Урок 2

Урок №2

- Днешният урок ще бъде дълъг – каза професора, когато всички ученици седнаха по местата си с пера и пергаменти върху чиновете – Ще се запознаем с Беладоната и Асфодела.
Беладоната е отровно растение, използвано векове наред за разнообразни отвари. Известна също като кучешко грозде, беладоната е източник на отровата атропин, която в малки количества се използва за разширяване на зеницата на окото и за облекчаване на болки и гърчове. В големи дози обаче може да послужи за убийство. Историците на древния Рим и на средновековна Шотландия съобщават за употребата на това растение за отравяне на вражески войници. В началото на новата европейска история вещиците убивали противниците си отвари и мехлеми от беладона и други смъртоносни растения. Някои учени смятат, че името беладона, което на италиански означава “красива жена”, произлиза от старото суеверие, че растението прави черната си магия като приема формата на красива чародейка, гибелна за всеки, който я погледне. Други обаче предполагат, че произходът на името е свързан с употребата на малки количества сок от беладона за разширяване на зениците, което правело очите на италианките да изглеждат по-блестящи.
Асфодела /Пелина/ е високо растение с бели цветове също някога отглеждано край гробници, където се смятало за храна, предпочитана от мъртвите. Пелинът е едно от най-горчивите растения.Използван в античната медицина за борба с инфекции и лечение на стомашни, черно дробни, сърдечни и умствени разтройства, той също противодействал на отравяне с бучиниш и ухапване от морски змей! Честото или прекалено консумиране на пелин обаче(който някога се използвал за приготвянето на напитката абсент)може да доведе до унес, делириум и парализа.
Донесла съм да ви покажа и двете растения. – Риръроу прерови чантата си и измъкна една книга от нея. Разгърна страниците й и внимателно взе две изсъхнали растения, след което ги постави на бюрото си, върна обратно книгата в чантата и се обърна към класа – Ето ги. Асфодел и Беладона. Ще ги пусна да ги разгледате, но моля бъдете много внимателни. Не питайте с колко зор успях да се сдобия с тях и ги пазя от години... – професора се приближи до първия чин и постави растенията в ръцете на момичето пред нея. След няколко минути целия клас подробно беше разгледал растенията. - За домашно имате да преразкажете накратко урока (най-важното). – каза Ривъроу след малко - Домашните предайте до 10.01.09г. А сега сте свободни, ако нямате въпроси.

Саманта слушаше внимателно урока за Беладоната и Асфоделата,записвайки си всичко което й се стореше важно.Когато учителката им изкара растенията Сам се приближи както и много други ученици,за да ги разгледат по-подробно.Незнаеше дали само на нея й се струва така,но даже изсъхнали тези растения изглеждаха като че ще се счупят...или скъсат....разпаднат ако някой ги пипне.Вярно бяха изсъхнали,но изглеждаха толкова крехки...
След като ги рагледа до колкото можа момичето си седна тихо на мястото и си записа домашното на пергамента преди учителката им да ги освободи.Сам си събра нещата и излезе от стаята.

Гост

Емона не внимаваше чак толкова колкото трябваше. Вече познаваше тези растения, тъй като в оранжерията на баща и се бе сблъсквала с тях. Драскаше се разсеяно по пергамента някакви думички, които нямаха нищо общо по между си. Просто най-различни думи, които не образуваха изречение. Всяка буква беше в различен цвят и така се образяваше шарене плетеница. Когато професор Ривъроу тръгна да обикаля с растенията в ръка, Емс бързо прибра пергамента си обратно в чантата, за да не го види учителката, с ясната идея следващия час да го продължи. Щом учителката стигна и до неиното място, Ем се понадигна малко, за да разгледа по от близо растенията. Бяха изключително крехки, сякаш всеки момент щяха да се скършат. За това и не посмя да го докосне. Ривъроу тръгна да се връща към писалището си, като пътем обяви домашното им. Емона драса бързо по другия и пергамент казаното от учителката и се изправи. Прибра всичките си неща обратно в чантата си и тръгна към следващият си час.

