Един мрачен следобед..

Един мрачен следобед Бил реши да се поразходи из околностите на училището. Времето не беше приятно. Беше мрачно, влажно и всеки момент щеше да завали. Той бе нарамил раницата си, за да събере някоя билка за чай. Мина по хълмовете, водещи към къщата ан Хагрид и се отправи към Забранената гора. Преди да влезе се спря, за да си поеме въздих и да помисли. " Ще вляза пък каквото стане" - каза си той и нарпави първата крачка. Гората бе още по - мрачна. В далечината се чуваше вой на вълк. Ято птици прелетяха над дърветата и Бил се стресна. Когато осъзна какво е било това всъщност му олекна значително. Той направи още една крачка. Стъпи а клон, който изпръщя много силно. Бил подскочи. Ехото разнесе шума надалеч. Бил видя стуйка светлина между дърветата, която осветяваш една полянка и се отправи на там. Знаеше, че не е разумно, но нещо го влечеше на там. С бавни крачки той тръгна натам. Чу се шум зад него и той инстинктивно извади пръчката си, готов за дуел... Обърна се и видя малко пухкаво зайче, скрито в един шипков храст. Той си отдъхна и продължи напред, обзет от притеснение. Тръпки го побиваха. обстановката беше страшничка - тъмнина, шумове, крясъци на животни. Бил излезе на малката осветена полянка. На нея имаше всякакви билки - вълче биле, пелин, асфодел. Момчето притича до там и започна да къса, като слагаше тревите в раницата си. Както беше клекнал чу отново шум. Този път се обърна и студена вълна мина през тялото му. Пред него стоеше вълк - сив, едър, озъбен и много гладен. Животното излая и тръгна към Бил. Между дърветата той различи силует. Блясна синя светлина. Вълка полетя към Бил. Той отскочи назад и погледна между дърветата. От там се показа рижасвата главица на Анн Ривъроу.
- Какво правиш тук? - попита го с недоумение тя
- Малко на разходка. Реших да посъбера билки, но се появи тоя вълк ии.. - каза Бил. Животното изръмжа.
- Я млъквай! Вцепени се! - крясна Бил.
- Сега си много смел, а когато вълка беше в състояние да те изяде трепереше..
- Ооо, я стига. Не съм се изплашил. - започна да дърдори Бил

Слидеринка Брой мнения : 122

В този момент едно малко момиченце на име Елфида се разхождаше в гората.Самотно и леко объркано то търсеше накакво да си изкара яда.
Тя забеляза колибата на някакъв човек и реши да отиде до нея,когато се приближи видя някакви тикви и се замисли защо да не ги посрита.Миг след това тя вече действаше доста яросно.По едно време вратата се отвори и от там се показа бил и Хагрид,който я гледаха ръмжащо.
-Какво правиш млада госпожице?-заговори по-възрасния мъж на момиченцето.
-О ами трябваше да си изкарам нервите съжелявам....-след тези думи слидеринката погледна надолу.
Настъпи миг тишина в която само се осещаше лекото поклащане на дърветата около къщичката.Явно бе,че имаше лек ветрец,но той не беше студен нито силен чак до толкова,че да развее тъмно черната кодза на Елфи.
-Здравейте аз съм Елфи.
След това двамата стоящи на вратат едвам побиращи се същества подадоха ръце едновремено и тя се здрависа поред с тях.

След извесно време чакане и матане единственото изречение,което беше казал Хагридд бе,че ще трябва на ново да съди тиквите си.Естествено тези думи бяха приети за лека шега защото всички знаеха,че хагрид обичаше да се шигува и беше любезен с децата,особено когато са първи курс.
След това малко разяснение той покани момичето вътре и като седнаха на топло той бе приготвен пак да загорови.
-Искате ли корабийки?Какво прави само дете тук?-гласът му сякъш бе доста нежен и доборонамерен.

Бил и Елфида се спогледаха в недоумление,защото в този момент те разбраха,че това което ги пита е малко извън границите на обяснимото им.
Обърни внимание на Правописа!!!

- Елфи, какво ще кажеш за една разходква в ...гората? - попита Бил.
- А не, ник'ви разходки в гората.. Забранено е.
- Е, на кой му пука. - каза с лекота слидеринката
- Чудесно! - зарадва се Бил. - Да тръгваме.
След тези думи момчето се изправии се отправи към вратата. На закачалката бе закачил пътното си наметало, което беше леко изцапано в долния си край. Елфида го последва и сложи бялата си перелина, с която изглеждаше някак приказно. Бил отвори вратата и й направи знак да излезе първа като каза " Път на дамите ".
Двамата приятели се озоваха на полянката пред къщата на Хагрид.
- Е, да тръгваме. Носиш ли пръчката си? - попита Бил.
Елфида направи някаква физиономия от сорта на " Естествено, че я нося " и я изкара от пялата си перелина. Пръчката й бе окрасена с резба и камъчета.
- Добре. И аз нося моята. - каза Бил като изкара невзрачната си пръчка от джоба си. Тя бе дълга и черна без дърворезба. - Еми, да тръгваме.
- Ей, къде ме забравихте?! - чу се гласа на Дийна Джоунс някъде в далечината.
- О, Дийна, здравей! Не сме те забралили, как ще те забравим. - запоправдава се Бил. - Просто не те открихме никъде.
- Бях в общата си стая. Трябва да си измислим нещо за бърза комуникация. - каза Дийна
- Определено. - сложи штрих Елфи.
- Е, хайде към гората... - подкани ги Бил.

Слидеринка Брой мнения : 122

Елфида обаче веднага беше охапана от змия.И до две минути вече беше мъртва.Колкото и двамата приятели да викаха тя не се свестяваше.Извикаха Хагрид,който я отнесе за погребението й.

П.П.Новия герой трябва да е на чисто,а този да мре...

Тцтц какъв нелеп край..

Упс.. флууд.. ам май РП - то е свършено и мода може да я махне темата ;). Т.е. да отиде в архива ;)

Бай,бай тъпа тема.