Партито за рождения ден на Емона Айрънс [Криси]

Гост

Голямата бална зала беше неузнаваема. Стените бяха украсени с мигащи лампички, изкуствени слънчогледи и танцуващи огледала. На тавана бързо-бързо се въртеше голяма дискотопка, озаряваща всичко в кръгчета светлина. На едната стена имаше гигантски плакат на мъгълската група „Скорпиънс”. Самите те се очакваха да пристигнат скоро, урочасани и охранявани от дванадесет аврора. През няколко минути от дискотопката се изсипваха малки харитени цветенца, покриващи цялата зала. В единия ъгъл на помещението имаше бар с високи бар-столове. Но се очакваше никой да не ги използва, защото танците щяха да са чудесни. Освен „Скорпиънс”, на сцената щяха да излязат „Дъ Рейнбоус” – училищната група на „Хогуортс”. Тя се състоеше от петима – Стелла, Сесилия и Ванеса, които пееха, Саманта, която свиреше на барабани, и Брайън, който свиреше на китара. Те бяха сред близките приятели на Емона и вече стояха зад паравана, приготвящи се да излязат и да я поздравят.
-Джесика тръгна ли, за да я доведе?-запита Брайън.
-По спокойно, излезе преди десет минути-отвърна Стелла.
Останалите три момичета бяха от дясно на Брайън и се гримираха. Стелла се беше погрижила за това още докато беше в общата си стая, за това сега скучаеше. След няколко минути мълчание, една картина, с нарисувана на нея усмихнат слънчоглед, заговори:
-Емона идва заедно с Джесика.
-Това е! Всички по местата сии-изкрещя с магически увеличен глас Брайън.
Половината училище застана в останлите три свободни ъгъла на залата и зачака. След секунди две момичета отвориха вратата с целия си блясък и разкош...

Гост

Емона запристъпи в залата сляпо. Джесика беше настояла да и сложи превръзка на очите, за да не може да види къде я води. Приятелката и я побутна сръчно и се чу шума на затваряне на вратата зад тях.
- Сега ще ти махна превръзката, но няма да отваряш очи все още. - прошепна Джесика в ухото на рожденичката.
- Добре, Джес. Но хайде по-бързо, защото ми писна от тази тъмнина и загадъчност.
Грифиндорката махна покривалото на очите на момичето и извика:
- Отвори си очите, Ем.
Още щом клепачите на Емона потрепнаха и залата беше огласена от мощен рев. Всичките хора, които тя познаваше в Хогуортс, бяха тук и крещяха колкото се може по-силно:
- Изненадааа!
- Честит рожден ден, Ем!
- Вече си на петнадесет. Ухааа!
- Изглеждаш страхотно!
- Честит рожден ден!
Във вихара на пожелания и честитки, Емона не забелязваше особено къде я води тълпата. Докато Стелла не прошепна в ухото и:

- Хроня Поля.
Стелла се ухили глупаво, а в следващия момент вече се смееше почти истерично, придружена от смеха на Емона. Слидеринката хвана ръката на Емона, откъсвайки я от здравата, почти желязна, хватка на Джес.
- Хайде, ела тук - усмихна се още по-широко Сти и извади пръчката си. Завъртя я из въздуха, прошепвайки някакво странно заклинание, и в следващия момент в центъра на залата, точно пред подиума, се появи голям червен стол, приличащ по-скоро на трон. Сти хвана раменете на рожденичката и я бутна назад, за да седне.
Замахна повторно в пръчката си и на главата й на мига се появи весела разноцветна шапка.
- А сега гледай - каза загадъчно тя и се отдалечи от момичето.
Качи се сцената и придърпа към себе си един от микрофоните. В следващия момент на сцената се качиха и Сесилия, Саманта, Ванеса и Брайън, които заеха местата си. Сти, Сеси и Ви излязоха по напред, грабнали по един микрофон, докато пък Сам и Брайън засвириха позната мелодийка:
- Happy birthday to youuuu, happy birthday to youuu. Happy birthday dear Krisiiii. Happy birthday to you!
Петимата завършиха изпълнението си, след което цялата зала се изпълни с аплодисменти и радостни викове.

