Любими ХП цитати

Не съм чел книгите, но по филмите :rOfl!!!:

Любим: От 5ти филм: "Reducto" (когато Джини счупи всички глобуси в онази стая )
Омразен: "Свети Потър!" - Малфлой 2ри филм...

Хм, мисля че това всъщност би трябвало да е за любима и омразна сцена от филмите де. А за цитат, естествено старите добрички шегички на близнаците Уизли са ми любими (sun) Сега си спомням един от трета книга. Не е кой знае колко особено, ама навремето се смях като 5-годишно детенце, което разбра някаква сложна възрастна шега xDD

Цитат :

Пърси излезе и Джордж въздъхна.
— Опитахме се да го затворим в една пирамида — довери той на Хари, — но мама ни видя…

Любимия ми цитат е тогава , когато в пети курс Трелони ги накара да си направят дневници за сънищата им. Рон не си ги е записал и си измисля:

Цитат :

-Хм , сънувах тъмна фигура. Какво ли означава това?
-Вероятно, че ще бъдеш изяден от гигантска ружа-въздъхна отегчено Хари.

А най омразен:

-Гнусен мънород.

В третата книга,но май беше по-скоро във филма

Рон спеше,а Хари беше буден.Изведнъж се събуди
-Паяци!Искат да танцувам степ.
-Защо не им кажеш,че няма да го направиш.-така каза Хари.
-Да,така ще им кажа.-и пак отнесе плувката

"-Да не мислиш, че няма какво друго да правим в час по отвари, освен да слушаме Снейп!" /Рон/"
"-Ама че гадна поставка за чадъри! За втори път се спъвам в нея!" /Тонкс/

"- Професор Муди! Това ученик ли е?!
- Реално погледнато е пор..." << проф. Мууди и проф. Макгонагол"

Златистата нишка се прекъсна...
Клетката от светлина изчезна...
Песента на феникса заглъхна...

"- Не помниш ли какво казах, Потър, в момента упражняваме безсловесни заклинания!
- Да, помня - потвърди сковано Хари.
- Да, сър!
- Не е нужно да ме наричате "сър", професоре."

Дъмбълдор понечи да каже нещо, но се отказа. Зад Хари фениксът Фоукс изписука тихо, нежно и напевно. Хари силно се смути, когато най-неочаквано забеляза, че яркосините очи на Дъмбълдор май са се насълзили, и побърза да забие поглед в коленете си. ...."

"Хари стана.
- Сър... професор Дъмбълдор? Може ли да ви попитам нещо?
- Очевидно... ти току-що го направи - усмихна се Дъмбълдор. - Обаче може да ми зададеш още един въпрос.
- Какво виждате вие, когато погледнете в Огледалото?
- Аз ли? Виждам се да държа чифт дебели вълнени чорапи.
Хари го погледна втрещено.
- Човек никога не може да има достатъчно чорапи - каза Дъмбълдор. - Дойде и отмина още една Коледа и аз не получих нито един чифт. Хората упорстват да ми подаряват книги. ..."

— Професор Сивиръс Снейп, преподавател в това училище, ти заповядва да разкриеш информацията, която съдържаш! — каза Снейп и удари силно пергамента с пръчката.
Тогава по гладката повърхност започнаха да се появяват думи, изписвани сякаш от невидима ръка.
Господин Лун поднася почитанията си на професор Снейп и го моли да не си пъха ненормално дългия нос в работата на другите.
Снейп замръзна. Изумен, Хари гледаше написаното. Но картата не спря дотам. Надолу се появиха нови редове.
Господин Рог изразява съгласието си с господин Лун и би искал само да добави, че професор Снейп е грозилище.
Това щеше да е много смешно, ако цялата ситуация не беше толкова сериозна. Но имаше и още…
Господин Лап би желал да изрази недоумението си, как такъв идиот изобщо е станал професор.
Хари затвори очи от ужас. Когато ги отвори, картата бе казала и последната си дума.
Господин Опаш желае приятен ден на професор Снейп и го съветва да си измие косата.

"Аз никога не си търся белята.Обикновено белята сама ме намира..."/Хари/

"До нея лети Флинт...Насини му окото,Анджелина!...Шегувах се,професоре,шегувах се..." /Лий Джордан/

Ооо, да! Сетих се за изблиците на Лий Джордан:
-"Грифиндор" води с осемдесет на нула. Погледнете на какво е способна тази метла. Хари здравата я е пришприл...вижте само как завива...Старата "Комета" на Чан изобщо не може да се мери с нея. Фината настройка на "Светкавица" наистина си личи в тези дълги...
-ДЖОРДЪН, ДА НЕ ТИ ПЛАЩАТ ДА РЕКЛАМИРАШ "СВЕТКАВИЦАТА"? Я СИ ГЛЕДАЙ КОМЕНТАРА!"

"ТРИЙСЕТ НА НУЛА! ТАКА ВИ СЕ ПАДА, МРЪСНИ...ПОДЛИ.."
"ПОДЪЛ ИМАМНИК ТАКЪВ!!!-ревна Лий Джордън в мегадона и се изплъзна на проф. Макгонагол.-АХ, ТИ, МРЪСЕН И ИЗМАМЕН ПОД...
Професор Макгонагол дори не си направи труда да го сгълчи. Шапката и се беше смъкнала, тя клатеше заканително пръст към Малфой и също крещеше неистово."