Кароана Дуин

Кароана Дуин произлиза от стар магьоснически род. Беше кръстена на прабаба си, която тя обаче не познава, старата магьосница беше починала няколко години преди да се роди момичето. Тъй като баща й страшно много обичал баба си пожелал точно така да се казва дъщеря му.

Лицето на Кароана е много светло, а по носът й са пръснати безброй лунички. Бузите й почти винаги са покрити с руменина, а носът й беше нещото, което момичето никога не е харесвала у себе си. Не че е огромен или сплескан...нищо такова, според всички останали носът й е страшно сладък, но не и според Кароана, която още от малка се опитваше да го промени чрез някои магии, които беше научила и затова сега в дясната му част има малък белег от неуспешните опити. Очите й са големи и изразителни, цветът им беше кафяв, точно като тези на баща й. Точно над тях едва се виждаха веждите й, които имаха светло кестеняв цвят, същия като на косата й. А тя беше дълга и чуплива, а няколко от по-късите й кучири винаги и влизаха в очите и момичето вече несъзнателно ги отмяташе в страни. Много рядко Кароана връзва косата си на опашка, най-често тя свободно пада по раменете й, без да е захваната с никакви фиби. Кара вече е слабичко момиче. Когато е била съвсем малка е била доста пухкавка, но от това нямаше и следа. Стройното й тяло по никакъв начин не подсказва, че някога не е било такова. На височина не се отличава от съучениците си.

Характера на момичето е доста противоречив-когато им гостуваха роднини или приятели на семейството тя винаги е тиха, послушна и страшно възпитана. Всички се възхищават на добрите й маниери. Когато обаче остава сама с родителите си, брат си и баба си, която също живее с тях в семейната къща, тя става същинско дяволче. Тича из цялата къща и двора, прави някакви магии..или по-точно се опитва. Тя е страшно любопитна и с голяма радост изучаваше безбройните стаи из голямата къща, когато остава сама. Брат й, който е със девет години по-голям от нея често я дразнеше и тя си му отмъщаваше като криеше вещите му из цялата къща. Въпреки всичко Кара обожава брат си и времето когато двамата прекарваха заедно в градината и неговите невероятни разкази. Момичето проявява страшно голям интерес към всичко ново и може да прекара часове, даже дни наред да разучава нещо. Когато обаче виждаше, че то не крие нищо друго в себе си, освен това, което тя вече беше научила, губеше интереса си толкова бързо, колкото и беше възникнал той. Инатът й създава понякога проблеми, но тя продължаваше да упорства въпреки всичко. Все пак трябва да се отбележи, че и много пъти й помага. Друга отличителна черта от характера й е нейната нетърпеливост. Много мрази да чака нещо, каквото и да е то.

Кара не помени коя е била първата й магия...явно е била прекалено малка, не помни и втората и третата...но пък целия и съзнателен живот се бореше да промени носа си, още когато не можеше да чете разпитваше брат си или родителите си за заклинания, които можеха да й помогнат. Когато получи писмото си, че е приета в Хогуортс тя беше най-щастливия човек на земята. Беше го чакала 11 години и с нетърпение отборяваше времето кагато и тя ще замине.
От една година Кара живее само с родителите си и баба си, защото брат й беше заминал да изучава различните разстения по света. Винаги е проявявал голям интерес към тях и веднага след като завърши пое на път. Момичето много трудно преживя раздялата с брат си, въпреки че й пишеше много често, той страшно й липсваше. Няколко дни след като беше заминал Кароана не спираше да плаче. Родителите й също не одобряваха много заминаването на синът им, но не го и спряха, все пак те осъзнаваха, че това си е неговия живот. Ерер и Виктор Дуин са добри родители-никога прекалено строги, но и никога прекалено мекушави. Възпитаваха децата си с голяма любов и почти никога не им отказваха нищо, но без да ги направят разглезени. Всяка ваканция на Алекс ( братът на Кара ) цялото семейство заминаваше на пътешествие на различни места, тогава Кароана беше все още малка за да разбира много къде е, но и бяха остани някои много хубави спомени. Майката на Виктор Дуин също живее с тях във фамилната къща, тя за разлика от сина си, който е винаги усмихнат и дружалюбен, тя е строга и горда вещица. Въпреки възрастта си тя беше запазила онези черти на лицето й, които разкриваха гордостта й. Кара обича баба си, но гледаше да стои далеч от нея. След смъртта на съпруга й, дядото на Кароана, преди 4 години, бабата беше останала в къщата, само защото синът й я помоли.

Кара много обича кучетата, но за нейно най-голямо съжаление нямаше как за домашен любимец в училището да вземе куче, затова избра да си вземе сова, която кръси Сара.

готово, допълних го