2 урок

2 урок

- Здравейте, отново – Анн се усмихна – Днес ще се запознаем с Мерлин. Навярно някои от вас са чували за него. Е, надявам се да няма такива, които да не знаят нищичко за този велик магьосник. – Професора махна с пръчка към дъската. Бавно, буква по буква златна нишка изписа думите:

Историята на Мерлин

Професора пак се усмихна и заговори-
Мерлин е роден в Уелс в семейството на смъртна майка и баща елф. Баща му се върнал при своя народ, когато Мерлин бил още много млад, но не и без да предаде на сина си солидни магически познания. Мерлин притежавал естествена склонност към магията и пророчествата от много ранна възраст и обичал неизразимо природата, където вълците и елените били негови постоянни спътници. Щял да бъде напълно доволен от живота си, ако крал Вортигерн не бил потърсил помощта му в едно незначително дело за два враждуващи дракона, които предизвиквали доста неудобства. След като му помогнал, Мерлин решил да последва съдбата си и да използва силите си за доброто на остров Британия. Точно за това решил, че трябва да има владетел, който да обедини кралството, и че той трябва да се намира под неговите грижи. За тази цел Мерлин направил заклинание, така че Игрейн от Корнуол да сбърка крал Утер Пендрагон със собствения си съпруг, и нагласил нещата така, че детето, което щяло да се роди, да бъде оставено за възпитаване от него. Това дете било Артур. Отгледан от един добър рицар на име Ректор, той растял под напътствията на Мерлин до времето, когато настъпи мигът да бъде избран за крал. Благодарение на Мерлиновата хитрина с меча забит в камъка, който само Артур бил в състояние да издърпа, той успял да убеди враждуващите рицари в неговото достойнство.
Мерлин напътствал Артур като млад крал, но когато мъдростта му нарастнала, заедно с възрастта, опита и кръга му от благородни рицари, той вече нямал толкова голяма нужда от съветите на Мерлин, а в кралството се възцарил мир.
Ето защо магьосника се концентрирал върху единственото, което все още не бил разрешил: как да избере и да обучи свой наследник за истински майстор магьосник. Защото макар в кралството да имало много магьосници,п овечето от тях били дребни вещери и служели или на зли господари, или единствено на себе си. След дълго търсене накрая срещнал онази, която в някои истории наричат Вивиън, а в други Нимю. Възхищавал й се безкрайно. Тя била най-способният и умен ученик, който някога Мерлин имал. Научила изкуството бързо, магьосника се уверил, че ще може да напътства сина на Артур, както той напътствал самия него. Само че Артур и Гуинивиър нямали син, а Вивиън слабо била заинтересована от държавните дела. Посвела се на света на птиците, рибите и животните, от които се възхищавала, тя започнала да презира човешките същества и дребнавите им тревоги. Поредпочитала да живее далеч от тях и от селищата им, без да се опитва да им помага. Въпреки това нейната красота и проникновен ум не преставали да очароват Мерлин - магия, която в края на краищата довела до неговото падение. Защото Вивиън се била уморила неизмеримо от неговите поучения за истинската задача на всеки магьосник. Тя обичала магията не като средство, за творение на добро, не дори като инструмент на злобата и алчността, а просто заради знанието което й давала, и близостта, която й осигурявала с любимите й горски обитатели. Разгневена от Мерлиновите непрестанни изисквания да използва силата си, за да влияе на човешките същества, Вивиън използвала полувълшебната му природа, за да изплете заклинание върху него, докато той си подремвал под един дъб в Броселиандската гора. Тя заключила духа на Мерлин в дървото. И щом бил пленен, той - последният истински магьосник, магията на света останала в ръцете на по-низшите вълшебници. Като се провалил в усилието си да научи Вивиън как да използва силите си в помощ на другите, той се провалил и в задачата да намери свой приемник.
- Ривъроу млъкна. Учениците явно харесаха разказа й. През цялото време я слушаха с огромен интерес и си записваха по нещо. – Това е урокът ви. За домашно трябва да намерите информация за някой друг магьосник. Който си пожелаете. В училищната билблиотека има много информация, може да потърсите там. А сега, довиждане.

Седейки на чина си до едно момиче от дома й,Сам слушаше заинтриговано учителката си по История на магията и Хогуортс.За жалост обаче няколко други въпроса бързо изникнаха в главата й докато слушаше професорката.Не че не беше разказано страхотно,но тези неща не й се бяха изяснили.Например какво става с убийцата на Мерлин?..Тя въздъхна спокойно и си записа домашното.Щеше да попита въпросите си някой друг път.
"Винаги има време..."помисли си момичето...