Гост

-Честит рожден ден, Емс-каза Брайън, докато подаваше шарен пакет с панделка на момичето.
-Какво е?-запита тя и разклати пакета.
-Виж сама, де-заподканва момчето.
-Добре, добре.
Емона започна да развързва панделката. След като я премахна, тя разкъса пакета и извади лъскава кутия с надпис "The Best Of Scorpions". В нея имаше три диска, всеки с по осемнадесет песни.
-Благодаря, Брайън-каза момичето и се усмихна-Как бих искала Скорпиънс да са тук и да пеят-разхили се тя.
Брайън хвърли многозначителен поглед на Лия и Ви, след което се разкикоти.
-Елате да си вземем нещо за пиене-каза Сам.
Шестимата отидоха до бара и си поръчаха .
-Къде отиде Джесика?
-Нямам представа.
-Брайън, ела за момент-каза Стелла.
-Какво има?
-Къде е Джесика?
-При Скорпиънс е. Опитва се да вземе автограф за братовчед си.
-А те кога ще излязат?
-По програма точно...преди 7 секун...
Разговорът на Брайън и Стелла беше заглушен от писъкът на Емона. Тя сочеше към сцената, където няколко човека настройваха китари и микрофони...

Гост

- АААААААААААААААААААААААААААААААУУУУУУУУУУУУУУ!!!
Емона пищеше колкото и глас държи и подскачаше на едно място в буйната си емоционална реакция. Та това бяха "Скорпиънс"!! Любимата и група. Тя обожаваше приятелите си.
При тази мисъл тя започна да обикаля всички и да им дарява по една задушаваща прегръдка. Толкова много ги обичаше, че искаше ако може дори да им строши някое ребро от прегръдките си. Но така нямаше да им покаже любовта си. Най-много да се озоват в Болничното крило.
Докато обикаляше приятелите си, някой друг комплимент биваше изкрещян от нея.
- Страхотни сте! Велики сте! Обичам ви!
И само едно нещо беше в състояние да прекъсне безкрайните брътвежи на Емона - началните акорди на любимата и песен на Скорпиънс.
- Special for the birthday girl - Krisi ... - извика на микрофона вокалиста на групата.
И тогава нотите се зареяха из залата. Емона запя с пълно гърло, като по-късно към нея се включиха и останалите. Рожденичката прегърна през кръстта Стелла и двате се заклатиха в такт, пеейки:
- Take me to the magic of the moment
On a glory night
Where the children of tomorrow dream away
In the wind of change
Песента свърши и всички в залата заръкопляскаха бурно ...

- Омг, не мога да повярвам. Не мога да повярвам. Обичам ви. Толкова много ви обичам. - редеше без да спира Емона, прегръщайки всеки, изпречил се пред погледа й. Някои прегръщаше само за по две секунди, докато пък на други буквално щеше да счупи костите. И всичко това беше придружено от много щастливи писъци и широки усмивки.
След около десет минути радостно подскачане и още куп прегръдки, вече всички гости на партито бяха свободни да дишат и да движат крайниците си, а Стелла и Ем, заедно с още няколко приятели, стояха на бара. Бяха си поръчали някакви изключително вкусни коктейли, в най-различни цветове и сега все едно... пиеха от дъгата.
- И сега какво? - попита Емона след дълга глътка от коктейла си.
- Ами... - замисли се Сти и погледна за секунда Брайън, който пък от своя страна кимна почти незабелязано - Добре тогава. Хайде, Ем. Идвай.
За пореден път тази вечер русокоската хваха ръката на Емона и я повлече към центъра на залата. Когато стигнаха до там, Стелла прошепна 'Сонорус', насочила пръчката си към гърлото и заговори:
- Така... Искам да благодаря на всички, че дойдохте на партито на нашата любима Ем. Въпреки че ние всички сме изключително безотговорни и правим всичко в последния момент, - ухили се тя и хвърли бърз поглед на скупчилите се до нея Брайън, Ви и Сеси - вие успяхте да дойдете и така да я зарадвате... Скъпа Ем - обърна се сега Сти към приятелката си - Няма да редя отново тонове от пожелания. Просто ще ти пожелая всичките ти мечти да станат реалност. Обичам те.
Емона направи крачка към Сти и за пореден път днес я привлече в топла, приятелска... и задушаваща прегръдка.

