Ледената пързалка

Една от най-големите атракции през зимната ваканция бе ледената пързалка. Учениците я очакваха с нетърпение и цял ден наблюдаваха от прозорците в Хогуортс монтирането й. Навън бе студено и всичко бе обсипано със сняг, но това не попречи точно в 5 часа следобед да се наредят около пързалката очаквайки откриването й. А най-хубавото бе че е безплатна. Повечето вече се редяха на опашката за да си вземат кънки, но по-търпеливите ученици се наредиха да гледат предварителната програма. Пързалката се намираше на свободната полянка между езерото и куидич игрището и бе примерно 50 метра на 40м. за да има място за всички ученици останали за коледната ваканция. Но това бе необикновена пързалка, разбира се. Професионални работници от министерството на Магията направиха специални магии против тежки произшествия, както и направиха леда неразтопяем за да не падат учениците в локви с вода. За всеки дом имаше специални кънки с герба на дома, дарени също от министерството на Магията. Размерите им нямаха никакво значение, защото чрез магия те могат да се обуят на всеки крак, което правеше избирането на кънки много по-бързо…

Ето че времето дойде. Директорката на училището произнесе своята реч, като приветства всички за добре дошли и представи временния учител на пързалката.
- Госпожица Айсли Кроден ще бъде вашия инструктор на пързалката по време на ваканцията. Всеки, който има желание да се научи да кара кънки добре, може да потърси помощта й. Също така тя ще следи за реда всичко да бъде мирно на пързалката. – Госпожа Джелис Мариела се усмихна и отстъпи място на новата временна преподавателка. Тя беше много млада, красива и лъчезарна. Само 19 годишна вече бе една от най-добрите кънкьори на магическия свят. Тя също поздрави всички за празниците и влезе на пързалката за да поздрави всички с нейния танц. След което тя получи множество аплодисменти от зрителите. След като всичко утихна, Айсли с нежния си глас обяви пързалката за открита и подкани учениците да участват във финалоното тържество със свой танц било то по двойки или сами. За което обаче бяха нужни усилени тренировки.

Сега всеки ден до края на ваканцията учениците можеха да идват по всяко време да се возят и учат.

Ледената пързалка 171207_big

Гост

Брайън пристъпи напред.Можеше да кара - още от малък ходеше с майка си в близкия спортен център.Взе си кънки с герба на "Рейвънклоу" и започна да се пързаля.Направи няколко обиколки на пързалката , за да загрее и се завъртя на един крак.Замалко да изгуби равновесие , но се задържа.В този момент при него дойде......

...Саманта,която не беше чак толкова добра със кънките.Вярно,не падаше толкова много,нито пък залиташе колкото някои от другите ученици и все пак се виждаше,че не е добра на леда.
-Здрасти-каза като залитна малко,но се подпря на рамото на Брайън и каза недоволно на себе си.-Никога не ме е бивало с кънките и ройлерите...

Гост

-О,здравей Сам!Харесва ли ти пързалката?
-Ъъъ да.
-Искаш ли да я обиколим?
-Добре.
Започнаха да се пързалят.Обиколиха я няколко пъти.Тогава Саманта каза:.....

Хееей, не е толкова лесно.-Саманта се полюшваше насам натам докато едва се крепеше на краката си. Тогава към тях се приближи една фигура, която също не можеше да се крепи. И това беше Ванеса.
-Здра-а-а-а-асти.-каза Ванеса, която точно в този момент бе паднала върху студения лед. Тя се бе облякла с дебела грифиндорска мантия, шалче и плетена шапка. Краката си бе обула с червени кънки. Те бяха подарък от брат и за Коледа. На тях бе изобразен герба на Грифиндор.Тя бе казала на семейството си, че се организира състезание по ледената пързалка и по този случай бе получила кънките. Очевидно Ви не им е казала, че за всчки са осигурени кънки.
Макар че се вълнуваше много, щастието и се изпари когато се качи на леда. Мислеше, че карането на кънки е по-проста работа.
-Една сродна душа.-каза Сам като погледна Ванеса, която се опитваше да стане от леда, но неуспешно. Ви се засмя и пое ръката на Сам, която се впусна към нея, за да помогне на Ви да стане.
-Благодаря.-каза Ванеса, но в същия момент двете момичета се пльоснаха на леда-бяха се подхлъзнали, докато Сам я издърпваше.
-Браво на вас.-измърмори Брайън, докато гледаше двете момичета и съчувствено клатеше глава и цъкаше с език.
Тогава отдалече се чу гласът на директорката:
-Моля, учениците, които не се справят с кънките да дойдат, за да може учителите да им направят магия, която ще придържа кънките към леда и няма да падате.
В същия миг повече от половината ученици се втурнаха към учителите, разположили се на поляната. Саманта и Ви също се отправиха натам...

