Описание на външен вид: Лоран Мидълхол, тя е високa 145 см, има светло-кафява почти руса коса. Има стройна фигура. Кожата й е светла. Има лунички, които са почни незабележими. Устните й не са много дебели . Тях е наследила от пра-баба си. Има леко чип нос, но за Лоран никога не е било проблем. Има леки трапчинки, които според нея й придават доста делови вид, а и я правят да прилича на по-голяма. Косата й не е много дълга , нито много къса, нещо средно. Има родилно петно на дясното рамо с фората на куче. Има свой стил на обличане, но никога не ходи раздърпана на училище или където и да е.
Характер: Когато Лоран се ядоса почервенява цялата. Иначе е много мила и много възпитана, поне така казва възрастната дама, която живее до тяхната къща. Лоран е по-скоро тихо момиче, в часовете в училище не говори, само слуша . Записва прилежно всяко важно нещо, което чуе. Има много високи оценки. Много е умна и услужлива. По душа е авантюристка и никога не пропуска възможност за някое приключение. Винаги е приятелски настроена, общителна е и има много приятели, главно момчета, защото смята, че момичетата не стават за приятелки.
История: Родена е на 17-ти януари. Произлиза от благородно и чистокръвно семейство. Има по-малък брат. Знаеше, че има магьостнически сили, но не беше сигурна, че ще я приемат в "Хогуортс". Малко преди да се роди, пра-баба й е почина и затова родителите й смятат, че двете с Лоран имат тайнствена връзка. Лоран предполагаше, че имат някаква връзка, но не и тайнствена. Мидълхол много обичаше да си говори с портрета на пра-баба си, който беше окачен над камината в дневната. Тя й разказваше за това от къде произлиза рода им и за времето през което е имало война. Ло я слушаше в захлас.
Понякога баща й се държеше странно, но Лоран беше свикнала. Той я беше научил на много неща. Например беше я научил да играе куидич. Лоран беше много добра в този спорт, но далеч не беше нейната страст. Всъщност тя сама не знаеше още коя е нейната страст, но беше в "момент на търсене". Тя играеше куидич с баща си през ваканциите и беше сравнително добра.
Също играеше футбол със съседите, но определено далеч по-добре играеше куидич.
Допълнително: Още от малка Лоран имаше мечта, когато порасне да си направи свое училище за магии. Понякога вечер докато е в леглото заспиваше с мисълта какви ли не интересни неща ще има в нейното училище. Представяше си, че ще бъде директорка там, и че всеки ден ще има големи междучасия и няма да учат теории, ами ще се упражняват на двора, но това бяха само мечти и Лоран разбираше това.
Още от малка, тя имаше най-добър приятел на име Бенджамин Къртис, който беше истински красавец, но Лоран го приемаше само като приятел, и нищо повече - поне така казваше тя. Двамата имаха много приключения, често се караха, но не можеха един без друг. Лоран наричаше Бен - Лео, като лъв, защото той обичаше да се държи като лидер, но понякога се усещаше и спираше. Бен много се беше ядосал на Лоран, че го нарича така и той й измисли прякор - Ло, но тя не се разсърди, даже й хареса. Не след дълго двамата установиха, че прякорите ще са им много полезни за някоя тайна мисия. Не са предполагали, че ще са заедно в едно училище, камо ли в един и същ дом. Когато разбраха бяха леко стъписани, но и много щастливи. Бен за разлика от Лоран, не беше старателен в училище, но като видеше високите оценки на Ло, се пукваше от яд и здравата учеше и след това изкарваше много добри оценки.
Дамата, която живееше в съседната къща, винаги беше много мила с Лоран, но на Ло понякога й идваше в повече. Майка й беше казала, че не е любезно да не приемеш покана за чай от някой. Заради това се налагаше Ло всеки следобед да слуша разни клюки за съседите. Бен нямаше нищо против, даже понякога идваше с нея на чай, но не пропускаше момент да се подиграе на Ло.