-Хей,гледай да не я счупиш!
Аря се опитваше да разтика тълпата,събрала се около Сти и Ем. Беше закъсняла за партито и още не беше видяла рожденничката.
-Аря! Ти..тук? От..доста време не те бях виждала. Някъде изчезна..
Емона гледаше очудено току що появилото се момиче,сякаш беше видяла рядък скъпоценен камък.
-Оо,да. Ами,честит рожден ден.
Русокоската се усмихна и със всички сили прегърна Емона. Стелла през това време отпиваше от пъстроцветната си напитка.
-Апф. Забравих. Кажи..какво е парти,по случай рожден ден без подаръци?
-Ами.. - но още преди да е успяла да измисли какво да каже,Аря тикна в ръцете на Ем правоъгълна кутия, опакована в шумоляща целофанена обвивка, искряща във всички възможни цветове. А от едната страна с тънка връв беше завързан малък слънчоглед.
-Уау! Изненадващо. Какво е?
-Отвори го. - подкани Аря.
Ем нетърпеливо започна да разкъсва обвивката,а цветето падна. Анн,която се оказа наблизо го взе и го бодна в косата на рожденничката.
-За бога,защо си увила подаръка в толкова много хартия?! Я..та това е...

Гост

Емона погледна Аря, все едно е улава. В ръцете си държеше голяма ножица.
-Аря, това някаква шега ли е?
-Абсолютно никаква.
-Защо, за Бога, ми подаряваш ножица?
-За да си отвориш истинския подарък с нея.
-А къде е той?
Аря посочи зад сцената, където току що се бяха скрили два гонещи се слънчогледа.
-Ела с мен, Емс.
Емона тръгна след другото момиче, следвана от Стелла, Сесилия, Ванеса, Саманта, Джесика и Брайън. Когато стигнаха зад паравана, намериха само огромен кръгъл пакет.
-Хайде, режи!-заповяда през смях Аря.
Емона започна да реже опаковката. За разлика от ножицата, нещото вътре не беше пакетирано толкова дебело. След десетина секунди от огромния пакет се показа....огромна купа. Брайън махна цялата останала хартия, и най-сетне си пролича какво е имало вътре.В огромната купа се мъдреха стотина ягоди, лежащи меко върху предостатъчно за цяла седмица количество сметана.
-О, Аряя!-каза Емс и прегВ ърна въпросното момиче-Това е..просто..невероятно. Страхотно си го измислила.
-Е, страхотният човек заслужава страхотно нещо.
-О, толкова ви благодаря. Всичко е чудесно-партито, подаръците..и музиката, разбира се. Оценявам това, което сте сторили за мен.
-Аз предлагам истинският купон да започне-обади се Саманта.
-Време му беше-разхили се Брайън-идвайте с мен!
Осмината излязоха на сцената. Момчето усили гласа си и каза:
-Време е танците да започнат!
Брайън и Саманта застанаха по местата си. Стелла, Сесилия и Ванеса излязоха напред, а за очудване на всички, от въздуха се появи втора китара, която попадна в ръцете на Аря. Без много да му мислят, Джесика и Емона излязоха при другите момичета. Брайън подхвана "Оушън Авеню". Саманта и Аря го последваха, а петте момичета отпред запяха:
-There's a place off Ocean Avenue, Where I used to sit and talk with you. We were both 16 and it felt so right Sleeping all day, staying up all night Staying up all...

