдеше някога навреме.
-Дая....Аааа!
Ентусиазираната рейвънклоука така се беше засилила,че не успя да устои на инерцията,когато пред нея внезапно се отвори пролука между хората и тя падна върху рожденничката,падайки и повличайки със себе си блозкостоящата Ви.
-Ауу! Извинявай,Ви. Без да искам.
Даяна си разтриваше ръката, а станалата вече Ви помагаше на момичетата да станат.
-Извинявайтеизвинявайте. А,Даяна. Честит рожден ден!
-Мерси!
И рейвънклоуката прегърна силно и задушаващо рожденничката. Ви през това време беше изчезнала безшумно.
-А ето и подаръка ти. - И Аря подаде на Даяна пакет,увит в шарена хартия с формата на голям правоъгълник. Даяна озадачено разкъса хартията и пъхайки картичката,която изпадна в джоба си. Хартията падна и...в ръцете на рожденничката се озоваха голям скицник и комплект цветни моливи. Отваряйки скицника Даяна видя на първия лист майсторски нарисувани всичките й приятели,прегърнали се и усмихвайки се. Всеки се беше подписал,а най-отдолу беше изписано "Честит рожден ден,Слънчо! Обичаме те!"
Русата рейвънклоука обясни:
- Омагьосала съм моливите и скицника. Първите десет рисунки,които направиш ще оживеят. Ти си най-талантливият човек,който познавам. Много се чудух какво да ти подаря. Смятам,че това е подходящо. Обичам те. Честит рожден ден! Отново.
И Аря отново прегърна Даяна,оставяйки моливите да се разпилеят на пода между момичетата.