Кристен си записваше всичко, което `и се стореше важно. Проф. Ривъроу извади от чантата си една книга и щом я разгърна оттам изскочиха растенията беладона и асфодела. Госпожицата ги подаде внимателно на първия чин, а след като ги разгледаха, учениците от първия чин ги предадоха нататък и така целият клас успя да ги види. Всички ахкаха и се чудеха колко са крехки растенията и как можеше всеки момент да се разпаднат. Минаха и през чина на ан. Тя ги погледна за миг и после си записа домашната работа. След края на часа момичето си взе нещата и се запъти към стаята си.

Трябва да внимавам! Трябва да внимавам! Трябва да внимавам! мислеше си Сеси съсредоточено, докато си записваше всичкп най-внимаелно. Последните няколко часа беше доста разсеяна и момичето искаше да се поправи. Ривъроу направи кратка пауза преди да започне разказа си за азфодела. Лия погледна пергамента си и едва и не изкрещя от яд. На пергамента пред нея се мъдреха думите, или по-точно изреченията Трябва да внимавам! Трябва да внимавам! ....
О, не! Ето какво става от 'вниманието' ми! мислеше си ядосано момичето. Е, колкото толкова! Сега ще пиша за асфолдела, а за беладоната... После ще мисля.

Пържено пиле с картофки и сусамено хлебче. Или може би пикешко-шунков пай?-си мислеше Ванеса в отчаяното старание да слуша урока. Той бе интересен, но от глад вече не издържаше. Коремът и къркореше и и се привиждаха всякакви манджи от кухнята.
-Беладона...... докато асфоделата.....-само това Ванеса разбра от учителката.

Стелла бягаше между преспите в двора, препъвайки се в собствените си крака. Слидеринката имаше час по Билкология в оранжериите и вече закъсняваше, но чак сега Мадам Помфри я беше пуснала от болничното крило. Е... всъщност Сти беше минала първо през кухнята да си вземе няколко сандвича, но това е обяснимо. Все пак болничната храна е толкова ужасна.
Стелла задъхано се спря пред вратата на оранжерията и набързо иступа и приглади дрехите си. Решително натисна бравата и почти нахлу в стаята, където проф. Ривъроу разказваше урока.
- ...имате да преразкажете накратко урока... О, госпожице Старк, благодаря, че решихте да се присъедините към нас. За жалост вече предадох урока, но може да го препишеш от дъската - каза Анн и направи вял жест с ръка. - Този час говорихме за Беладоната и Асфодела, може да разгледш двете растения, на бюрото са.
Сти се насочи с равномерна крачка към бюрото, където бяха отворени две дебели книги. В тях имаше две доста странни на вид изсушени растения, които изглеждаха сякаш току що ще се разпаднат.
На Стелла не й бяха особено интересни, затова предпочете да седне на един от последните чинове. За жалост нямаше време да мине през общата си стая, затова нямаше нито перо, нито пергамент.
- Ви... - прошепна Стелла и момичето пред нея се заозърта стреснато, сякаш я бяха събудили от сън с кофа вода. - Ще ми дадеш ли перо и пергамент?
Без да казва нищо, грииндорката бръкна в раницата си и подаде пергамент и перо на Старк, като й се усмихна топло.
- Мерси - усмихна се й слидеринката и започна да преписва урока от дъската.

Гост

Брайън беше отворил своя учебник по Билкология и записваше на парче пергамент по-важните места от урока. Погледът му падна върху снимка на растение с бели цветове. От урока беше разбрал, че това е асфодела.Видя друга картинка , на която беше изобразено красиво цвете. Помисли си , че това сигурно е беладона.
-А сега сте свободни, ако нямате въпроси.-каза учителката.
Първокурсниците се изнизаха през вратата и се запътиха към Голямата зала за обяд.