След като песента, явно непозната на повечето присъстващи, свърши, за известно време в залата настъпи тишина. Брайън и Саманта започнаха друго парче, а Стелла пък реши да се поразтъпче малко и слезе от сцената.
Тя започна да обикаля из просторното помещение, оглеждайки се за познати. За жалост обаче, повечето приятели на Емс бяха от хафълпаф и логично - Стелла не ги познаваше. От време на време мяркаше някое друго приятелско лице, но явно всички бяха заети със задълбочените си разговори.
Най-накрая слидеринката забеляза Емона. Стоеше сама, като изключим бармана, и отпиваше от коктейла си.
- Еееееееееееемс - извика Сти и се затича към рожденичката. Настани се на стола до нея и скръсти крака - Защо си сама?...
- Оу, предполагам просто се изморих от прекалено многото танци. Музиката беше страхотна - отвърна тя и се усмихна топло.
- Е, ъ... възможно е - смотолеви Сти, която не беше особено убедена в думите на приятелката си - И... няма значение. Всъщност дойдох да ти дам подаръка си - ухили се тя и пъхна ръка в джоба на мантията си. След няколко секунди в ръката си държеше малка кадифена торбичка. - Ето... за теб е.
Емона пое подаръка и отвори торбичката, изкарвайки това, което бе вътре. Оказа се красива сребърна верижка, а на нея висеше кръгла плочка. Хафълпафката го вдигна на нивото на очите си и забеляза, че от едната й страна имаше изграфирано слънце.
- Обърни го - каза Сти и момичето послуша съвета й. От другата страна пък беше изписано 'Честит рожден ден. Обичам те. Сти. 04.04.2009г.' - За да съм винаги с теб... хах.
- О, чудесно ееее - изпищя радостно Ем и се хвърли на врата на русокоската.
- Хайде, дай да ти го сложа... - ухили се Сти, когато Ем най-после отпусна мечешката си хватка.

Едит: Хора, пишете тука деее. Да го изкараме поне тоя купон до край xD

Когато поредната песен свърши, Ванеса слезе от сцената и се затича към рожденичката. Сти тъкмо и връзваше нещо на врата, когато Ви сложи ръцете си пред очите на хафълпафката.
- Ъъъ, Сти? Дес? Лия?-започна да научква тя.-Ви?
Чак когато каза последното име, грифиндорката отпусна ръцете си. Емона отвори очи, а пред нея стоеше поредният и подарък. Беше облицован с шарена, лъскава хартия. Имаше форма на правоъгълник. От хартията стърчеше сърце, на което пишеше:
от Ванеса
С много обич
-Виии!-каза Емона и като тигрица започна да разкъсва опаковката. От там се показа нещо, което хафълпафката не очакваше да получи. Беше рамка със снимка, където се усмихваха най-добрите и приятели. А рамката сякаш искреше и бълваше фойерверки.
-Виии!-повтори отново рожденичката и я задуши в една мечешка прегръдка.
-Не....мо'а....'ишам!-смотолеви грифиндорката и Ем веднага я пусна. Ванеса издиша тежко.

През това време, учителката по мъгълознание, Ашли Тисдейл, наблюдаваше всички сцени отдалече. Тя търпеливо чакаше приятелите на Емона да поседят кротко, за да може тя да поздрави рожденичката.
След хилядите прегръдки и целувки, приятелите на хафълпафката седнаха на столове и започнаха да си бъбрят. Тисдейл реши, че това е момента да я поздрави, затова се запъти към мястото на Емона. Когато застана пред нея, момичето я погледна притеснено. Тайно се надяваше, да не е свършила нещо, за което трябва да я накажат.
-Честит Рожден ден, Емона!-оповести Ашли, като подаде ръката си. Хафълпафката я пое колебливо и се усмихна.
-Пожелавам ти... всичко, което ти си пожелаеш.-каза отново учителката и пусна ръката и.
-Благодаря!-каза Емона и се усмихна, а сърцето и се успокои. Не очакваше, че учителка по предмет, в който тя не е записана ще я поздрави.