-Гррр - нервираше се Лия - Мразя да чакам!
Тя стоеше на опашката и чакаше да дойде нейния ред, за да си вземе кънки. Пред нея имаше около десетина ученици. Бавно опашката намаляи дойде нейния ред. Сесилия се приближи и започна да оглежда кънките. Хареса си тези със синьото. Посегна към тях да ги вземе, но тогава една от преподавателките дойде при Сеси.
-Сесилия, ти не си ли от дом Хафълпаф - вдигна вежди жената.
-Да, професоре, от Хафълпаф съм - отвърна момичето.
-Тогава би трябвало да си вземеш кънките с жълтия цвят и герба на дома си. Не тези с герба на Рейвънклоу - усмихна се криво преподавателката и остави момичето само, за да разреши някакъв проблем на пързалката.
Лия я проследи с поглед и след това се вгледа по-внимателно в кънките, които си беше харесала. Наистина, отстрани беше изобразен герба на Рейвънклоу. Тогава Сеси се огледа и видя кънките с герба на дома си. Тя взе от тях чифт, който щеше да 'и бъде точен и ги обу. Олюлявайки се, тя отиде до пързалката, отвори малката преграда и започна да се пързаля. Кънките и ролерите бяха малкото неща, в които Сеси я биваше. Тя можеше да кара добе и кънки, и ролери, затова не 'и беше трудно на леда. Затова и тя не отиде при учителите, които правеха магия на кънките. Но за сметка а това, Лия не я биваше в много други спортове като колоезденето например.
Сеси продължи да обикаля в кръг пързалката, надявайки се на компания.

Гост

Брайън я настигна.Виждаше , че се справя много добре и каза:
-Здрасти Лия.
-О,здрасти Брайън.
-Искаш ли да се състезаваме?
-Дадено!
Приготвиха се и точно в този момент директора отново заговори:
-Ученици , моля прекратете пързалянето и игрите и отидете в Голямата зала на обяд.
Чуха се няколко неодобрителни възгласи и всички започнаха да се изнизват през изхода.
Брайън каза:
-Все пак ще направим състезание , нали?
-Разбира се - отвърна Лия
-Хайде чао!
-Чао!

След като учителите бяха направили магия на кънките на Сам и Ви момичетата почнаха да карат без да залитат толкова много.
-Впрочем аз секазвам Саманта,но моля те да ме наричаш Сам...-каза с лека усмивка Сам и си подаде ръката на Ванеса,за да се запознаят.
-Ванеса,но ме наричат Ви-каза другото момиче здрависвайки се със Сам.
Точно тогава двете чуха как директора им казва да отиват да обядват.
-Жалко-каза Сам с усмивка.-Тъкмо ставаше интерсено...
-Да...-каза леко замислено Ви.-После пак ще караме нали?
-Разбира се!..
И със това двете момичета се отправиха към замъка.

Гост

Брайън отново излезе на леда и започна да се пързаля.Правеше пируети и сложни завъртания.
Профуча на сантиметри от един седмокурсник от Слидерин,който се разкрещя:
-Ей,малкия,внимавай в картинката!
-Извинявай де!
Брайън отиде в другия край на пързалката , за да е по-далеч от слидеринеца.В този момент при него дойде.....

Сесилия избра кънки с герба на Хафълпаф и ги убу. Радваше се, че и е останало още свободно време да се пързаля на леда. Тя тръгна бавно и предпазливо към пързаклата, като внимаваше да не падне.
-Хей, Сесилияяяяяя - повика я някой зад нея.
Сеси се обърна, за да види кой я вика, но загуби равновесие и падна.
-Ей, гледай къде падаш, малката - ядоса се някакъв шестокурсник от Грифиндор и я подхвана под лакътя да не падне, а след това се скри някъде.
-Б-б-б-благодаря - каза леко зашеметена Сесилия.
Като стигна пързалката Лия направи няколко обиколки, но забеляза Брайън. Тя отиде до него.
-Здрасти, Брайън - усмихна се момичето - Много хубаво се пързаляш.

Гост

-О,благодаря Лия!Ще си довършим ли състезанието?
-Разбира се!Ще те разбия!
-Само така си мислиш!
-Три обиколки!
-Нека да са пет!
-Дадено!
Някакво момиче от Грифиндор ги гледаше и предложи да е съдия.Двамата се сългасиха , застанаха на стартовата линия и започнаха.
До третата обиколка се пързаляха сякаш са един човек , единия не помръдваше и на милиметър пред другия.В края на четвъртата Лия събра сили и избърза напред.Когато Брайън видя това се ядоса и също набра скорост.Отново бяха на равно.Така и финишираха...
-Браво,Лия.Справи се наистина чудесно!
-Благодаря Брайън.Ти също.
-Оох извинявай,трябва да тръгвам.Чао!
-Чао!

-Чао - каза Сеси на Брайън.
Тя го изпрати с поглед и продължи да се пързаля. Чувстваше се страхотно на леда. Тя направи още няколко обиколки и се опита да се завърти във въздуха, но загуби равновесие и залитна. За щастие беше близо до стените и успя да се хване. Сесилия се изпраи бавно, обещавайки си да не прави такива опити в следващите сто години. Тя продлжи да се пързаля, тръсейки някой познат сред останалите на пързаклата.

Саманта залитна и падна на твърдия лед.
-Уф!-изпуфтя тя и се подпря с една ръка на леда,за да стане.Тя искаше да се научи да кара кънки колкото се може по-добре без магията,която им помагаше да не падат дори и да значеше,че задните й части ще станат на синини.Тъкмо се изправяше,когато лявата 'и кънка се поддаде и пак падна на леда.Тя започна да се смее и няколко от заобикалящите я съученици я изгледаха странно.Очите й се насълзиха от смях и тя ги избърса с ръката си.Огледа се наоколо,но не видя никой,който познава.Въздъхна и легна върху леда,гледайки към небето с усмивка.Кой да предположи,че някога ще има възможността да кара кънки,дори и да пада по кой-знае-колко пъти по леда в двора на учелище за магия и вълшебство.
Точно тогава някой се надвеси над нея...

Гост

-Ставай оттук , Сам! Ще измръзнеш!
Брайън подаде ръка на момичето.То се хвана и се издърпа.
-Аз,не,само....
-Е бива ли така?-каза Брайън.
Сам отново се засмя.
-Реших само да погледам небето.
-Можеш да го гледаш и от прозореца.Нали не искаш учителите да те размразяват?
-Не,не разбира се , след малко щях да стана.
-Така , виждам че се налага да ти давам частни уроци.
-Как така частни уроци?
-Ще те науча да се пързаляш.
-Н-наистина ли?-започна да зъзне Сам.
-Н-наистна-изизмитира я Брайън-Първо , трябвада се научиш да ходиш без да падаш.За да пазиш по-голямо равновесие прави по-големи стъпки по леда.Ето така:
Брайън започна да прави големи стъпки , на няколко пъти се подхлъзна , но приклекна и запази равновеси.
-Сега да те видим теб.
Сам се заозърта и направи голяма крачка.Учуди се от лекотата , с която я направи.Направи още една и още една , доакто не стигна края на пързалката.Зарадвана , тръгна да бяга към Брайън , но за жалост се подхлъзна и пак си падна на задните част.Брайън и помогна да се изправи и каза:
-Е , достатъчноза днес.Мисля , че започваш да се справяш много добре...

Сам се изсмя нервно,докато момчето й помагаше да стане.
-Е,достатъчноза днес.Мисля,че започваш да се справяш много добре...-каза Брайън.
-Мер-рси-каза Сам с усмивка,макар че зъбите й тракаха от студа.-Не м-мога д-да раз-збера как мож-же да е т-толкова студ-дено...
-Еми,зима е все пак-отвърна Брайън,като се изсмя леко на забележката на Саманта.
-К-какво ще кажеш д-да влезем в учелището,ч-че май щ-ще се наложи д-да ме размразяват...

Анн и Крис излязоха от Хогуортс. Навън бе толкова студено, че дъхът им ставаше на пара.
Когато се доближиха до пързалката Анн потърка премръзналите си ръце една в друга. Около пързалката се носеха множество гласове на момчета и момичета от Хогуортс. Анн обичаше тази шумотевица. Тя огледа учениците и срещна доста познати лица.
- Анн? - повика я Крис. Анн се откъсна от унеса си и огледа другата рейвънклоука. Тя вече бе обула кънките си и бе готова да се пързаля.
- О, извинявай! - побърза да каже рижото момиче и на мига свали обувките си.

Крис си обу кънките и се изправи на леда.
- Идваш ли? - попита Кристен.
- Идвам, чакай ме! От дълго време не съм карала кънки. - позалюшваше се Анн.
- Да загреем малко.
Кристен се понесе напред, следвана от Анн. Двете обиколиха няколко пъти пързалката и се спряха за малка почивка. Както си почиваха и си приказваха някой уцели Кристен със снежна топка по главата.
- Ау! - тя разтърси глава и се огледа наоколо за да види кой я е уцелил.
- Добре ли си? - попита я Анн.
- Да, но само да разбера кой ме уцели и ще го ...
В този момент се понесоха още снежни топки към рейвънклоуките. Кристен хвана Анн за ръката и я повлече между пързалящите се ученици.

Анн едва успяваше да се задържи на кънките от смях. Кристен я беше хванала за ръката и я влачеше към другият край на пързалката, където снежните топки нямаше да ги достигнат. Когато стигнаха там Крис пусна Анн и двете се засмяха.
- Избягахме им! - възкликна Анн.

- От всичко това страшно много огладнях, какво ще кажеш да идем да хапнем нещо? - попита Кристен.
- Права си, да вървим да ядем! - усмихна се Анн.
- Йей!
Двете момичета се преобуха и се отправиха към Голямата зала.